и да се намира, и че ще се видим утре вечер.
физически.
- Кога ще се прибере вкъщи? - настоя Тор.
- Не се тревожи за времето. Просто се постарай да си вър
- Предполагам, че няма да го направи - Куин сви рамене.
неш доброто здраве.
Тор сведе поглед към ръцете си и сви дланите си в юмруци.
По костите му нямаше плът и кокалчетата щръкнаха под кожата
като релефна карта на планината Адирондак, състояща се от
стърчащи върхове и хлътнали долини.
Пътуването обратно щеше да е дълго. И дори да закрепнеше
физически, на душевната му колода от карти още й липсваха и
МАЙКАТА НА РИВЕНДЖ ПРЕМИНА В НЕБИТИЕТО В ЕДИНАЙСЕТ
часа и единайсет минути сутринта. Бе заобиколена от сина
четирите аса. Без значение колко тежеше или колко добре се
си, дъщеря си, спящата си внучка и свирепия си на вид зет и
биеше, това нямаше да се промени.
беше обгрижвана от своята вярна
На вратата се почука рязко и той затвори очи, молейки се да
Смъртта й беше лека. Много лека. Тя затвори очи, един час
не е някой от братята. Не искаше да се вдига много шум около
по-късно изпъшка два пъти и продължително изпусна дъх, като
завръщането му към света на живите.
че тялото й въздишаше от облекчение, докато душата й отлита
- Какво става, Куин? - попита кралят.
ше от своята физическа клетка. Най-странното беше, че... Нала
322
Д Ж . P. УО РД
О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В
323
се събуди в същия този миг и фокусира поглед не върху баба
Вместо това той извади внимателно иглата, сложи капачката
си, а върху пространството над леглото й. Вдигна високо мал
й и я хвърли настрани. Под звука от рученето на душа той смък
ките си пухкави ръчички, усмихна се и загука, като че някой
на ръкава, облече сакото и после палтото си.
беше погалил личицето й.
Спря водата.
Рив се втренчи в тялото на майка си, която винаги беше вяр
- Диабетик съм - изрече.
вала, че ще се прероди в Небитието, а вярата й се коренеше
По дяволите, беше казал на Елена, че има паркинсон. Мамка
дълбоко в детството й, прекарано при Избраниците. Той се на
му! Не че двете щяха да се срещнат скоро.
дяваше това да е истина. Искаше да вярва, че тя ще продължи
Бела вдигна ръка към устата си.
да живее някъде другаде.
- Откога? Добре ли си?
Само така болката в гърдите му се облекчаваше, макар и малко.
- Всичко е наред. - Той се принуди да се усмихне. - Ти до
Жената
бре ли си?
щеря си и Зейдист. Рив остана настрани от тях. Приседнал на
- Почакай, откога продължава това?
таблата на леглото, той наблюдаваше как цветът си отива от
- Инжектирам се от около две години - Поне това не беше
лицето на майка му.
лъжа. - Срещам се редовно с Хавърс. - Бам! Още една исти
Изтръпването в краката и ръцете му напомни, че наследе
на. - Справям се добре.
ното от баща му, както и онова от майка му, винаги го съпът
Бела погледна към ръката му.
стваха.
- Затова ли все ти е студено?
Изправи се, поклони се на останалите и се извини. В банята
- Лоша циркулация. Затова ми е нужен бастунът. Трудно
към спалнята, в която обикновено отсядаше, той надникна под
пазя равновесие.
мивката и благодари на Скрайб Врджин, че е бил достатъчно
- Не каза ли, че причината е в контузия?
умен да скрие там няколко флакона допамин. Включи отопли
- Диабетът пречи на зарастването.
телната лампа на тавана и свали коженото си палто, а после и
- Ясно. - Тя кимна тъжно. - Ще ми се да бях научила по-
сакото си „Гучи". Когато червената светлина, идваща отгоре,
го стресна, защото помисли, че смъртта е отключила лошата му
рано.
страна, той спря проклетото нещо. Пусна душа и изчака възду
Когато Бела отправи към него големите си сини очи, той се
хът да се изпълни с пара, преди да продължи.
намрази, задето я лъжеше, но се налагаше да мисли за спокой
ното отпътуване на майка му към Небитието,
Глътна още две таблетки пеницилин.
Рив прегърна сестра си и я изведе от банята.
Когато успя да събере сили, той нави ръкава на ризата, като
- Не е кой знае какво. Грижа се за нещата.
старателно избягваше отражението си в огледалото. Напълни
Въздухът в спалнята беше хладен, но той го разбра само за
спринцовката, използва колана си „Луи Витон", за да го при
щото Бела обгърна тялото си с ръце и потръпна.
върже около бицепса си, дръпна черната кожа и притисна ръка
- Кога ще направим церемонията? - попита тя.
към ребрата си.
- Ще се обадя в клиниката и ще повикам Хавърс след пада
Стоманената игла се плъзна в една от инфектираните му
нето на нощта, за да увие тялото. После трябва да решим къде
вени и той натисна буталото...
ще я погребем.
- Какво правиш?
- В двора на имението на Братството. Там искам.
Гласът на сестра му го накара да вдигне рязко глава. В огле
- Ако Рот допусне аз и
далото срещу него тя се взираше в иглата, забита в ръката му и
- Разбира се. В момента Зи говори по телефона с него.
във възпалените му вени. Първата му мисъл беше да й се скара
- Не мисля, че в града са останали много членове на
и да я прогони. Не искаше тя да го вижда така и то не само защо