Никол

След срещата се бяха разделили, но след това се срещнаха тайно на поляната при пещерата. Не се бяха любили цяла година. Но не бързаха. Гледаха се, изучаваха се сякаш, вкусваха всяка секунда на своето интимно усамотение. Като че се преоткриваха отново.

Не търсеха обяснения, не се опитваха да доказват и да се самообвиняват, какви идиоти са били и двамата. Сега вече не се измъчваха от несигурност, че пак може да се случи и да ги раздели нещо… Имаше само тиха радост, че са заедно. Само чувството, че са се слели в една единствена личност, че не са вече двама души, които изпитват недоверие един към друг, които рискуват да не се разберат или да не оценят правилно човека до себе си.

— Никол?

Тревожната нотка в гласа на Жерар я върна към действителността.

— Да?

— Търсихме те къде ли не! Едно от близнетата се е подхлъзнало горе на хълма. Джени те вика.

Тя хвърли кратуната, привдигна полите си и хукна, следвана от Жерар.

На хълма никого не видяха.

— Къде може да са? — Беше останала без дъх.

Жерар също дишаше тежко до нея.

— Би направила всичко за тях, нали? Раздаваш се на всички, само на мене не!

Никол отстъпи по-далеч от него.

— Къде са близнаците?

— По дяволите близнаците! Исках да дойдеш с мене тук горе. Да си направим един малък излет.

— Нямам време! Заета съм. Аз… — Никол млъкна. Видя пистолета в ръцете му.

— Сега вече се радвам на цялото ти внимание, както виждам. Или ти проявяваш интерес към всеки мъж, който може да ти покаже нещо толкова голямо и твърдо?

Никол отвратена изкриви лице и изрече най-обидната френска ругатня, която знаеше. Жерар само се усмихна.

— Много цветисто! Сега внимавай! Тръгваш с мен и да не си изкрещяла!

— Няма да тръгна никъде!

— Очаквах такъв отговор. Спомняш ли си за подозренията си, че моята скъпа покойна съпруга е чула, че Бианка се кани да убие Клейтън? Един-единствен път тази безумна жена успя да направи някаква смислова връзка…

Никол го гледаше с разширени очи.

— Ти си убил майка ми!

— Умница! Браво! Ако желаеш да видиш още веднъж любовника си жив, ще ми се подчиняваш. — Той посочи с дулото на пистолета наляво. — Тръгвай! И помни, че животът му зависи от тебе.

Никол го последва през гората, в посока обратна на мелницата, след това надолу до реката, където Жерар бе скрил лодката. Той се опиваше от удоволствието да я гледа как гребе, докато той седеше отзад и насочваше лодката. Непрекъснато бръщолевеше — колко самотен е, как се е откъснал от всички, как Никол го предизвиква с прелъстителите си погледи, как си играе като котка с чувствата му…

Слязоха на брега някъде в края на плантацията Армстронг. Виждаше се някаква празна барака, полускрита всред дърветата. Вратата висеше само на едната панта. Още не бяха стигнали до вратата, когато между дърветата изведнъж изникна Бианка.

— Къде беше? Какво търси тя тук?

— Сега това не е важно — изръмжа Жерар. — Ти свърши ли всичко?

Очите й блестяха някак странно. Тя заговори с писклив равен глас.

— Той отказа. Не искаше да излезе на езда. Отказа да направи каквото трябваше. Аз сложих стъклата под седлото, както ти каза. Но той — той не искаше да се качи на коня…

— Е, и? — прекъсна я строго Жерар.

Бианка все още държеше полите си повдигнати отпред. Сега тя ги пусна — целите бяха в кръв.

— Застрелях го — каза тя така, като че самата бе изненадана от това съобщение.

Никол изпищя и понечи да хукне към къщата, но Жерар я стисна за лакътя. Удари я с все сила през устата с опакото на ръката си, тя политна назад и падна вътре в бараката.

— Мъртъв ли е? — попита Жерар.

— О, да! — отвърна Бианка раболепно. Тя започна да мига срещу него, говореше с тъничък гласец, като че е малко момиченце. Извади ръката, която държеше зад гърба си. — Донесох втория пистолет.

Жерар бързо й отне оръжието и го насочи към гърдите й.

— Влизай в бараката!

Бианка го гледаше недоумяващо, но се подчини.

— Никол… Какво търси тя тук;? Защо е тук моята прислужница Никол?

— Бианка! — извика Никол умолително. — Къде е Клейтън?

Бианка се извърна бавно и заплашително към нея.

— Ти! — тя се задъха от гняв. — Ти си виновна за всичко!

Бианка се впусна върху Никол със свити като крака на граблива птица пръсти. Никол се бе облегнала на дървената стена на бараката и Бианка цяла се стовари върху й.

— Пусни я! Веднага я пусни! Чуваш ли, мръсно животно! — изрева Жерар. Той захвърли единия пистолет зад гърба си, бодна другия в колана си и се спусна да откъсне Бианка от Никол.

— Ще я убия! — пищеше Бианка. — Пусни ме да я убия! Още сега ще я убия!

— Ти си тази, която ще бъде убита! Не тя!

Бианка го погледна усмихната.

— Не знаеш какво приказваш. Това съм аз! Не ме ли виждаш? Жената, която обичаш.

— Обичам! — Жерар изпръхтя презрително. — Може ли тебе да те обича някой? Кой обича дебели свини като…

— Жерар! — изплака Бианка. — Ти си превъзбуден. Не си на себе си. Говориш неща, които…

— Глупава суетна свиня! Как дръзваш да помислиш, че един Куртален може да се влюби в същество като тебе?! Знаеш ли какво ще стане? Ще те намерят мъртва, горкичката самоубийца, която не е могла да понесе смъртта на съпруга си, убит несъмнено от разбойници…