Тор се намръщи при вида на намиращото се до бюрото на Рот.
че няма какви дрехи да облече. Нахлузи един хавлиен халат и
Грозният овехтял зелен фотьойл с протърканите на места
напусна спалнята си за първи път, откакто беше влязъл в нея.
възглавници... беше фотьойлът на Тор. Онзи, който Уелси беше
Светлините по коридора със статуите го накараха да примиг-
настоявала да изхвърлят, защото вече не приличал на нищо.
не и той се почувства, сякаш се бе озовал под прожекторите на
Онзи, който беше поставил в офиса си в тренировъчния център.
сцена. Нужна му беше минута да се настрои към... всичко.
- Преместихме го тук, за да убедим Джон да дойде тук, в
Разходи се по коридора, а мраморните мъжки фигури в раз
къщата.
лични пози бяха точно каквито ги помнеше - силни, грациозни
Тор обърна глава. Рот вдигна глава от ръката си, а гласът му
и неподвижни. Без конкретна причина си спомни как Дариъс ги
звучеше уморен, както и изглеждаше. Кралят заговори бавно,
беше купувал една след друга, създавайки колекцията си. По
като че да не стресне посетителя си.
онова време, когато Ди изпаднеше в настроение за придобив
- След... случилото се Джон не искаше да напусне офиса.
ки, пращаше Фриц на аукциони в „Сотбис" и „Кристис" в Ню
Отказваше да спи където и да било другаде, освен на кресло
Йорк и при доставката на всяко произведение на изкуството в
то. Беше напълно объркан... Не се справяше е тренировъчна
запълнен с нарязана на ситно хартия сандък, братът беше пра
та програма. Предизвикваше сбивания. Накрая тропнах с крак,
вил парти за показването й.
преместих тази грозотия тук и нещата се подобриха. - Рот се
Ди беше обожавал изкуството.
обърна към фотьойла. - Обичаше да седи на него и да ме на
Тор се намръщи. Уелси и нероденото му бебе винаги щяха
блюдава, докато работя. След преобразяването му и набезите
да останат първата му и най-съществена загуба, но той имаше
през лятото, нощем се бие, а денем спи и не идва толкова често.
да отмъщава и за друга смърт. Лесърите бяха отнели не само
Донякъде ми липсва.
семейството му, но и най-добрия му приятел.
Тор потрепна. Беше оплескал нещата с бедното хлапе. Ес
У него се надигна гняв... и предизвика друг тип глад. За война.
тествено, тогава не беше в състояние да постъпи по друг начин,
С концентрация и решителност, които едновременно му бяха
но Джон беше страдал много.
чужди и познати, Тор се насочи към главното стълбище и спря,
И все още страдаше.
когато стигна до притворената врата на кабинета. Почувства
Тор се засрами, като си помисли как се будеше в леглото
присъствието на Рот вътре, но в момента не искаше да се среща
всяка сутрин и всеки следобед, а Джон му носеше поднос и се
с никого.
деше, докато той не изяде цялата храна, а после оставаше още
320
Д Ж . P . У О Р Д
О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В
321
известно време, сякаш наясно, че всичко сервирано биваше по
- Открихме Джон. Почти.
връщано в тоалетната.
Тор отвори широко очи и се размърда на мястото си, мръ
На Джон му се беше наложило да се справя със загубата на
щейки се към момчето, застанало на вратата. Преди Рот да ус
Уелси съвсем сам. Да премине през преобразяването сам. И да
пее да каже нещо, Тор попита:
стори за първи път още бог знае колко други неща сам.
- Той изчезнал ли беше?
Тор седна на канапето на Ви и Бъч. Стори му се изненад
Куин изглеждаше изненадан да го види на крака, но бързо се
ващо твърдо, по-твърдо отколкото го помнеше. Опря длани на
овладя, когато Рот каза строго:
възглавниците и натисна здраво.
- Защо не бях уведомен, че го няма?
- Подсилихме го, след като си тръгна - обясни тихо Рот.
- Не знаех, че го няма - Куин влезе, придружен от червено
Последва дълго мълчание, а въпросите, които Рот искаше да
косия Блей от тренировъчната програма. - Каза, че днес не е
зададе, се носеха из въздуха с такава сила като ехото от звъна
дежурен и ще легне да спи. Приех думите му за чиста монета и
на камбаните в малък параклис.
преди да си ме сграбчил за топките, бях в стаята си през пялото
Тор прочисти гърло. Единственият, с когото би могъл да об
време, защото мислех, че той е в неговата. В мига, в който раз
съди въртящото се в главата му, беше Дариъс, но братът отдав
брахме, че не е там, тръгнахме да го търсим.
на беше мъртъв. Следващият, който чувстваше близък, бе Рот.
Рот изруга под нос, а после каза на Куин:
- Беше... - Тор скръсти ръце пред гърдите си. - Мина добре.
- Не, всичко е наред, синко. Не си знаел. Нямало е какво да
Тя стоеше зад гърба ми.
сториш. Къде е той, по дяволите?
Рот кимна бавно.
Тор не чу отговора заради тътена в главата си. Джон беше
- Добра идея.
съвсем сам някъде из Колдуел. Беше излязъл, без да се обади
- Нейна.
на никого. Ами ако му се беше случило нещо? Той се намеси по
- Селена е жена на място. Мила.
средата на разговора.
- Не съм сигурен колко време ще отнеме - продължи Тор,
- Къде е Джон?
без да има желание да говори за нея. - Нали разбираш, докато
Куин размаха телефона си.
съм готов да се бия. Ще трябва да потренирам малко. Да по-
- Не пише. В съобщението казва, че е в безопасност, където
стрелям на стрелбището. Не съм сигурен дали ще се възстановя