Отмъстена любов

- Ще преосмислиш тона си или ще сложа край на този раз­

се изразяваше в края на книгата си, това беше последният му

говор.

адрес, преди да се отправи към Небитието. Съжаляваше един­

- Елена, тази работа ти е нужна.

ствено, че там има място само за един обитател, че пребива­

- Не ми казвай какво ми е нужно.

ването му сред маймуните означаваше, че не може бъде с нея,

Той изруга. И после още веднъж.

неговата дъщеря.

- Знаеш ли какво - измърмори тя, - ако добавя съответния

Раздялата им и бремето, което той представляваше за нея, го

музикален съпровод и малко стрелба с автомат, ще се получи

натъжаваха. Знаеше, че й създава много грижи. Беше наясно с

серия на „Умирай трудно". Всъщност, как разбра?

жертвите й. Оплакваше самотата й.

- Майка ми почина.

Всичко, което Елена бе искала да го чуе да казва, беше пред

Елена въздъхна.

нея и докато държеше страниците в ръцете си, за нея нямаше

- Какво... О, боже, кога? Съжалявам...

значение, че е написано, а не изречено. Дори така беше по-до­

- Преди около половин час.

бре, защото можеше да го препрочита отново и отново.

Тя бавно поклати глава.

Баща й знаеше толкова много повече, отколкото тя си беше

- Ривендж, толкова съжалявам.

мислила. И беше много по-удовлетворен, отколкото тя някога

- Обадих се в клиниката... за да направя нужните уговорки. -

бе допускала.

Той издиша с такова изтощение, каквото чувстваше и тя. - Как­

Тя приглади най-горната страница. Ръкописът със синьо

то и да е... Ти така и не ми прати съобщение, че си пристигнала

мастило, защото никой добре обучен адвокат никога не пишеше

в клиниката благополучно. Попитах и всичко стана ясно.

330

Д Ж . p . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

331

- По дяволите, канех се да го направя, но... - Беше прекалено

Друг път не протестираше.

заета да губи работата си.

Стана на крака, прибра телефона в джоба на кожените си

- Това не е единствената причина, заради която ти се

панталони и се запъти към вратата. Догеньт отвън в коридора

обаждам.

влагаше душа и сърце в търкането и лимоновата миризма, която

- Не е ли?

се стелеше от усилията му, беше доста наситена.

- Просто... имах нужда да чуя гласа ти.

- Господарю - обърна се към него догеньт и се поклони

Елена пое дълбоко въздух, а очите й се плъзнаха по редове­

ниско.

те, изписани от баща й. Замисли се за всичко научено от тези

- Справяш се отлично.

страници, добро и лошо.

- Удоволствието е изцяло мое. - Мъжът се усмихна. - Рад­

- Интересно - отговори тя. - Тази вечер и аз се чувствам по

вам се да служа на вас и на дома ви.

същия начин.

Рот потупа прислужника по рамото и се спусна надолу по

- Наистина ли? Сериозно ли говориш?

стълбите. Когато стигна до мозаечния под на фоайето, зави на­

- Абсолютно и напълно... да.

ляво към кухнята и се зарадва, че вътре нямаше никого. Отвори

хладилника, огледа останалото от предишното хранене и извади

недоядена пуйка без особен ентусиазъм.

Отправи се към шкафовете...

- Здравей.

Рязко обърна глава и погледна през рамо.

POT БЕШЕ В ЛОШО НАСТРОЕНИЕ И ГО ЗНАЕШЕ, ЗАЩОТО ЗВУКЪТ,

- Бет? Какво... Мислех, че си в Убежището.

издаван от до гена, докато полираше перилата на главното

- Бях. Но току-що се върнах.

стълбище, го караше да му се иска да запали цялото имение.

Той се намръщи. Като полувампир Бет можеше да понася

В мислите му беше Бет. И това обясняваше защо седеше зад

слънчевата светлина, но той винаги се тревожеше, когато тя се

бюрото си, а болката в гърдите го убиваше.

придвижваше през деня. Не че щеше да го коментира сега. Тя

Не че не разбираше какво я беше разстроило. И беше далече

знаеше мнението му по въпроса, пък и вече си беше у дома, а

от мисълта, че не заслужава някакъв вид наказание. Не понася­

това бе най-важното.

ше факта, че Бет не спеше у дома, а също и това, че трябваше да

- Канех се да си взема нещо за хапване - каза той, макар че

пише съобщение на своята шелан, за да я помоли за разрешение

поставеният на плота поднос с пуешко говореше сам за себе

да й позвъни.

си. - Ще ми правиш ли компания?

Фактът, че не беше спал от дни, сигурно също допринасяше.

Боже, обожаваше аромата й. На рози. Създаваше му усеща­

И вероятно имаше нужда да се храни. Но също както със

не за уют много повече от препарата за полиране с миризма на

секса, от последния път беше минало толкова много време, че

лимон и му се струваше по-прекрасен от всеки парфюм.

той едва си спомняше усещането.

- Какво ще кажеш аз да приготвя нещо и за двама ни? - от­

Озърна се из кабинета и си пожела да можеше да потисне

говори тя. - Изглеждаш, сякаш ще се строполиш на пода всеки

импулса да крещи, като излезеше да се бие. Другите му възмож­

момент.

ности бяха да отиде в тренировъчната зала или да се напие, но

На върха на езика му беше да каже „Не, съвсем добре съм",

той тъкмо беше приключил с първото, а към втория вариант не

но се спря. Изричането на полуистини дори за най-маловажни

проявяваше интерес.

неща само би усложнило проблемите между тях, а фактът, че

Отново провери телефона си. Бет не беше отговорила на съ­

беше изтощен до крайност, бе повече от очевиден.

общението, оставено от него преди три часа. Но той не протес­

- Би било чудесно. Благодаря.