- Ще преосмислиш тона си или ще сложа край на този раз
се изразяваше в края на книгата си, това беше последният му
говор.
адрес, преди да се отправи към Небитието. Съжаляваше един
- Елена, тази работа ти е нужна.
ствено, че там има място само за един обитател, че пребива
- Не ми казвай какво ми е нужно.
ването му сред маймуните означаваше, че не може бъде с нея,
Той изруга. И после още веднъж.
неговата дъщеря.
- Знаеш ли какво - измърмори тя, - ако добавя съответния
Раздялата им и бремето, което той представляваше за нея, го
музикален съпровод и малко стрелба с автомат, ще се получи
натъжаваха. Знаеше, че й създава много грижи. Беше наясно с
серия на „Умирай трудно". Всъщност, как разбра?
жертвите й. Оплакваше самотата й.
- Майка ми почина.
Всичко, което Елена бе искала да го чуе да казва, беше пред
Елена въздъхна.
нея и докато държеше страниците в ръцете си, за нея нямаше
- Какво... О, боже, кога? Съжалявам...
значение, че е написано, а не изречено. Дори така беше по-до
- Преди около половин час.
бре, защото можеше да го препрочита отново и отново.
Тя бавно поклати глава.
Баща й знаеше толкова много повече, отколкото тя си беше
- Ривендж, толкова съжалявам.
мислила. И беше много по-удовлетворен, отколкото тя някога
- Обадих се в клиниката... за да направя нужните уговорки. -
бе допускала.
Той издиша с такова изтощение, каквото чувстваше и тя. - Как
Тя приглади най-горната страница. Ръкописът със синьо
то и да е... Ти така и не ми прати съобщение, че си пристигнала
мастило, защото никой добре обучен адвокат никога не пишеше
в клиниката благополучно. Попитах и всичко стана ясно.
330
Д Ж . p . У О Р Д
О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В
331
- По дяволите, канех се да го направя, но... - Беше прекалено
Друг път не протестираше.
заета да губи работата си.
Стана на крака, прибра телефона в джоба на кожените си
- Това не е единствената причина, заради която ти се
панталони и се запъти към вратата.
обаждам.
влагаше душа и сърце в търкането и лимоновата миризма, която
- Не е ли?
се стелеше от усилията му, беше доста наситена.
- Просто... имах нужда да чуя гласа ти.
- Господарю - обърна се към него
Елена пое дълбоко въздух, а очите й се плъзнаха по редове
ниско.
те, изписани от баща й. Замисли се за всичко научено от тези
- Справяш се отлично.
страници, добро и лошо.
- Удоволствието е изцяло мое. - Мъжът се усмихна. - Рад
- Интересно - отговори тя. - Тази вечер и аз се чувствам по
вам се да служа на вас и на дома ви.
същия начин.
Рот потупа прислужника по рамото и се спусна надолу по
- Наистина ли? Сериозно ли говориш?
стълбите. Когато стигна до мозаечния под на фоайето, зави на
- Абсолютно и напълно... да.
ляво към кухнята и се зарадва, че вътре нямаше никого. Отвори
хладилника, огледа останалото от предишното хранене и извади
недоядена пуйка без особен ентусиазъм.
Отправи се към шкафовете...
- Здравей.
Рязко обърна глава и погледна през рамо.
POT БЕШЕ В ЛОШО НАСТРОЕНИЕ И ГО ЗНАЕШЕ, ЗАЩОТО ЗВУКЪТ,
- Бет? Какво... Мислех, че си в Убежището.
издаван от
- Бях. Но току-що се върнах.
стълбище, го караше да му се иска да запали цялото имение.
Той се намръщи. Като полувампир Бет можеше да понася
В мислите му беше Бет. И това обясняваше защо седеше зад
слънчевата светлина, но той винаги се тревожеше, когато тя се
бюрото си, а болката в гърдите го убиваше.
придвижваше през деня. Не че щеше да го коментира сега. Тя
Не че не разбираше какво я беше разстроило. И беше далече
знаеше мнението му по въпроса, пък и вече си беше у дома, а
от мисълта, че не заслужава някакъв вид наказание. Не понася
това бе най-важното.
ше факта, че Бет не спеше у дома, а също и това, че трябваше да
- Канех се да си взема нещо за хапване - каза той, макар че
пише съобщение на своята
поставеният на плота поднос с пуешко говореше сам за себе
да й позвъни.
си. - Ще ми правиш ли компания?
Фактът, че не беше спал от дни, сигурно също допринасяше.
Боже, обожаваше аромата й. На рози. Създаваше му усеща
И вероятно имаше нужда да се храни. Но също както със
не за уют много повече от препарата за полиране с миризма на
секса, от последния път беше минало толкова много време, че
лимон и му се струваше по-прекрасен от всеки парфюм.
той едва си спомняше усещането.
- Какво ще кажеш аз да приготвя нещо и за двама ни? - от
Озърна се из кабинета и си пожела да можеше да потисне
говори тя. - Изглеждаш, сякаш ще се строполиш на пода всеки
импулса да крещи, като излезеше да се бие. Другите му възмож
момент.
ности бяха да отиде в тренировъчната зала или да се напие, но
На върха на езика му беше да каже „Не, съвсем добре съм",
той тъкмо беше приключил с първото, а към втория вариант не
но се спря. Изричането на полуистини дори за най-маловажни
проявяваше интерес.
неща само би усложнило проблемите между тях, а фактът, че
Отново провери телефона си. Бет не беше отговорила на съ
беше изтощен до крайност, бе повече от очевиден.
общението, оставено от него преди три часа. Но той не протес
- Би било чудесно. Благодаря.