Орки

Още с първото хвърляне на ножа Койла уцели един гремлин в окото. Той изчезна с див писък сред тълпата. Тя се готвеше да метне по следващия, когато един спрял до нея гремлин я пресрещна със сечащ удар. Острието на меча му изсвистя на сантиметри от върха на носа й. Тя успя да улови гремлина за китката, замахна с другата си ръка и стовари юмрук в зъбите му. Последваха още няколко резки и отсечени удара. Гремлинът се търколи на земята.

Един от спешените врагове се приближаваше към нея, размахвайки ятаган. Тя се приведе в седлото, извъртя се на една страна, за да избегне ятагана, след това пришпори коня си и той претъпка гремлина с предните си копита. Още не го бе довършила, когато друг гремлин се нахвърли върху нея. Койла едва успя да извади меча си.

Мечът на Хаскеер бе останал да стърчи от търбуха на една от първите му жертви някъде назад, в началото на поредица кървави схватки. Същата участ бе сполетяла и кинжала му. Сега Хаскеер се биеше с голи ръце и се озърташе за друго оръжие.

Видя своя шанс, когато зърна наблизо един гремлин, кръстосал меч с някой от оръженосците. Не беше никак трудно да се прокрадне към него отзад. Улови го за колана и го смъкна от седлото. След това повдигна ритащия гремлин с една ръка, просна го по гръб върху своето седло и го натисна рязко, прекършвайки гръбнака му върху дръжката на седлото. После изтръгна меча от парализираните му пръсти и захвърли трупа.

Тъкмо в този момент друг гремлин се нахвърли върху него с копие. Хаскеер се извъртя с коня и стовари острието на меча си върху дръжката на копието, скършвайки го на две. Извърна се на другата страна и посече нещастника отзад през гърба, тъкмо когато се разминаваха. Други двама се опитваха да го притиснат от различни страни. Той нададе боен вик и ги засипа с дъжд от удари.

В настъпилото за миг затишие Страк огледа бойното поле. Оръженосците се представяха добре и поне оттук изглеждаше, че нито един от Върколаците не е пострадал сериозно. Още само един тласък и битката щеше да приключи. Той се озърна, намери нов противник и го подгони.

Нужни бяха още десетина минути яростна схватка, преди изходът да бъде решен. Онези гремлини, които все още се държаха, започнаха да отстъпват, изоставяйки в калта труповете на избитите си другари и на намушканите якове.

Койла повали един от тях с точно мятане на ножа. Страк насочи коня си към нея.

— Ще ги гоним ли? — попита възбудено тя.

Той погледна към отстъпващите ездачи.

— Не. Няма време за забавления. — Той сви ръце на фуния и ги опря в устните си. — Не ги преследвайте! Останете тук!

Неколцина оръженосци, които се бяха увлекли след бягащите противници, дръпнаха юздите и спряха. Останалите се заеха да проверяват убитите, да не би сред тях да се спотайва някой оцелял.

Джъп, Алфрей и Хаскеер се присъединиха към Страк и Койла.

— Какво, по дяволите, беше това? — зачуди са Алфрей.

— Само боговете знаят — поклати глава Страк. — Поражения?

— Нищо сериозно. Ще ида да превържа ранените.

— Сигурно са били наемници — подхвърли Койла.

— Да, на Дженеста — съгласи се Джъп.

— Не можеш да наемеш гремлини за подобна работа — посочи Джъп. — Освен ако наградата е твърде голяма.

Един оръженосец ги повика.

— Какво има Хустук? — попита го Страк.

— Тук има един оцелял, капитане!

Слязоха от конете и зашляпаха през калта към него. Алфрей вече бе коленичил до гремлина, който, доколкото можеха да определят, бе съвсем млад воин. На гърдите му зееше огромна рана. Кръвта, която шуртеше от нея, се размиваше от дъждовните струи.

Гремлинът едва си поемаше дъх. Беше ококорил очи и непрестанно облизваше устни.

— И каква е наградата? — премина право към въпроса Джъп. — Гремлинът го погледна, но не отговори. — Питам за възнаграждението за главите ни. Защо ни нападнахте?

Алфрей се зае да превързва раната. Гремлинът се закашля. От крайчеца на устата му потече мъничка червена струйка.

— Отмъщение — промълви той.

Страк го погледна учудено.

— Какво искаш да кажеш?

— Мъст… отмъщение.

— Защо? Какво сме ви сторили?

— Убихте… един… наш роднина.

— Убили сме ваш роднина?

— Убивали ли сме и други гремлини в последно време? — зачуди се Хаскеер. Койла го сръчка да мълчи.

— И кого според теб сме убили? — попита Страк.

— Моя… чичо… — отвърна гремлинът. — Той беше… само един… стар книжник. Не биваше… да го правите.

Страк почувства, че стомахът му се свива от лошо предчувствие.

— Как се казва чичо ти?

— Моббс — едва промълви гремлинът.

Изведнъж в съзнанието на Страк се пробуди сънят. Имаше чувството, че отново е попаднал в задгробния живот. Кръвта се смрази в жилите му.

— Онзи книжен червей? — нацупи се Хаскеер.

Койла се наведе над гремлина.

— Грешиш. Срещнахме Моббс, това е всичко. Когато се разделихме си беше съвсем здрав. — Не беше сигурна, че гремлинът я чува.

Усилията, които Алфрей полагаше за раната, бяха напразни. Кръвта продължаваше да тече. Той се отказа и започна да бърше челото на своя пациент.

Страк най-сетне се съвзе от изненадата.

— Съжалявам, че Моббс е мъртъв. Всички съжаляваме. Той не беше наш враг. В известен смисъл дори му дължим благодарност.

Хаскеер изпръхтя подигравателно.