Орки

Ловците на глави пристъпиха към тях.

Страк с лекота отби първия удар на Лекман. Още три пъти остриетата им се срещаха опипващо. Веднага щом водачът на ловците на глави отстъпи назад, Страк се метна и изрита Блаан в корема. Големият мъж се преви и за кратко бе вън от играта. Страк се извърна и отново кръстоса меч с Лекман.

За да е наравно с Олей, Койла се бе въоръжила с меч и нож. Двамата си разменяха светкавични удари, преминавайки от отбрана в нападение. Остриетата им свистяха на сантиметри от целта. Мушкащите удари се отбиваха настрани, замахващите се парираха със сила и умение. Мечовете им се заклещиха и тя запъна крака в земята за по-голяма устойчивост. Той се дръпна назад, все още под въздействие на гнева си. За миг мечът му изсвистя към шията й и тя едва успя да отскочи.

Блаан отново се прокрадваше към Страк. Капитанът избегна поредния удар на Лекман, обърна се и замахна срещу него. Не можа да го удари, но успя поне за кратко да го накара да отстъпи.

Изгубил търпение, Олей скъси дистанцията с Койла. Един обратен удар на кинжала му едва не разсече лицето й и само късметът й помогна да избегне мушването в гърдите. Веднага след това Койла премина в контраатака, принуждавайки го да отстъпи отново. Той се препъна и изгуби равновесие. Койла забеляза удобния миг, подскочи и замахна вертикално с меча — удар, който би трябвало да го разсече на две. Но острието се плъзна по металния обков на изкуствената му ръка. Бликнаха искри, а болката само засили още повече гнева му.

Страк бе изправен пред избор. И двамата му противници бяха достатъчно близо, за да му създадат сериозни проблеми, а трябваше да избере с кого да се справи първо. Блаан сам поднесе решението. Сопата му се стовари в смазващ удар, който щеше да разбие черепа на Страк, ако краката на гиганта не го бяха издали. Мечът на капитана се стрелна като усойница и разпори ръката на Блаан. Големият мъж изрева от болка и отстъпи.

Койла и Олей бяха стигнали до пълно равновесие на силите. И двамата бяха подтиквани от жаждата да приключат с противника си, но не намираха подходяща възможност да го сторят, преди да са се изморили.

Възползвайки се от това, че вниманието на Страк е погълнато от Блаан, Лекман се хвърли в атака, въртейки меча с невероятна бързина. Страк успя да задържи позицията си, като отбиваше ударите. После на свой ред премина в атака и принуди Лекман да заотстъпва крачка по крачка под ураган от страховити удари. Възможността да приключи двубоя бе съвсем близо, ала Блаан развали всичко. С шуртяща от раната кръв, размахал високо сопата, той нахлу помежду им, обладан от неистова ярост. Неочакваната му поява можеше да наклони рязко везните, ако не се бе случило нещо изненадващо. Внезапно тялото му се разтърси. Той се отдалечи бавно от храстите, като крачеше вдървено, с изцъклени очи. След още една крачка стана ясна причината за странното му поведение.

От гърба му стърчеше секира.

Сцената накара всички участници в схватката да застинат на местата си. Койла и Олей, Страк и Лекман заотстъпваха един от друг, втренчили изумени погледи в Блаан, който все още стискаше сопата.

Магията бе развалена от появата на Хаскеер, който изхвърча от храсталака с бързината на банши. Джъп и още неколцина оръженосци го следваха.

Лекман и Олей се обърнаха и хукнаха направо през шубраците. Джъп и оръженосците ги последваха. Койла също се присъедини към преследвачите.

Само Страк и Хаскеер останаха на малката полянка, насред която продължаваше да стърчи Блаан. Секирата бе хлътнала дълбоко между плешките му и от раната се стичаха кървави ручеи, ала въпреки това той продължаваше да върви. Погледът му бе втренчен в Хаскеер. С неимоверни усилия вдигна сопата си и се хвърли напред с очевидното намерение да разбие черепа на внезапно появилия се орк.

Хаскеер и Страк реагираха едновременно. Единият заби меча си в гърдите на Блаан, другият — в хълбока му. Веднага щом издърпаха оръжията си, краката на гиганта се подгънаха и той се олюля. След това рухна по очи на земята.

От другата страна на шубраците се дочу тропот. Яхнали коне, Лекман и Олей препускаха право срещу преследващите ги орки. Страк и Хаскеер се хвърлиха на земята и конниците профучаха покрай тях. Дотича Койла, зае позиция и метна един нож. Оръжието изсвистя покрай ухото на Олей. Ловците на глави пришпориха конете си и се понесоха към брега на залива.

— Ще ги последваме ли? — попита задъхано Койла.

— Докато стигнем при нашите коне, вече ще е безсмислено — отсъди Страк. — Оставете ги. Пак ще се срещнем.

— Разчитам на това — озъби се Койла.

Страк събра звездите, после се обърна към Хаскеер.

— Добра работа, стотник.

— Удоволствието бе мое. Пък и му го дължах. — Той се приближи към трупа на Блаан, опря безцеремонно крак в гърба му и изтегли секирата. След това се наведе и взе да я бърше в тревата.

Джъп се приближи и се загледа в гигантската купчина плът.

— Е, поне за днес осигурихме прехраната на лешоядите.

— Не зная какво мислите, но на мен ми се струва, че тези места са ужасно населени — оплака се Койла.