В очите на Клей светнаха мълнии. Той бе по-едрият от двамата, по-силният, изпеченият. Но Уес бе не по-малко силен. Никога досега не се бяха били един срещу друг.
Съвсем неочаквано Уес заговори спокойно и кротко:
— Слушай, Клей! Не искам да те дразня. Изобщо не желая да се караме. Мисля, че точно сега ти е необходим приятел. Не виждаш ли какво правиш? Тази жена прилича на Бет. Като я зърнах, направо реших, че е Бет. Но разбери, тя само изглежда така. Тя не е Бет. Няма нищо, ама изобщо нищо общо с Бет!
— Съзнавам го — отвърна Клей глухо.
— Така ли? А я гледаш така, като че е богиня. Вслушал ли си се поне веднъж в онова, което говори? Тя е толкова различна от Бет, толкова е далече от нея, че няма накъде повече. Това е една суетна, арогантна лицемерка.
В следващия миг юмрукът на Клей попадна в лицето на Уесли. Уес се олюля към писалището, завъртя се около себе си и рухна в едно от червените кожени кресла. С невиждащ поглед започна да търка челюстта си и усети кръв на езика си. За миг помисли да се хвърли срещу Клей. Може пък няколко удара да върнат ума в главата му? Дали едно яко боксиране няма да отрезви отново добрия стар Клей?!
— Бет е мъртва — прошепна той само. — И тя, и Джеймс са мъртви. И каквото и да правиш, връщане няма.
Клей гледаше приятеля си, потънал в коженото кресло, все още разтриващ брадичката си. Понечи да каже нещо, но устните му не можеха да произнесат нито дума. Трябваше да се кажат много неща, и все пак нямаше да са достатъчни…
Той се обърна и излезе от библиотеката, бързо напусна къщата и се отправи към тютюневите полета… Да поработи… Няколко часа труд ще му помогнат да се успокои. Да отпъди мислите за Бет и за Никол… Не, за Бианка и за Никол.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Дърветата се бяха пременили в разкошната дреха на есента. Всичко грееше в червено и златно. Никол седеше на хълма и гледаше надолу към мелницата и своята къща. Между дърветата на слънцето проблясваше нишката на бързата бистра вода.
Десет дни бяха минали от посещението на Уесли Станфорд и повече от месец от онази ужасна вечер, когато Бианка се появи отново в живота й. Надявала се бе тежката работа в мелницата да заличи всичко това от съзнанието й. Но не стана така.
— Почиваш ли си?
Тя се стресна. Гласът на Клей! Не го бе виждала оттогава, когато Бианка…
— Джени ми каза къде мога да те намеря. Не ти преча, надявам се?
Тя се извърна бавно и погледна нагоре към него. Слънцето бе зад главата му и образуваше по връхчетата на тъмните му коси златист ореол. Изглеждаше уморен и някак по-възрастен. Под очите му имаше тъмни кръгове, като че не е спал.
— Не — отвърна тя с усмивка — не ми пречиш. Обрахте ли тютюна?
Устните му се поотпуснаха, твърдата им черта се разчупи в усмивка. Той седна на земята и се изтегна, вперил очи в небето през златисто-червената корона на дървото. Изведнъж се отпусна. Близостта на Никол беше достатъчна, за да се почувства по-добре.
— Тази твоя мелница се оказа голям успех. Минах реката, искам да те помоля за нещо… Елън и Хорас Бейкъс са решили да поканят гости в наша чест. Една истинска вирджинска забава, те тука траят най-малко три дена. Ти и аз ще сме почетните гости. Елън е решила да представи моята съпруга.
Клей лежеше изтегнат в самите й нозе, Клей, с разкопчана риза, с тези дълги негови крака… Никол имаше чувството, че се разтапя. Изпита желание да се просне до него и да опре буза до загорялата му кожа. Беше поизпотен от работата на полето, тя сякаш усещаше на езика си солта по тялото му, целувайки го мислено. Гледайки го как спокойно лежи, това импулсивно желание премина. Имаше усещането, че цялата й глава пламти, а той изглеждаше така, сякаш най-сетне е намерил мир до своята майка.
Само след миг тя осъзна какво й е казал.
— Предполагам ще ти е трудно да кажеш на Елън, че съм отказала да дойда, нали?
Той отвори едното си око и я погледна.
— Тя те познава и знае, че сме женени.
— Така е, но много скоро няма да сме.
Никол стана и понечи да тръгне надолу по хълма, ала Клей я хвана за глезена. Тя политна, падна на ръце и колене, но той скочи и я вдигна.
— Какво хукна така изведнъж? Не съм те виждал от седмици, идвам да те каня на забава. Какво има толкова? Вместо да се ядосваш, би трябвало да си приятно изненадана.
Не можеше да му обясни, че неговото спокойствие я беше ядосало. Тя седна на тревата, но вече извън обсега на дългите му ръце.
— Просто смятам, че не е редно да се показваме пред обществото като мъж и жена, след като само след няколко месеца бракът ни ще бъде обявен за невалиден. Мисля, че на тебе повече би ти се искало да идеш на забавата с Бианка и да обявиш пред всички тази нелепа история. Би могъл да разкажеш всичко много забавно.