Никол

— Какво е това? — Тя държеше препечената филийка с два пръста — Хляб? Селски хляб? Предпочитам кифлички.

Преди Никол да каже и дума, Адел хвърли филията в омлета си.

— Върни това на готвача и го предупреди! Втори път да не ми изпраща такава проста храна! — Тя взе каничката с чай и бавно изля чая върху плетения поднос. Чаят потече върху чаршафите.

Никол изведнъж осъзна колко е уморена. Тези чаршафи, ще трябва да се перат. На ръка… Трябва да се направи нещо за закуска. Трябва да убеди майка си да хапне… Само дано не започне да крещи отново! И Айзък я чака в мелницата.

Тя отнесе мокрия поднос долу.

— Никол! — Джени едва не събори Айзък, когато се втурна в стаята. — Близнаците са изчезнали! Казали на Люк, че ще бягат, не искали да живеят е лудата дама. О, Никол!

— Защо Люк не ги е спрял? — Никол тръсна подноса на кухненската маса. Адел започна отново да тропа по пода.

— Помислил, че е някаква шега. Той не знаел при нас да има някаква луда дама.

Никол вдигна безпомощно ръце.

— Айзък, събери другите и да тръгваме да ги търсим! Ще замръкнат някъде! — Тя се обърна към Жерар. — Бихте ли занесли нещо за ядене на майка ми?

Той вдигна едната си вежда:

— Боя се, че такава женска работа е под достойнството ми.

— Това вече е безобразие!

— Джени! — възпря я Никол. — Близнаците сега са по-важни. Аз ще й занеса малко хляб и сирене. Ще трябва да се задоволи е това. Тръгвайте, а аз ще ви последвам веднага! Моля те, Джени! — каза тя, когато видя какви погледи мята Джени на Жерар. — Имам нужда от твоята помощ! Малко ли ядове имам?

Джени и Айзък излязоха, а Никол сложи малко хляб и сирене и друг поднос. Адел продължаваше ожесточено да тропа. Никол не забеляза как Жерар я наблюдаваше, опрян на един от долапите.

Изпита угризения на съвестта, когато тръсна подноса в скута на майка си. По очите й видя колко е наскърбена. Още по-тягостно бе, че се налага да остави майка си сама, но нямаше как. Трябваше да приберат близнаците.

Тя излезе от къщата и започна да вика децата по име. Видя ги как тичат през двора към нея.

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Никол погледна часовника на скрина до вратата и бавно отиде до кухненската маса. Само да не забрави да прибави след десет минути яйцата към тестото!

Близнаците си играеха кротко в единия ъгъл на стаята — Алекс с няколко изрязани от дърво фигурки на животни, а Манди с восъчната си кукла, облечена като селянка.

— Никол — попита Алекс — може ли след като се нахраним да поиграем навън?

Тя въздъхна.

— Може би, ако снегът престане. Помолете Айзък да ви помогне да направите снежен човек!

Близнаците се ухилиха доволно и се заеха отново с игрите си. Вратата се отвори и вихърът връхлетя, сякаш някой го молеше да угаси огъня в огнището.

— Това време не прилича на март! — каза Джени и протегна ръце към огъня. — Струва ми се, че никога няма да се запролети!

— Същото чувство имам и аз — промълви Никол. Тя стисна ръка в юмрук и започна да блъска силно по бухналото тесто.

Пролетта… Тогава тя и Клей ще тръгнат на Запад… Джени каза, че Вирджиния не е виждала такава студена и влажна зима. И този сняг — просто не можеха да си покажат носа навън, четирима възрастни и две деца, наблъскани в тази теснотия! Откакто дойдоха Адел и Жерар, Никол се бе срещнала с Клей само веднъж. Но дори и при този единствен път той й се стори разсеян, като че го гнетеше нещо.

— Добро утро! — Жерар се появи на стълбата.

Бяха направили разместване за спането. Той и Адел спяха горе, в леглото на близнаците, а на децата постилаха вечер сламени дюшеци на долния етаж. Джени и Никол спяха също горе, само една завеса ги делеше от съпружеската двойка.

— Добрутро — изсумтя Джени. — То май обед стана вече.

Жерар не й обърна внимание както обикновено. Двамата с Джени не се понасяха.

— Никол — каза той умоляващо. — Мислите ли, че може да се направи нещо и да не се вдига такава врява рано сутрин?

Никол бе твърде изтощена от готвене, чистене и грижите за толкова много хора, за да намери сили да му отговаря.

— Исках да ви кажа, че маншетите на люляковия ми жакет са се позамърсили. Дали ще успеете да го почистите? — Жерар протегна ръце и заразглежда ръкавите си. Жакетът му стигаше до коленете, пристегнат в талията с дебел черен шнур. Надолу полите на жакета се разтваряха като камбана върху тънките му бедра, напъхани в тесен панталон до коленете. Носеше копринени чорапи и пантофи от черен лак. Под жакета се подаваше жилетка от жълт сатен, избродирана на светлосини звезди, яката на бялата му копринена риза бе пристегната със зелена вратовръзка. Жерар бе направо шокиран — как така Никол да не знае какво означава зелената връзка.

— Това е белег, че принадлежа към френската аристокрация — обясни той. — Би трябвало поне в някои дребни неща да се отличава ме от простолюдието…

Силното блъскане на тавана накара Никол да остави тестото. Адел се бе събудила по-рано от обикновено.

— Остави, аз ще се кача при нея — каза Джени.

Никол се усмихна.

— Знаеш, че още не е свикнала с тебе.

— Пак ли ще крещи? — обади се Алекс страхливо.

— Не може ли ние да излезем навън? — попита бързо Манди.