Отмъстена любов

то щеше да му коства още лъжи. Ставаше дума за нещо лично.

- Ще взема бележника с адреси от долу и ще съставя обява.

324

Д Ж . р . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

325

Този делови и практически насочен разговор още веднъж

- Ало, клиниката на Хавърс - произнесе някой на Древния

доказваше, че смъртта е част от живота. Когато Бела изхлипа

език.

леко, Рив я притисна към гърдите си.

- Обажда се Ривендж, син на Ремпун. Майка ми почина то­

- Ела тук, сестричке моя.

ку-що. Обаждам се, за да уговоря увиването на тялото й.

Докато стояха заедно, тя, опряла глава на гърдите му, той си

Жената от другата страна на линията си пое шумно въздух.

помисли колко пъти беше опитвал да я спасява от света. Нещата

Никоя от сестрите не го харесваше, но всички бяха обожавали

от живота, обаче, се случваха въпреки всичко.

майка му. Всички я харесваха.

Боже, когато беше мъничка, преди преобразяването й, той

Всички я бяха харесвали, по-точно казано.

беше така сигурен, че ще може да я предпази от всичко и да се

Той прокара ръка по главата си.

погрижи за нея. Когато беше гладна, той се грижеше да получи

- Възможно ли е Хавърс да дойде в дома й след падането на

храна. Когато се нуждаеше от дрехи, той й ги купуваше. Ко­

нощта?

гато не можеше да заспи, оставаше до нея, докато очите й не

- Да, разбира се. Ще позволите ли да кажа от името на всич­

се затвореха. Сега, когато вече беше пораснала, той чувства­

ки колко сме натъжени от смъртта й и че се надяваме да е пре­

ше, че репертоарът му се е ограничил единствено до словесна

минала леко в Небитието.

утеха. Макар че може би така бяха устроени нещата. Когато

- Благодаря.

си малък, хубава приспивна песен беше всичко, от което се

- Изчакайте един момент.

нуждаеш, за да забравиш неволите от деня и да се почувстваш

Когато жената се върна на телефона, каза:

в безопасност.

- Докторът ще дойде веднага след залеза. С ваше разреше­

Докато я държеше в обятията си, му се прииска да имаше

ние ще доведе и някого да му асистира...

такова добро лекарство и за възрастните.

- Кой? - Не знаеше как би се почувствал, ако се окажеше

- Тя ще ми липсва - заговори Бела. - Не си приличахме осо­

Елена. Не искаше да й се налага да се труди върху друго мърт­

бено, но аз винаги съм я обичала.

во тяло толкова скоро и фактът, че ставаше дума за майка му,

- Ти беше най-голямата й радост. Винаги си била.

можеше да направи нещата още по-трудни за нея. - Елена ли?

Бела се отдръпна леко.

Сестрата се поколеба за кратко.

- Също и ти.

- Не, не Елена.

Той прибра кичур от косата й зад ухото.

Той се намръщи, а симпатските му инстинкти се пробудиха

- Ще останете ли тук да си починете малко?

заради тона й.

Бела кимна.

- В коя стая да се настаним?

- Елена дойде ли снощи в клиниката? - Нова пауза. - Дой­

- Попитай догена на мамен.

де ли?

- Ще го направя. - Бела стисна ръката му, а той, разбира се,

- Съжалявам, не мога да обсъждам...

не почувства нищо. После тя напусна стаята.

Говорът му премина в ръмжене.

Останал сам, той отиде до леглото и извади мобилния си те­

- Дойде ли или не? Въпросът е прост. Да или не?

лефон. Елена така и не му беше пратила съобщение предишната

У сестрата се почувства тревога.

нощ и той се опита да не се тревожи, докато търсеше номера на

- Да. Да, дойде.

клиниката в указателя си. Може би смяната й е била удължена.

- И ?

Надяваше се да е така.

- Нищо. Тя...

Вероятността да й се е случило нещо беше малка. Много

- Какъв е проблемът?

малка.

- Няма проблем. - Раздразнението в гласа й му подсказа, че

Но веднага след това щеше да се обади и на нея.

именно разговори като този бяха причината никоя от тях да не

го харесва.

326

д ж . p . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

327

Опита се да накара гласа си да звучи по-нормално.

Преди много, много години, когато едно семейство го беше

- Очевидно има някакъв проблем и ти ще ми кажеш какво

изиграло в бизнеса и го беше съсипало в очите на глимерата,

става или в противен случай ще продължа да звъня, докато ня­

той беше престанал да вярва в способността си да преценява

кой не се съгласи да говори с мен. И ако това не се случи, ще

правилно намеренията и мотивите на околните. Беше се дове­

застана на рецепцията ви и ще подлудя всички до един, докато

рил на погрешните личности... и това му беше струвало негова­

някой от екипа ви не се пречупи и не ми каже какво става.

та шелан.

Последва пауза, чиито вибрации ясно излъчваха „ти си та­

Работата беше там, че Елена бе изтълкувала погрешно смърт­

къв задник".

та на майка си. Веднага след големия срив майка й се беше

- Добре. Тя вече не работи тук.

обърнала към лауданума, за да й помогне да се справи със ситу­

Дъхът на Рив се превърна в свистене, а ръката му сграбчи

ацията. Временното облекчение беше прераснало в постоянна

найлоновата торбичка, пълна с таблетки пеницилин, която дър­

опора, когато познавания от нея живот се беше обърнал надолу

жеше в горния джоб на сакото си.

с главата... парите, репутацията, домовете, имуществото им от­

- Защо?

литаха като прекрасни гълъби, търсещи по-сигурно убежище.

- Това няма да го споделя с вас, без значение какво ще на­