Отмъстена любов

сила, а това е от значение. Аз нямам навика да бягам. Нито

- Би ли отишла в стаята си? Да се отпуснеш.

пък братята.

- Разговорът дълъг ли ще бъде?

Рот се подготви, че може да се чуе от нея „Не, не отивай" и

- Преосмислих тона си. И сега само ме чуй. - Той понижи

се почуди какво би направил тогава. Но гласът на Бет остана

глас и с прелъстителни нотки изрече: - Моля те, Елена, иди в

спокоен.

леглото си и ме вземи с теб.

- Разбирам те. Но имам молба.

Дъхът й секна, после отново се засмя.

Веждите му подскочиха над тъмните очила.

- Какво подобрение само.

- Каква е тя?

- Знам, не искам да си помислиш, че не приемам заповеди.

- Искам да носиш бронежилетка. Не че се съмнявам в способ­

Сега защо не ми върнеш услугата? Върви в спалнята си и се

ностите на братята, но това ще ми даде малко допълнителна утеха.

настани удобно. Не искам да съм сам и имам усещането, че съ­

Рот примигна. После приближи дланите й до устните си и ги

щото важи и за теб.

целуна.

Вместо „Да, вярно е" той със задоволство чу шума от избут-

- Ще го направя. Със сигурност ще го направя заради теб.

ването на стола. Докато се движеше, глухият звук от стъпките

Тя кимна веднъж и стана от стола си.

й беше прекрасен, но със скърцането на стълбите не беше така,

- Добре, добре... това е хубаво. Сега да вървим в леглото.

защото шумът го накара да се почуди къде точно живееха два­

Толкова съм уморена, колкото ти изглеждаш.

мата с баща й. Надяваше се да е някоя антична къща със старо­

Рот се изправи на крака, дръпна я към себе си, двамата из­

модна дървена конструкция, а не съборетина.

лязоха във фоайето и закрачиха по цъфтящото ябълково дърво,

Чу се изскърцване от отварянето на врата, последвано от

изобразено от мозайката на пода.

пауза и той можеше да се обзаложи, че е отишла да провери

- Обичам те - каза той. - Толкова съм влюбен в теб.

баща си.

Бет притисна по-плътно ръката си около кръста му и опря

- Дълбоко ли спи? - попита Рив.

глава в гърдите му. От нея се носеше острият опушен аромат

Отново се чу проскърцването на пантите.

на страх и засенчваше естествената й миризма. Въпреки това

- Как разбра къде съм?

тя кимна и каза:

- Защото добротата е в природата ти.

- Трябва да знаеш, че твоята кралица също няма навика да

Чу се шум от друга вратата и после изщракването на клю­

бяга.

чалка.

336

д ж . P. У O PA

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

337

- Ще ми дадеш ли минутка?

- Каквото можеше да се направи за нея, вече е направено.

Минута? Би й дал света, стига да можеше.

Нека ти помогна. Мога да говоря с Хавърс...

- Имаш време колкото ти е нужно.

- Това няма да промени нищо. Вече няма да ми има доверие

Звукът след това беше приглушен, като че бе оставила теле­

и аз не мога да го виня.

фона върху завивките. Още недоволство от страна на вратите.

- Всеки прави грешки.

Тишина. Ново изскърцване и далечно бълбукане от казанчето

- И някои от тях не могат да бъдат поправени.

на тоалетната. Стъпки. Пружините на леглото. Шумолене близо

- Това не го вярвам. - Въпреки че като симпат той не беше

до телефона и после...

експерт по отношение на моралните ценности. В никакъв слу­

- А л о ?

чай. - И то когато става дума за теб.

- Удобно ли ти е? - попита той с ясното съзнание, че се беше

- По нищо не се различавам от останалите.

ухилил като идиот, но идеята, че тя бе там, където я искаше,

- Не ме карай да повишавам тон отново - предупреди я

беше невероятна.

той. - Ти направи нещо за мен. Аз искам да ти върна услугата.

- Да. А на теб?

Много проста сделка, нещо като размяна.

- Не се и съмнявай. - Но пък докато гласът й звучеше в ухо­

- Но аз ще си намеря друга работа, а и от дълго време се

то му, той щеше да е доволен дори да изтръгваха ноктите му.

справям сама с делата си. Това е една от основните ми дарби.

Последвалата тишина беше мека като кожата на палтото му

- Не се и съмнявам. - Той замълча, за да подсили ефекта и

и също така топла.

извади най-силния си коз. - Ето как стоят нещата. Не можеш да

- Искаш ли да поговорим за майка ти? - попита тя нежно.

оставиш това да тежи на съвестта ми. Ще ме яде отвътре. Лоши­

- Да, макар и да не знам какво друго да кажа, освен че си

ят ти избор беше предизвикан от моя лош избор.

отиде тихо, заобиколена от семейството си, а каква по-добра

Тя се засмя тихо.

смърт от тази? Беше й дошло времето.

- Защо не ме изненадва как лесно напипа слабото ми мяс­

- Все пак сигурно вече ти липсва.

то? Оценявам усилията ти, но ако Хавърс промени правилата

- Да, ще ми липсва.

за мен, какво послание изпраща по този начин на останалите?

- Мога ли да направя нещо?

Той и Катя, пряката ми ръководителка, вече са информирали

- Д а .

останалата част от персонала. Сега не може да вземе думите си

- Кажи ми.

обратно и аз не искам да го прави само защото ти го притискаш.

- Позволи ми да се погрижа за теб.

По дяволите, помисли си Ривендж. Беше планирал да мани­

Тя се засмя тихо.

пулира съзнанието на Хавърс, но това нямаше да подейства при

- Добре. Нека ти обясня нещо. В тази ситуация ти си този,

останалите работещи в клиниката.

който има нужда от грижи.

- Добре, тогава нека ти помогна, докато отново си стъпиш

- Но и двамата знаем, че заради мен изгуби работата си.

на краката.