— Не и не! Казах вече! Можете да излезете по-късно. — Никол взе един малък поднос, наля сладък ябълков сок в една чаша и тръгна нагоре.
— Добро утро, мила! — посрещна я майка й. — Изглеждаш ужасно днес! Да не си неразположена? — Адел говореше на френски, както обикновено.
В началото Никол се опита да говорят на английски, език, който Адел владееше отлично, но майка й отказа да отговаря на чуждия език.
— Само съм малко уморена, това е.
Адел я изгледа с присвити очи:
— О мила, онзи немски граф е виновен за всичко! Не биваше да танцуваш толкова много с него!
Нямаше никакъв смисъл да се опитва да възрази. Никол само кимна. Така е по-добре. В кратките мигове, когато майка й осъзнаваше действителността, започваше да крещи и веднага трябваше да й се даде успокоително, това бе единственият начин да я накарат да млъкне. Понякога Адел беше на границата между истерията и замечтаната унесеност. Тогава говореше за убийства и смърт, за времето в затвора, за приятелките си, които излизаха през вратата, за да не се върнат никога повече… За Никол тези минути на привидно спокойствие бяха най-мъчителни. Самата тя добре помнеше хората, за чиято екзекуция Адел говореше. Това бяха мили, жизнерадостни хора, които бяха познавали през целия си живот само лукс и красота. Като си помислеше за всички и тези изящни жени, поругани и обезглавени, Никол не можеше да се сдържи да не заплаче.
Чу мъжки глас на долния етаж и се стресна. „Уесли!“ — помисли си радостно тя.
Майка й се облегна назад на възглавниците и затвори очи. Адел рядко напускаше леглото, но понякога изискваше дъщеря й да стои с часове при нея и да я слуша.
Изпълнена с чувство за вина, Никол побърза да се измъкне и слезе да посрещне Уесли. Не го бе виждала от онази ужасна коледна вечер. Имаше три месеца оттогава.
Той се бе задълбочил в разговор с Джени, когато Никол се появи на стълбата. Джени явно му обясняваше защо Жерар и Адел са се настанили при тях.
— Уесли! — възкликна Никол. — Толкова е хубаво, че те виждам! Той се обърна към нея с грейнало лице, но изведнъж помръкна:
— Господи, Никол! Изглеждаш ужасно! Отслабнала си най-малко десет кила! И като че не си спала цяла година!
— Ха така! Кажи й го! — насърчи го ядно Джени.
„Впрочем и двете не изглеждат добре!“ — помисли си Уесли. Розите на Джениното лице бяха избледнели.
Зад Никол той видя дребен рус мъж, който гледаше с презрително извити устни към близнаците, клекнали на пода.
— Алекс! Манди! — подвикна радостно Уесли. — Какво ще кажете да си обуете зимните ботуши и да се облечете по-дебелко? Хайде, ще облечем топло Джени и Никол и излизаме да се поразходим!
— О, Уесли — започна Никол — аз няма да мога… Замесила съм тесто, а майка ми… — Тя рязко млъкна. — Впрочем, добре, ще дойда с удоволствие да се разходя с тебе! — Тя изтича отново горе, за да вземе новата си наметка. Клей й я беше поръчал, нали спечели облога на надбягванията у Бейкъсови.
Виненочервеният кармелот — смес от мохер и коприна, бе плътен и лъскав. Тя се загърна с наметката и я завърза на врата си. На качулката, увиснала на гърба й, се открояваше черна кожа от норка, с каквато бе подплатена цялата наметка.
Навън въздухът бе чист и упоителен. Все още прелитаха снежинки и оставаха по миглите й. Никол вдигна качулката, тъмната кожа обрамчи лицето й и го направи още по-прозрачно.
— Какво става тук? — попита Уес, щом Никол тръгна до него. Айзък, Джени и близнаците започнаха бой със снежни топки. — Мислех, че между теб и Клей всичко е наред, още от забавата у Елън. И после, като те прибрахме от острова, а то…
— Ще се оправи — каза тя уверено. — Просто трябва да мине малко време.
— Сигурно пак е замесена Бианка?
— Моля те, нека по-добре да говорим за тебе! Какво правите двамата с Травис?
— Какво правим ли, ходим си взаимно по нервите. Самотията е страшно нещо. Травис се кани да върви напролет в Англия и да си търси жена.
— В Англия? След като има толкова хубави млади жени в околността.
Уесли сви рамене.
— Това му казвам и аз. Но си мисля, че покрай тебе много му се повишиха претенциите. Аз лично предпочитам да почакам за тебе. Ако на Клей не му дойде умът, в най-скоро време ще се опитам да те отнема от него.
— Моля те, не говори така! — прошепна тревожно тя. — Може би съм малко суеверна.
— Но ще се съгласиш, че в цялата тази работа има нещо гнило, не е ли така?
Очите на Никол се напълниха със сълзи.
— Толкова съм уморена и… не съм виждала Клей от седмици. Не зная какво прави. Започвам да се страхувам, че се е влюбил отново в Бианка и не иска да ми го каже.
Уесли сложи ръка около раменете й и я притегли към себе си.