— Елън те познава вече — повтори той упорито. Не се и опита да отговори на затаения й въпрос. Знаеше само, че перспективата да прекара с нея три дни и три нощи го правеше щастлив за първи път от месеци насам. Той се поизмести към нея, взе ръката от скута й и я заразглежда, като че я изучаваше. Такава малка, прозрачна и чиста, може да дари толкова много наслада!… Той я вдигна към устните си и зацелува меките възглавнички по върховете на пръстите й.
— Моля те, ела! — каза той тихо. — Всичките ми приятели, всички хора, които зная откакто съм се родил, ще бъдат там. Ти толкова много работи през последните месеци, трябва да си починеш ден-два.
Цялата се бе разтопила от слабост, докато той докосваше с устни пръстите й, но някъде дълбоко в нея кипеше протест. Живее с друга, твърди, че обича тази друга, а идва да целува нея, гали я, кани я на тази абсурдна забава… Това оставяше у нея горчивия вкус, че е онази, любовницата, жената която крият и държат единствено за удоволствие… И все пак той иска да я представи на приятелите си?!
— Моля те, Клей! — каза тя немощно.
Той хапеше леко вътрешната страна на китката й.
— Ще дойдеш ли на забавата?
— Да — каза тя, притваряйки очи.
— Чудесно! — Клей пусна изведнъж ръката й и скочи на крака. — Ще дойда да взема теб и близнаците утре в пет сутринта. Джени също! А, да! Вземи нещо за ядене. Може някакъв френски специалитет. Ако ти липсват подправки, обади се на Маги да поразтърси из запасете си.
Той се обърна и тръгна надолу по хълма, свирукайки си.
— Господи, какво невиждано нахалство!… — възкликна Никол и се разсмя. Надали щеше да го обича така силно, ако бе разбрала какъв е…
А Клей вече мислено се бе пренесъл при Хорас. Ще бъде сам с Никол, ще имат обща спалня в голямата просторна къща на Бейкъсови. Само тази мисъл го бе възпряла да не я грабне още там, на поляната, където всеки миг можеше да се появи някой.
Щом Клей се изгуби от погледа й, Никол скочи нетърпеливо. Ако ще трябва да приготвя храна за три дни, веднага трябва да почне! Запрехвърля мислено разни рецепти, докато подтичваше надолу по хълма. Пилета… Пилета, печени с дижонска горчица, месни пастети… Студено желе от зеленчуци, студено суфле… И тартички. Точно така, ще направи тартички с ябълки, круши, къпини… и с тиква, непременно с тиква! Дъх не й остана, докато пристигне вкъщи.
— Добро утро! — извика Клей, привързвайки шалупата на отсамния бряг на реката. Той се усмихна на Никол и Джени, застанали заедно с близнаците сред куп кошници. — Какво става? Не отговарям за лодката, ако натоваря всичко това! Като си помисля само колко тежаха подправките, които изпрати Маги!…
— Аз все си мислех, че Маги ще благоволи да ти сготви нещичко, след като е разбрала, че взимаш Никол — подметна Джени хапливо.
Клейтън се направи, че не чува думите й и се зае да подава кошниците на Роджър, застанал до отворения люк на кабината. Близнаците закрещяха от възторг, когато бяха подадени буквално като кошници в ръцете на Роджър.
— Днеска нещо си в добро настроение — каза Джени. — Човек може да си помисли, че си дошъл на себе си.
Клей обхвана кръста на Джени и я целуна сърдечно по бузата.
— Може и да съм, но ако не млъкнеш веднага, и тебе ще хвърля в лодката.
— Ами хайде, хвърлете я! — каза Роджър бързо. — Хвърляйте, пък аз ще си помисля дали да я хвана.
Джени изсумтя и се подпря на рамото на Клей, за да се качи в шалупата. Клей протегна ръка на Никол, за да й помогне.
— Виж, тази ще я хвана! — засмя се Роджър.
— Тя е моя! — заяви Клей, подхвана Никол от пристана, притискайки я здраво към гърдите си и не я пускаше да стъпи на палубата.
Никол го гледаше с разширени очи. Това беше някакъв непознат човек! Клей, когото тя познаваше, беше мълчалив и сериозен. Но който и да беше този непознат, той страшно й харесваше.
— Да тръгваме, чичо Клей! — извика Алекс. — Иначе конните надбягвания ще са свършили, докато стигнем!
Клей пусна бавно Никол и задържа едната си ръка около раменете й.
— Тази сутрин си много хубава — каза той и прокара пръст по ушенцето й.
Тя само го погледна. Надяваше се, че той не може да види как тупти сърцето й.
Клей изведнъж се разбърза.
— Алекс, отвързвай! Манди, я помогни на Роджър да отблъсне!
— Йес, капитан Клей! Йес, сър! — се разкрещяха децата. Никол седна до Джени.
— Ето, такъв го зная аз — каза Джени. — Случило се е нещо. Не зная какво, но господ да благослови човека, който го е отприщил най-сетне, нищо че не зная кой е.
Глъчката на поканените гости се чуваше още на половин миля преди пристана на Бейкъс. Нямаше още шест часа сутринта, а половината област се бе струпала на поляните. Виждаха се хора и на отсрещния бряг на реката — стреляха патици.
— Изпрати ли Златното момиче у госпожа Бейкъс? — осведоми се важно Алекс.
Клей погледна детето с високо вдигнати вежди:
— Нямаше да е истинска забава, ако не прибера паричките им, не мислиш ли?
— Вярваш ли, че тя ще победи Ирландска хрътка на госпожа Бейкъс? — попита Роджър. — Била страхотен бегач, чувам.