сила, а това е от значение. Аз нямам навика да бягам. Нито
- Би ли отишла в стаята си? Да се отпуснеш.
пък братята.
- Разговорът дълъг ли ще бъде?
Рот се подготви, че може да се чуе от нея „Не, не отивай" и
- Преосмислих тона си. И сега само ме чуй. - Той понижи
се почуди какво би направил тогава. Но гласът на Бет остана
глас и с прелъстителни нотки изрече: - Моля те, Елена, иди в
спокоен.
леглото си и ме вземи с теб.
- Разбирам те. Но имам молба.
Дъхът й секна, после отново се засмя.
Веждите му подскочиха над тъмните очила.
- Какво подобрение само.
- Каква е тя?
- Знам, не искам да си помислиш, че не приемам заповеди.
- Искам да носиш бронежилетка. Не че се съмнявам в способ
Сега защо не ми върнеш услугата? Върви в спалнята си и се
ностите на братята, но това ще ми даде малко допълнителна утеха.
настани удобно. Не искам да съм сам и имам усещането, че съ
Рот примигна. После приближи дланите й до устните си и ги
щото важи и за теб.
целуна.
Вместо „Да, вярно е" той със задоволство чу шума от избут-
- Ще го направя. Със сигурност ще го направя заради теб.
ването на стола. Докато се движеше, глухият звук от стъпките
Тя кимна веднъж и стана от стола си.
й беше прекрасен, но със скърцането на стълбите не беше така,
- Добре, добре... това е хубаво. Сега да вървим в леглото.
защото шумът го накара да се почуди къде точно живееха два
Толкова съм уморена, колкото ти изглеждаш.
мата с баща й. Надяваше се да е някоя антична къща със старо
Рот се изправи на крака, дръпна я към себе си, двамата из
модна дървена конструкция, а не съборетина.
лязоха във фоайето и закрачиха по цъфтящото ябълково дърво,
Чу се изскърцване от отварянето на врата, последвано от
изобразено от мозайката на пода.
пауза и той можеше да се обзаложи, че е отишла да провери
- Обичам те - каза той. - Толкова съм влюбен в теб.
баща си.
Бет притисна по-плътно ръката си около кръста му и опря
- Дълбоко ли спи? - попита Рив.
глава в гърдите му. От нея се носеше острият опушен аромат
Отново се чу проскърцването на пантите.
на страх и засенчваше естествената й миризма. Въпреки това
- Как разбра къде съм?
тя кимна и каза:
- Защото добротата е в природата ти.
- Трябва да знаеш, че твоята кралица също няма навика да
Чу се шум от друга вратата и после изщракването на клю
бяга.
чалка.
336
д ж . P. У O PA
О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В
337
- Ще ми дадеш ли минутка?
- Каквото можеше да се направи за нея, вече е направено.
Минута? Би й дал света, стига да можеше.
Нека ти помогна. Мога да говоря с Хавърс...
- Имаш време колкото ти е нужно.
- Това няма да промени нищо. Вече няма да ми има доверие
Звукът след това беше приглушен, като че бе оставила теле
и аз не мога да го виня.
фона върху завивките. Още недоволство от страна на вратите.
- Всеки прави грешки.
Тишина. Ново изскърцване и далечно бълбукане от казанчето
- И някои от тях не могат да бъдат поправени.
на тоалетната. Стъпки. Пружините на леглото. Шумолене близо
- Това не го вярвам. - Въпреки че като
до телефона и после...
експерт по отношение на моралните ценности. В никакъв слу
- А л о ?
чай. - И то когато става дума за теб.
- Удобно ли ти е? - попита той с ясното съзнание, че се беше
- По нищо не се различавам от останалите.
ухилил като идиот, но идеята, че тя бе там, където я искаше,
- Не ме карай да повишавам тон отново - предупреди я
беше невероятна.
той. - Ти направи нещо за мен. Аз искам да ти върна услугата.
- Да. А на теб?
Много проста сделка, нещо като размяна.
- Не се и съмнявай. - Но пък докато гласът й звучеше в ухо
- Но аз ще си намеря друга работа, а и от дълго време се
то му, той щеше да е доволен дори да изтръгваха ноктите му.
справям сама с делата си. Това е една от основните ми дарби.
Последвалата тишина беше мека като кожата на палтото му
- Не се и съмнявам. - Той замълча, за да подсили ефекта и
и също така топла.
извади най-силния си коз. - Ето как стоят нещата. Не можеш да
- Искаш ли да поговорим за майка ти? - попита тя нежно.
оставиш това да тежи на съвестта ми. Ще ме яде отвътре. Лоши
- Да, макар и да не знам какво друго да кажа, освен че си
ят ти избор беше предизвикан от моя лош избор.
отиде тихо, заобиколена от семейството си, а каква по-добра
Тя се засмя тихо.
смърт от тази? Беше й дошло времето.
- Защо не ме изненадва как лесно напипа слабото ми мяс
- Все пак сигурно вече ти липсва.
то? Оценявам усилията ти, но ако Хавърс промени правилата
- Да, ще ми липсва.
за мен, какво послание изпраща по този начин на останалите?
- Мога ли да направя нещо?
Той и Катя, пряката ми ръководителка, вече са информирали
- Д а .
останалата част от персонала. Сега не може да вземе думите си
- Кажи ми.
обратно и аз не искам да го прави само защото ти го притискаш.
- Позволи ми да се погрижа за теб.
По дяволите, помисли си Ривендж. Беше планирал да мани
Тя се засмя тихо.
пулира съзнанието на Хавърс, но това нямаше да подейства при
- Добре. Нека ти обясня нещо. В тази ситуация ти си този,
останалите работещи в клиниката.
който има нужда от грижи.
- Добре, тогава нека ти помогна, докато отново си стъпиш
- Но и двамата знаем, че заради мен изгуби работата си.
на краката.