Никол

— Надали. Върна се преди малко запъхтяна и веднага се спусна да бута близнаците в малкия шкаф под стълбището.

— Дано само да не е изплашила децата!

Джени сви рамене.

— Те са й свикнали. Напъхаха се доброволно в шкафа, а после, докато аз я качвах нагоре, излязоха.

— Той ще ги убие! — пищеше Адел. — Не съм го познавала! Този човек! Аз никога не съм го виждала!… И онази жена ще му помага…

— А сега какво говори? — попита отново Джени.

— Несвързани работи. Можеш ли да ми донесеш малко лауданум? Мисля, че ако заспи, ще се успокои.

Джени бързо изтърча надолу, а Никол се опитваше да успокои майка си. Адел бе страшно възбудена. Говореше за убийство, за гилотината, за някаква дебела жена… Ала когато изведнъж спомена и името на Клейтън, Никол настръхна.

— Какво Клейтън? — попита тя.

Очите на Адел гледаха диво, косата й беше разчорлена.

— Клейтън. Те искат да убият и Клейтън. И моите дечица, всичките ми дечица. Децата на всички хора… Те убиха кралицата. Ще убият и Клейтън.

— Кой? Кой, maman? Кой ще убие Клейтън?

— Тя. Убийцата на деца.

Джени бе застанала зад гърба на Никол.

— Струва ми се, че иска да ти каже нещо. Не спомена ли Клей, на мене така ми прозвуча.

Никол взе чашката с чай от ръцете на Джени.

— Ето, изпий това, maman! Ще се почувстваш по-добре. Ето така, мила…

— Не се наложи да чакат дълго действието на приспивателното.

Долу чуха да влиза Жерар.

— Жерар! — посрещна го Никол. — Случило ли се е днес нещо, което би могло да възбуди мама?

Той се извърна бавно с лице към нея.

— Не съм я виждал изобщо. Пак ли пристъп?

— Не вярвам това много да ви разтревожи! — клъвна го Джени злобно откъм огнището. — Да имахте поне капчица чувство към нея, все пак съпруга ви е!

— Положително не бих споделил чувствата си с такива като вас — отвърна бързо Жерар.

— Моля ви! Моля ви, престанете и двамата! — въздъхна Никол. — С тези взаимни упреци не можете да помогнете на майка ми.

Жерар кимна.

— Не е страшно. Просто един от нейните пристъпи. Би трябвало вече да сте свикнали с това.

Никол отиде до кухненската маса.

— Но има нещо различно този път. Имам чувството, че се опитва да ми каже нещо.

Жерар я изгледа с премрежен поглед.

— Какво ли би казала, което да не сте чували поне сто пъти досега. Тя говори все за едно, за смърт и за убийства.

— Така е — отвърна Никол замислена. — Но този път тя спомена името на Клей.

— На Клей, нали? — възкликна Джени. — И на мене така ми се чу. Но тя изобщо не познава Клей, нали така?

— Не, доколкото зная. Говореше нещо за някаква пълна жена.

— Хм, никак не е трудно да отгатне човек кого има предвид — изръмжа Джени.

— Разбира се, че не! — намеси се Жерар е неочаквана живост. — Тя сигурно е видяла Клей и Бианка, и тъй като са непознати за нея, се е изплашила. Нали знаете в каква паника изпада от непознати лица.

— Предполагам, че е така — каза Никол. — И все пак като че ли има още нещо. Повтаряше непрекъснато, че Клейтън ще бъде убит.

— Ох, тя непрекъснато все повтаря, че някой си ще се опита да убие друг някой си — каза с досада Жерар.

— Възможно е. Тя всичко смесва, миналото и настоящето…

Преди Жерар да каже нещо, Джени подвикна:

— Няма смисъл да си блъскаш главата! Опитай се утре да поговориш с майка си. Като се наспи хубаво, утре може да ти разкаже по-ясно какво е искала да каже. Хайде сега, седни да хапнеш нещо за вечеря!

Малката къща бе тъмна и тиха. Навън реката бе престанала да бучи, спокойна и доволна в новото си русло. Беше необикновено топло за септември, човек не можеше да търпи и най-леката завивка.

Адел бе неспокойна. Въпреки голямата доза сънотворно, тя се мяташе в леглото, измъчвана от кошмари. Знаеше, че трябва да съобщи нещо, но не знаеше как. Кралят и кралицата на Франция… Не, не са те! Това е друг човек, някой си, чието лице не е виждала. Но вижда добре смъртта. О, тя познава смъртта! Смъртта на този човек… Смъртта на всички хора.

Жерар угаси тънката пура, която пушеше, и стана безшумно от леглото. Застана прав, загледан в жена си. Бяха минали месеци, откакто не я бе държал в ръцете си. Във Франция се чувстваше поласкан да бъде женен за една Куртален, нищо че беше много по-възрастна от него. Ала след като видя Никол, в него не остана и искрица чувство към съпругата му. Никол — едно по-нежно и по-младо копие на майката…

Тихо, безкрайно предпазливо — нито една дъска да не проскръцне — той мина откъм страната на Адел и приседна на леглото. Пресегна се и взе една възглавница.

Адел отвори очи преди да притисне възглавницата върху лицето й. Тя започна да се бори, да се съпротивлява, но сама чувстваше, че няма никакъв смисъл. Нали точно това бе очаквала толкова дълго! През всичките тези безкрайни дни в затвора. Беше очаквала всяка секунда смъртта. Най-после тя дойде. Адел беше подготвена за нея.

Жерар махна възглавницата от лицето на Адел. Изглеждаше по-хубава в смъртта си, някак си по-млада, отколкото бе през всичките тези години, прекарани с нея.