Читаем Никол полностью

— Не и не! Казах вече! Можете да излезете по-късно. — Никол взе един малък поднос, наля сладък ябълков сок в една чаша и тръгна нагоре.

— Добро утро, мила! — посрещна я майка й. — Изглеждаш ужасно днес! Да не си неразположена? — Адел говореше на френски, както обикновено.

В началото Никол се опита да говорят на английски, език, който Адел владееше отлично, но майка й отказа да отговаря на чуждия език.

— Само съм малко уморена, това е.

Адел я изгледа с присвити очи:

— О мила, онзи немски граф е виновен за всичко! Не биваше да танцуваш толкова много с него!

Нямаше никакъв смисъл да се опитва да възрази. Никол само кимна. Така е по-добре. В кратките мигове, когато майка й осъзнаваше действителността, започваше да крещи и веднага трябваше да й се даде успокоително, това бе единственият начин да я накарат да млъкне. Понякога Адел беше на границата между истерията и замечтаната унесеност. Тогава говореше за убийства и смърт, за времето в затвора, за приятелките си, които излизаха през вратата, за да не се върнат никога повече… За Никол тези минути на привидно спокойствие бяха най-мъчителни. Самата тя добре помнеше хората, за чиято екзекуция Адел говореше. Това бяха мили, жизнерадостни хора, които бяха познавали през целия си живот само лукс и красота. Като си помислеше за всички и тези изящни жени, поругани и обезглавени, Никол не можеше да се сдържи да не заплаче.

Чу мъжки глас на долния етаж и се стресна. „Уесли!“ — помисли си радостно тя.

Майка й се облегна назад на възглавниците и затвори очи. Адел рядко напускаше леглото, но понякога изискваше дъщеря й да стои с часове при нея и да я слуша.

Изпълнена с чувство за вина, Никол побърза да се измъкне и слезе да посрещне Уесли. Не го бе виждала от онази ужасна коледна вечер. Имаше три месеца оттогава.

Той се бе задълбочил в разговор с Джени, когато Никол се появи на стълбата. Джени явно му обясняваше защо Жерар и Адел са се настанили при тях.

— Уесли! — възкликна Никол. — Толкова е хубаво, че те виждам! Той се обърна към нея с грейнало лице, но изведнъж помръкна:

— Господи, Никол! Изглеждаш ужасно! Отслабнала си най-малко десет кила! И като че не си спала цяла година!

— Ха така! Кажи й го! — насърчи го ядно Джени.

„Впрочем и двете не изглеждат добре!“ — помисли си Уесли. Розите на Джениното лице бяха избледнели.

Зад Никол той видя дребен рус мъж, който гледаше с презрително извити устни към близнаците, клекнали на пода.

— Алекс! Манди! — подвикна радостно Уесли. — Какво ще кажете да си обуете зимните ботуши и да се облечете по-дебелко? Хайде, ще облечем топло Джени и Никол и излизаме да се поразходим!

— О, Уесли — започна Никол — аз няма да мога… Замесила съм тесто, а майка ми… — Тя рязко млъкна. — Впрочем, добре, ще дойда с удоволствие да се разходя с тебе! — Тя изтича отново горе, за да вземе новата си наметка. Клей й я беше поръчал, нали спечели облога на надбягванията у Бейкъсови.

Виненочервеният кармелот — смес от мохер и коприна, бе плътен и лъскав. Тя се загърна с наметката и я завърза на врата си. На качулката, увиснала на гърба й, се открояваше черна кожа от норка, с каквато бе подплатена цялата наметка.

Навън въздухът бе чист и упоителен. Все още прелитаха снежинки и оставаха по миглите й. Никол вдигна качулката, тъмната кожа обрамчи лицето й и го направи още по-прозрачно.

— Какво става тук? — попита Уес, щом Никол тръгна до него. Айзък, Джени и близнаците започнаха бой със снежни топки. — Мислех, че между теб и Клей всичко е наред, още от забавата у Елън. И после, като те прибрахме от острова, а то…

— Ще се оправи — каза тя уверено. — Просто трябва да мине малко време.

— Сигурно пак е замесена Бианка?

— Моля те, нека по-добре да говорим за тебе! Какво правите двамата с Травис?

— Какво правим ли, ходим си взаимно по нервите. Самотията е страшно нещо. Травис се кани да върви напролет в Англия и да си търси жена.

— В Англия? След като има толкова хубави млади жени в околността.

Уесли сви рамене.

— Това му казвам и аз. Но си мисля, че покрай тебе много му се повишиха претенциите. Аз лично предпочитам да почакам за тебе. Ако на Клей не му дойде умът, в най-скоро време ще се опитам да те отнема от него.

— Моля те, не говори така! — прошепна тревожно тя. — Може би съм малко суеверна.

— Но ще се съгласиш, че в цялата тази работа има нещо гнило, не е ли така?

Очите на Никол се напълниха със сълзи.

— Толкова съм уморена и… не съм виждала Клей от седмици. Не зная какво прави. Започвам да се страхувам, че се е влюбил отново в Бианка и не иска да ми го каже.

Уесли сложи ръка около раменете й и я притегли към себе си.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука