Отмъстена любов

и да се намира, и че ще се видим утре вечер.

физически.

- Кога ще се прибере вкъщи? - настоя Тор.

- Не се тревожи за времето. Просто се постарай да си вър­

- Предполагам, че няма да го направи - Куин сви рамене.

неш доброто здраве.

Тор сведе поглед към ръцете си и сви дланите си в юмруци.

По костите му нямаше плът и кокалчетата щръкнаха под кожата

като релефна карта на планината Адирондак, състояща се от

стърчащи върхове и хлътнали долини.

Пътуването обратно щеше да е дълго. И дори да закрепнеше

физически, на душевната му колода от карти още й липсваха и

МАЙКАТА НА РИВЕНДЖ ПРЕМИНА В НЕБИТИЕТО В ЕДИНАЙСЕТ

часа и единайсет минути сутринта. Бе заобиколена от сина

четирите аса. Без значение колко тежеше или колко добре се

си, дъщеря си, спящата си внучка и свирепия си на вид зет и

биеше, това нямаше да се промени.

беше обгрижвана от своята вярна доген.

На вратата се почука рязко и той затвори очи, молейки се да

Смъртта й беше лека. Много лека. Тя затвори очи, един час

не е някой от братята. Не искаше да се вдига много шум около

по-късно изпъшка два пъти и продължително изпусна дъх, като

завръщането му към света на живите.

че тялото й въздишаше от облекчение, докато душата й отлита­

- Какво става, Куин? - попита кралят.

ше от своята физическа клетка. Най-странното беше, че... Нала

322

Д Ж . P. УО РД

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

323

се събуди в същия този миг и фокусира поглед не върху баба

Вместо това той извади внимателно иглата, сложи капачката

си, а върху пространството над леглото й. Вдигна високо мал­

й и я хвърли настрани. Под звука от рученето на душа той смък­

ките си пухкави ръчички, усмихна се и загука, като че някой

на ръкава, облече сакото и после палтото си.

беше погалил личицето й.

Спря водата.

Рив се втренчи в тялото на майка си, която винаги беше вяр­

- Диабетик съм - изрече.

вала, че ще се прероди в Небитието, а вярата й се коренеше

По дяволите, беше казал на Елена, че има паркинсон. Мамка

дълбоко в детството й, прекарано при Избраниците. Той се на­

му! Не че двете щяха да се срещнат скоро.

дяваше това да е истина. Искаше да вярва, че тя ще продължи

Бела вдигна ръка към устата си.

да живее някъде другаде.

- Откога? Добре ли си?

Само така болката в гърдите му се облекчаваше, макар и малко.

- Всичко е наред. - Той се принуди да се усмихне. - Ти до­

Жената доген започна да плаче тихо, а Бела прегърна дъ­

бре ли си?

щеря си и Зейдист. Рив остана настрани от тях. Приседнал на

- Почакай, откога продължава това?

таблата на леглото, той наблюдаваше как цветът си отива от

- Инжектирам се от около две години - Поне това не беше

лицето на майка му.

лъжа. - Срещам се редовно с Хавърс. - Бам! Още една исти­

Изтръпването в краката и ръцете му напомни, че наследе­

на. - Справям се добре.

ното от баща му, както и онова от майка му, винаги го съпът­

Бела погледна към ръката му.

стваха.

- Затова ли все ти е студено?

Изправи се, поклони се на останалите и се извини. В банята

- Лоша циркулация. Затова ми е нужен бастунът. Трудно

към спалнята, в която обикновено отсядаше, той надникна под

пазя равновесие.

мивката и благодари на Скрайб Врджин, че е бил достатъчно

- Не каза ли, че причината е в контузия?

умен да скрие там няколко флакона допамин. Включи отопли­

- Диабетът пречи на зарастването.

телната лампа на тавана и свали коженото си палто, а после и

- Ясно. - Тя кимна тъжно. - Ще ми се да бях научила по-

сакото си „Гучи". Когато червената светлина, идваща отгоре,

го стресна, защото помисли, че смъртта е отключила лошата му

рано.

страна, той спря проклетото нещо. Пусна душа и изчака възду­

Когато Бела отправи към него големите си сини очи, той се

хът да се изпълни с пара, преди да продължи.

намрази, задето я лъжеше, но се налагаше да мисли за спокой­

ното отпътуване на майка му към Небитието,

Глътна още две таблетки пеницилин.

Рив прегърна сестра си и я изведе от банята.

Когато успя да събере сили, той нави ръкава на ризата, като

- Не е кой знае какво. Грижа се за нещата.

старателно избягваше отражението си в огледалото. Напълни

Въздухът в спалнята беше хладен, но той го разбра само за­

спринцовката, използва колана си „Луи Витон", за да го при­

щото Бела обгърна тялото си с ръце и потръпна.

върже около бицепса си, дръпна черната кожа и притисна ръка

- Кога ще направим церемонията? - попита тя.

към ребрата си.

- Ще се обадя в клиниката и ще повикам Хавърс след пада­

Стоманената игла се плъзна в една от инфектираните му

нето на нощта, за да увие тялото. После трябва да решим къде

вени и той натисна буталото...

ще я погребем.

- Какво правиш?

- В двора на имението на Братството. Там искам.

Гласът на сестра му го накара да вдигне рязко глава. В огле­

- Ако Рот допусне аз и догена й да влезем, няма проблем.

далото срещу него тя се взираше в иглата, забита в ръката му и

- Разбира се. В момента Зи говори по телефона с него.

във възпалените му вени. Първата му мисъл беше да й се скара

- Не мисля, че в града са останали много членове на глиме­

и да я прогони. Не искаше тя да го вижда така и то не само защо­

рата, които биха искали да се сбогуват с нея.