Никол

— Значи идваш да ме предупредиш, че някой се кани да ме убие?

— Не някой! — каза Никол. — Бианка. Мисля, че мама точно това искаше да ми съобщи. Бианка възнамерява да те убие.

Клей се замисли за миг.

— Ами ако майка ти е чула Айзък или някой от другите мъже, които са се шегуваш нещо за Бианка? Един от моите хора ми каза неотдавна, че ако имал жена като моята, щял като нищо да я убие.

— Това е ужасно! — потръпна Никол.

Клей сви рамене.

— Много е възможно Адел да е чула нещо такова, някаква глупава приказка, която е взела за сериозна заплаха.

— Но Клей…

Той сложи пръст на устните й.

— Щастлив съм, че си се разтревожила толкова много, та чак тичаш да ме предупредиш. Но Бианка не е убийца. Тя няма нито кураж, нито ум за такова нещо. — Погледът му се премести върху устата й и той си спомни старата ласка. Очерта закачливо горната й устна. — Колко ужасно ми липсваше тази твоя смешна уста. Дето е като обърната наопъки…

Тя се отдръпна. Не й беше възможно да размишлява, когато седи на скута му.

— Нищо не се е променило…

Той й се усмихна.

— Правилно! Между нас нищо не се е променило, всичко е същото, от онзи миг, в който едва не те изнасилих в каютата на кораба. Ние се влюбихме един в друг от първия миг и това никога няма да се промени.

— Недей, моля те! — изохка тя. — Всичко това е минало. Бианка…

Той вдигна вежди:

— Не желая да чувам това име повече! След наводнението дълго размислях. Всъщност в онази нощ аз разбрах, че ти все още ме обичаш. Не е Бианка причината за проблемите, възникнали помежду ни. Виновни сме си ние, с нашето упорство. Знаеш, че се боях да не загубя плантацията, а и не бях достатъчно силен… Ти пък не ми вярваше достатъчно…

— Клей — започна тя. Със сърцето си знаеше, че той е прав. Но й беше приятно да чуе тези признания от устните му.

— Всичко е наред, любима! Ще започнем всичко отначало. И този път няма да се разделим! Този път вече никой няма да може да ни раздели.

Тя го гледаше прехласнато. Бяха преминали през толкова много изпитания, но любовта им бе издържала на всичко. Да, сега вече бе убедена, че могат да го направят.

— Струва ми се, че никога не съм си отивала оттук…

Той я целуна по тила.

— А сега бързо слизай от скута ми, защото иначе ще те хвърля на кушетката и ще те изнасиля!…

Толкова бе искала да може да се смее с него, да се отпусне. Но сърцето й бе свито от скръб за Адел.

— Ела сега, сладка моя — подкани я тихо Клей. — Да се върнем в мелницата и да се погрижим за майка ти. Времето е пред нас, имаме да мислим за толкова много неща! — Той вдигна е пръсти брадичката й. — Вярваш ли ми?

— Да — каза Никол. — Вярвам ти.

Почувства, че полудява от желание. Стана й непоносимо горещо от близостта на тялото му.

— Ела — каза той с прегракнал глас. — И престани да ме гледаш по този начин, иначе…

Клей я хвана за ръка и я изведе бързо от библиотеката. Никой от тях не забеляза Бианка, застанала на вратата на трапезарията. Тя беше на двора, когато видя, че Никол тича към къщата.

Бианка побърза да я последва, чудейки се какво ли е намислила пак тази никаквица. Чу как Никол влиза от стая в стая, как свойски отваря вратите и се държи така, като че къщата е нейна. Бианка беше в утринната гостна — не успяваше да върви толкова бързо като Никол — когато видя, че Клей влиза след Никол в библиотеката. Тя застана до вратата и чу всичко.

Зарадва се, когато разбра, че жената на Жерар е мъртва. Той никога не споменаваше за нея, но Бианка бе научила всичко, дори и това, че жена му е стара и болна.

Изтръпна от ужас, когато Никол каза на Клей, че Бианка иска да го убие. Но когато Клейтън възрази, че Бианка нито има ум, нито кураж, по жилите й потече огнена река. За тези думи Клейтън Армстронг заслужаваше да бъде убит!

Бианка излезе и тръгна да търси някое дете, за да изпрати съобщение на Жерар. Добре съзнаваше, че разполага с твърде малко време, преди Клейтън да е предприел нещо, за да се отърве от нея.

Никол излезе от мелницата. Посегна и взе издълбаната кратуна, за да пийне водичка. Ледената кладенчова вода я освежи след тежкия ден в шумната и прашна мелница. Лятната пшеница вече бе прибрана и през тези седмици те не можеха очи да вдигнат от работа. Да, от работа не можеше да помисли и за техните общи планове с Клей.

Бяха погребали Адел в семейната гробница, до майката на Клей.

— Така ще бъде винаги близо до нас — бе казал Клей.

След това отидоха двамата заедно при Бианка, искаха да поговорят открито с нея за бъдещето. Клей заяви, че не може да понася повече тези неизяснени и фалшиви отношения и иска да са наясно. Бианка се държа съвсем спокойно, изслуша внимателно всичко, което й каза Клей. Той й предложи издръжка до края на живота й — един кавалерски жест, въпреки че и Клей, и Никол знаеха какво бреме ще бъде тази издръжка, поне през идните години. Клей само стисна леко ръката й под масата, бяха напълно солидарни.