Отмъстена любов

Намръщи се и погледна часовника си. Време за още две хап­

казателна акция или, дори по-лошо, дали някой не провеждаше

чета.

такава срещу него. Цените щяха да се раздвижат, отношенията

Запъти се към кухнята и тъкмо поглъщаше две таблетки пе­

да се обтегнат, а информацията да бъде изопачена.

ницилин с чаша мляко, когато къщата беше осветена от фаро­

Налагаше се да се погрижи за всичко това.

вете на кола. Когато ескалейдът спря отпред и вратите му се

Трябваше да проведе няколко разговора и да увери достав­

отвориха, той остави чашата, заби бастуна си в пода и отиде да

чиците си, че всичко в Колдуел е под контрол и нищо няма да

поздрави сестра си и семейството й.

възпрепятства продажбата на тяхната стока. Но за бога, защо

Когато Бела влезе, очите й вече бяха зачервени, защото той

сега?

й беше дал ясно да разбере какво предстоеше. Нейният хелрен

Рив вдигна поглед към тавана.

беше плътно зад нея, понесъл на ръце спящата им дъщеря, а

За миг си представи какво би било да се откаже от всичко,

белязаното му лице беше мрачно.

но това бяха пълни глупости. Докато Принцесата присъства­

- Сестро моя - каза Рив и пое Бела в обятията си. Докато я

ше в живота му, той трябваше да се задържи в бизнеса, защото

придържаше с една ръка, двамата със Зейдист удариха длани

нямаше да допусне мръсницата да сложи ръка на семейните бо­

една в друга. - Радвам се, че си тук, приятелю.

гатства. Бог беше свидетел, че бащата на Бела беше направил

Зи кимна с обръснатата си глава.

достатъчно по въпроса с погрешни финансови решения.

- Аз също.

Докато Принцесата ходеше по земята, Рив щеше да остане

Бела се отдръпна и бързо избърса очите си.

нарко барон на Колдуел и щеше да проведе нужните разговори

- Тя в леглото си ли е?

312

Д Ж . р . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

313

- Да, жената доген й е до нея.

Бела приседна на леглото и нежно помилва коляното на май­

Бела гушна бебето и Рив ги поведе нагоре. Стигнал до врата­

ка си. Тишината в стаята стана мека като пух, пашкул от покой,

та на спалнята, той почука и изчака, докато майка му и вярната

който обгърна всички им и разреди напрежението.

й прислужница се приготвят.

Във всичко това имаше само едно хубаво нещо: спокойната

- Колко е зле? - прошепна Бела.

смърт, настъпила, както е редно, беше също такава благословия

Рив сведе поглед към сестра си и си помисли, че това беше

като дългия и лек живот.

една от ситуациите, в които не можеше да е за нея стабилната

Майка им не можеше да се похвали с второто. Но Рив щеше

опора, каквато му се искаше да бъде.

да удържи обещанието си и да се погрижи покоят, който бе на­

Гласът му беше дрезгав.

лице в стаята, да се запази и след като тя си отидеше.

- Време е.

Бела се наведе към дъщеря си и прошепна:

Бела стисна здраво очи точно когато тяхната мамен произ­

- Събуди се заради баба.

несе с треперещ глас:

Когато Мадалина погали нежно лицето на малкото, Нала се

- Влез.

пробуди с изгукване. Блестящите като диаманти жълти очи се

Рив отвори едното крило на вратата и чу как Бела шумно пое

фокусираха върху прекрасното лице на възрастната жена пред

въздух, но по-силно от това почувства емоционалния й спек­

нея и тя се усмихна, протягайки пухкавите си ръчички. Пелена­

тър. Тъгата и паниката се преплитаха, наслагваха се една върху

чето стисна пръста на баба си, а Мадалина вдигна поглед и се

друга и образуваха солиден възел. Комбинация от чувства, коя­

взря в Рив. В погледа й се четеше молба. И той й даде именно

то се срещаше само на погребения. И не бяха ли тези усещания

онова, от което се нуждаеше. Постави юмрук пред сърцето си и

ужасяващо на място в случая.

се поклони леко, потвърждавайки клетвата си още веднъж.

- Мамен - произнесе Бела и отиде до леглото.

Майка му примигна, а сред миглите й проблеснаха сълзи и

Мадалина протегна ръце, а по лицето й се изписа радост.

той беше облян от вълната благодарност, излъчвана от нея. Ма­

- Моите обични. Най-обичните ми.

кар да не можеше да почувства топлината й, той знаеше, че те­

Бела се наведе и целуна майка им по бузата, а после положи

лесната му температура се е покачила заради начина, по който

внимателно бебето до нея. Тъй като майка им нямаше сили да

позволи на коженото палто да се отвори.

го държи в ръце, до нея беше поставена допълнителна възглав­

Също така знаеше, че би направил всичко, за да спази обе­

ница, която да подпира главичката на Нала.

щанието си. Добрата смърт не означаваше само бързина и без-

Усмивката на майка им беше сияйна.

болезненост. Добрата смърт бе да оставиш делата си в ред, да

- Погледнете личицето й само... Няма съмнение, че ще бъде ис­

преминаваш в Небитието удовлетворен, че обичаните от теб са

тинска красавица. - Тя вдигна мършавата си ръка към Зи. - А гор­

в безопасност и получават нужните грижи. И макар да им се на­

дият татко се грижи за момичетата си с такава твърдост и кураж.

лагаше да преминат през периода на скръбта, да знаеш, че нищо

Зейдист се приближи към нея и стисна протегнатата към

не е останало недоизказано или недовършено.

него ръка, поклони се и докосна кокалчетата й с чело, какъвто

Или пък нищо излишно не е казано, както в този случай.