После се беше провалил и годежът на Елена. Мъжът се беше
правите.
дистанцирал от нея и беше обявил публично, че той е сложил
Чу се изщракване, когато тя му затвори.
край на връзката им, защото Елена го била съблазнила, въз
ползвайки се от неговата невинност.
Това окончателно беше сринало майка й.
Елена седеше до овехтялата маса в кухнята на горния етаж и
Нещо, извършено по взаимно съгласие, сега се беше обър
държеше ръкописа на баща си в ръце. Беше го прочела два пъти
нало срещу Елена и я беше превърнало в жена без достойн
пред бюрото му, после бе сложила баща си в леглото и се бе
ство, в блудница, развратила мъж, който бе имал само най-
качила тук горе, където прегледа ръкописа още веднъж.
почтени намерения. С такава слава сред
Заглавието гласеше:
не би се омъжила, дори семейството й да не беше изгубило
позициите си.
Прескъпа Скрайб Върджин, ако преди беше изпитвала съ
В нощта, когато беше избухнал скандалът, майката на Елена
чувствие към него, сега усещаше съпричастност. Тристата из
се беше затворила в спалнята си и няколко часа по-късно я бяха
писани на ръка страници представляваха пътешествие из дебри
открили мъртва. Елена винаги беше мислила, че причината е
те на умственото му заболяване, наблюдение и анализ от първа
била свръхдоза лауданум, но не. Според ръкописа тя беше пре
ръка за това, откъде беше започнало заболяването и докъде го
рязала вените си и беше кървила до смърт сред чаршафите.
беше довело.
Баща й започнал да чува гласове от мига, когато заварил съ
Тя хвърли поглед към алуминиевото фолио, покриващо про
пругата си мъртва в общото им легло, бледото й тяло оградено
зорците. Гласовете в главата му, които го измъчваха непрестан
от червения ореол на живота й.
но, имаха най-различни източници. Едни от тях бяха радиовъл
С прогресирането на умственото му заболяване той се беше
ните, излъчвани от сателитите, обикалящи около земята.
отдавал все повече и повече на параноята, но по някакъв стра
Тя беше наясно с всичко това.
нен начин така се чувстваше в по-голяма безопасност. В съзна
Но в книгата баща й сравняваше металното фолио съв своя
нието му истинският живот беше опасно място, където можеше
та психоза. И двете, фолиото и шизофренията, държаха света
да те предадат или да не го направят. Но гласовете в главата му
настрана, изолираха го... и ако двете си бяха по местата, той
винаги бяха по петите му. В тези луди маймуни, подскачащи
беше защитен. Истината бе, че обичаше болестта си точно тол
сред клоните на гората, образ на заболяването му, и хвърлящи
кова, колкото и се боеше от нея.
върху него пръчки и парчета плодове под формата на собстве-
328
А ж . p. у o p д
О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В
329
ните му мисли, той разпознаваше враговете си. Виждаше ги,
с черно, бе чист и подреден също като спомените му от мина
чувстваше ги и знаеше кои са, а оръжията му в битката срещу
лото, тъй елегантен и изискан като изводите и задълбочените
тях бяха добре подреденият хладилник, фолиото върху прозор
прозрения в изложението му.
ците и писането му.
Боже... толкова дълго живееше край него, но чак сега науча
В реалния свят той беше безпомощен и изгубен, разчитащ на
ваше през какво всъщност е преминал.
милостта на околните, без способност да отсъди кое е опасно
И личните му наблюдения важаха за всички, не е ли така?
и кое не. Болестта беше мястото, където искаше да се намира,
Всеки живееше в собствената си джунгла, сам, без значение
защото познаваше, както сам се изразяваше, очертанията на го
колко многобройни бяха околните. Дали душевното здраве не
рата, пътеките сред дърветата и изпитанията, на които го под
означаваше наличието на по-малък брой маймуни? Или може
лагаха маймуните.
би същия брой, но с по-добър нрав?
Налице беше компас, сочещ реалния север.
Приглушеният звън на телефона й я накара да вдигне глава.
За изненада на Елена не всичко за него беше страдание. Пре
Протегна се към палтото си, извади го и отговори.
ди да се разболее той беше консултант по въпросите на Древ
- Ало? - Преди да е чула и дума, знаеше кой е. - Ривендж?
ния закон, добре известен със своята привързаност към дебата
- Била си уволнена.
и страстта си към сериозните опоненти. В болестта си беше от
Елена облегна лакът на масата и положи чело в дланта си.
крил именно типа стълкновение, на което се беше наслаждавал,
- Добре съм. Канех се да поспя. А ти как си?
докато беше с ума си. Гласовете в собствената му глава, както
- Заради лекарството, което ми донесе, нали?
се изразяваше със самоирония, бяха интелигентни и умели в
- Вечерята беше наистина хубава. Извара и късчета моркови...
дебата, равностойни противници. За него периодите му на агре
- Престани - сопна й се той.
сия не бяха нищо повече от психологически еквивалент на до
Тя отдръпна ръка от лицето си и се намръщи.
бър боксов мач и тъй като в крайна сметка винаги завършваха,
- Моля?
той излизаше от тях с победа.
- Защо го направи, Елена? Защо по дяволите...
Също така беше наясно, че никога не напуска гората. Както