Отмъстена любов

После се беше провалил и годежът на Елена. Мъжът се беше

правите.

дистанцирал от нея и беше обявил публично, че той е сложил

Чу се изщракване, когато тя му затвори.

край на връзката им, защото Елена го била съблазнила, въз­

ползвайки се от неговата невинност.

Това окончателно беше сринало майка й.

Елена седеше до овехтялата маса в кухнята на горния етаж и

Нещо, извършено по взаимно съгласие, сега се беше обър­

държеше ръкописа на баща си в ръце. Беше го прочела два пъти

нало срещу Елена и я беше превърнало в жена без достойн­

пред бюрото му, после бе сложила баща си в леглото и се бе

ство, в блудница, развратила мъж, който бе имал само най-

качила тук горе, където прегледа ръкописа още веднъж.

почтени намерения. С такава слава сред глимерата тя никога

Заглавието гласеше: „В джунглата на маймунското съз­

не би се омъжила, дори семейството й да не беше изгубило

нание ".

позициите си.

Прескъпа Скрайб Върджин, ако преди беше изпитвала съ­

В нощта, когато беше избухнал скандалът, майката на Елена

чувствие към него, сега усещаше съпричастност. Тристата из­

се беше затворила в спалнята си и няколко часа по-късно я бяха

писани на ръка страници представляваха пътешествие из дебри­

открили мъртва. Елена винаги беше мислила, че причината е

те на умственото му заболяване, наблюдение и анализ от първа

била свръхдоза лауданум, но не. Според ръкописа тя беше пре­

ръка за това, откъде беше започнало заболяването и докъде го

рязала вените си и беше кървила до смърт сред чаршафите.

беше довело.

Баща й започнал да чува гласове от мига, когато заварил съ­

Тя хвърли поглед към алуминиевото фолио, покриващо про­

пругата си мъртва в общото им легло, бледото й тяло оградено

зорците. Гласовете в главата му, които го измъчваха непрестан­

от червения ореол на живота й.

но, имаха най-различни източници. Едни от тях бяха радиовъл­

С прогресирането на умственото му заболяване той се беше

ните, излъчвани от сателитите, обикалящи около земята.

отдавал все повече и повече на параноята, но по някакъв стра­

Тя беше наясно с всичко това.

нен начин така се чувстваше в по-голяма безопасност. В съзна­

Но в книгата баща й сравняваше металното фолио съв своя­

нието му истинският живот беше опасно място, където можеше

та психоза. И двете, фолиото и шизофренията, държаха света

да те предадат или да не го направят. Но гласовете в главата му

настрана, изолираха го... и ако двете си бяха по местата, той

винаги бяха по петите му. В тези луди маймуни, подскачащи

беше защитен. Истината бе, че обичаше болестта си точно тол­

сред клоните на гората, образ на заболяването му, и хвърлящи

кова, колкото и се боеше от нея.

върху него пръчки и парчета плодове под формата на собстве-

328

А ж . p. у o p д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

329

ните му мисли, той разпознаваше враговете си. Виждаше ги,

с черно, бе чист и подреден също като спомените му от мина­

чувстваше ги и знаеше кои са, а оръжията му в битката срещу

лото, тъй елегантен и изискан като изводите и задълбочените

тях бяха добре подреденият хладилник, фолиото върху прозор­

прозрения в изложението му.

ците и писането му.

Боже... толкова дълго живееше край него, но чак сега науча­

В реалния свят той беше безпомощен и изгубен, разчитащ на

ваше през какво всъщност е преминал.

милостта на околните, без способност да отсъди кое е опасно

И личните му наблюдения важаха за всички, не е ли така?

и кое не. Болестта беше мястото, където искаше да се намира,

Всеки живееше в собствената си джунгла, сам, без значение

защото познаваше, както сам се изразяваше, очертанията на го­

колко многобройни бяха околните. Дали душевното здраве не

рата, пътеките сред дърветата и изпитанията, на които го под­

означаваше наличието на по-малък брой маймуни? Или може

лагаха маймуните.

би същия брой, но с по-добър нрав?

Налице беше компас, сочещ реалния север.

Приглушеният звън на телефона й я накара да вдигне глава.

За изненада на Елена не всичко за него беше страдание. Пре­

Протегна се към палтото си, извади го и отговори.

ди да се разболее той беше консултант по въпросите на Древ­

- Ало? - Преди да е чула и дума, знаеше кой е. - Ривендж?

ния закон, добре известен със своята привързаност към дебата

- Била си уволнена.

и страстта си към сериозните опоненти. В болестта си беше от­

Елена облегна лакът на масата и положи чело в дланта си.

крил именно типа стълкновение, на което се беше наслаждавал,

- Добре съм. Канех се да поспя. А ти как си?

докато беше с ума си. Гласовете в собствената му глава, както

- Заради лекарството, което ми донесе, нали?

се изразяваше със самоирония, бяха интелигентни и умели в

- Вечерята беше наистина хубава. Извара и късчета моркови...

дебата, равностойни противници. За него периодите му на агре­

- Престани - сопна й се той.

сия не бяха нищо повече от психологически еквивалент на до­

Тя отдръпна ръка от лицето си и се намръщи.

бър боксов мач и тъй като в крайна сметка винаги завършваха,

- Моля?

той излизаше от тях с победа.

- Защо го направи, Елена? Защо по дяволите...

Също така беше наясно, че никога не напуска гората. Както