Отмъстена любов

Тор се намръщи при вида на намиращото се до бюрото на Рот.

че няма какви дрехи да облече. Нахлузи един хавлиен халат и

Грозният овехтял зелен фотьойл с протърканите на места

напусна спалнята си за първи път, откакто беше влязъл в нея.

възглавници... беше фотьойлът на Тор. Онзи, който Уелси беше

Светлините по коридора със статуите го накараха да примиг-

настоявала да изхвърлят, защото вече не приличал на нищо.

не и той се почувства, сякаш се бе озовал под прожекторите на

Онзи, който беше поставил в офиса си в тренировъчния център.

сцена. Нужна му беше минута да се настрои към... всичко.

- Преместихме го тук, за да убедим Джон да дойде тук, в

Разходи се по коридора, а мраморните мъжки фигури в раз­

къщата.

лични пози бяха точно каквито ги помнеше - силни, грациозни

Тор обърна глава. Рот вдигна глава от ръката си, а гласът му

и неподвижни. Без конкретна причина си спомни как Дариъс ги

звучеше уморен, както и изглеждаше. Кралят заговори бавно,

беше купувал една след друга, създавайки колекцията си. По

като че да не стресне посетителя си.

онова време, когато Ди изпаднеше в настроение за придобив­

- След... случилото се Джон не искаше да напусне офиса.

ки, пращаше Фриц на аукциони в „Сотбис" и „Кристис" в Ню

Отказваше да спи където и да било другаде, освен на кресло­

Йорк и при доставката на всяко произведение на изкуството в

то. Беше напълно объркан... Не се справяше е тренировъчна­

запълнен с нарязана на ситно хартия сандък, братът беше пра­

та програма. Предизвикваше сбивания. Накрая тропнах с крак,

вил парти за показването й.

преместих тази грозотия тук и нещата се подобриха. - Рот се

Ди беше обожавал изкуството.

обърна към фотьойла. - Обичаше да седи на него и да ме на­

Тор се намръщи. Уелси и нероденото му бебе винаги щяха

блюдава, докато работя. След преобразяването му и набезите

да останат първата му и най-съществена загуба, но той имаше

през лятото, нощем се бие, а денем спи и не идва толкова често.

да отмъщава и за друга смърт. Лесърите бяха отнели не само

Донякъде ми липсва.

семейството му, но и най-добрия му приятел.

Тор потрепна. Беше оплескал нещата с бедното хлапе. Ес­

У него се надигна гняв... и предизвика друг тип глад. За война.

тествено, тогава не беше в състояние да постъпи по друг начин,

С концентрация и решителност, които едновременно му бяха

но Джон беше страдал много.

чужди и познати, Тор се насочи към главното стълбище и спря,

И все още страдаше.

когато стигна до притворената врата на кабинета. Почувства

Тор се засрами, като си помисли как се будеше в леглото

присъствието на Рот вътре, но в момента не искаше да се среща

всяка сутрин и всеки следобед, а Джон му носеше поднос и се­

с никого.

деше, докато той не изяде цялата храна, а после оставаше още

320

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

321

известно време, сякаш наясно, че всичко сервирано биваше по­

- Открихме Джон. Почти.

връщано в тоалетната.

Тор отвори широко очи и се размърда на мястото си, мръ­

На Джон му се беше наложило да се справя със загубата на

щейки се към момчето, застанало на вратата. Преди Рот да ус­

Уелси съвсем сам. Да премине през преобразяването сам. И да

пее да каже нещо, Тор попита:

стори за първи път още бог знае колко други неща сам.

- Той изчезнал ли беше?

Тор седна на канапето на Ви и Бъч. Стори му се изненад­

Куин изглеждаше изненадан да го види на крака, но бързо се

ващо твърдо, по-твърдо отколкото го помнеше. Опря длани на

овладя, когато Рот каза строго:

възглавниците и натисна здраво.

- Защо не бях уведомен, че го няма?

- Подсилихме го, след като си тръгна - обясни тихо Рот.

- Не знаех, че го няма - Куин влезе, придружен от червено­

Последва дълго мълчание, а въпросите, които Рот искаше да

косия Блей от тренировъчната програма. - Каза, че днес не е

зададе, се носеха из въздуха с такава сила като ехото от звъна

дежурен и ще легне да спи. Приех думите му за чиста монета и

на камбаните в малък параклис.

преди да си ме сграбчил за топките, бях в стаята си през пялото

Тор прочисти гърло. Единственият, с когото би могъл да об­

време, защото мислех, че той е в неговата. В мига, в който раз­

съди въртящото се в главата му, беше Дариъс, но братът отдав­

брахме, че не е там, тръгнахме да го търсим.

на беше мъртъв. Следващият, който чувстваше близък, бе Рот.

Рот изруга под нос, а после каза на Куин:

- Беше... - Тор скръсти ръце пред гърдите си. - Мина добре.

- Не, всичко е наред, синко. Не си знаел. Нямало е какво да

Тя стоеше зад гърба ми.

сториш. Къде е той, по дяволите?

Рот кимна бавно.

Тор не чу отговора заради тътена в главата си. Джон беше

- Добра идея.

съвсем сам някъде из Колдуел. Беше излязъл, без да се обади

- Нейна.

на никого. Ами ако му се беше случило нещо? Той се намеси по

- Селена е жена на място. Мила.

средата на разговора.

- Не съм сигурен колко време ще отнеме - продължи Тор,

- Къде е Джон?

без да има желание да говори за нея. - Нали разбираш, докато

Куин размаха телефона си.

съм готов да се бия. Ще трябва да потренирам малко. Да по-

- Не пише. В съобщението казва, че е в безопасност, където

стрелям на стрелбището. Не съм сигурен дали ще се възстановя