Никол

— Не! Недей! — Бианка вървеше към него с протегнати напред ръце с дланите нагоре, като дете.

— О, да! — Жерар се усмихна, наслаждаваше се явно на ролята си. — Плантацията Армстронг ще остане на ония гадни близнаци, и понеже нямат кръвни родственици, Никол ще бъде тяхна настойница. Една настойница ще се нуждае от съпруг…

— Съпруг! — изпъшка Бианка. — Ти каза, че я мразиш.

Жерар се засмя.

— Това беше игра! Нали знаеш, това беше една игричка между нас и аз спечелих!

Постепенно Никол си бе възвърнала способността да мисли. Трябваше да отклони е нещо вниманието на Жерар, докато дойде някой!

— Няма човек, който да повярва, че Бианка се е самоубила заради Клейтън — каза сериозно тя. — Всички знаят, че тя го мрази.

Бианка се извърна към нея като оса, с изгарящ от омраза поглед. Но срещна очите на Никол и изведнъж издекламира като научена:

— Да, работниците на полето и слугите вкъщи знаят, че ние почти не се срещаме с него.

Жерар я изгледа с пронизващи очи:

— Но хората разправят, че напоследък сте се сдобрили, нали? Че Армстронг вече не пие и че е станал изряден съпруг, нали?

Бианка го гледаше объркана.

— Бианка е английска дама — каза Никол. — В Англия тя принадлежи към най-висшите аристократични кръгове, а във Франция вече няма аристокрация. Тя би била великолепна партия за всеки мъж.

— Не го вярвам! Всеки знае, че Франция рано или късно отново ще стане монархия. И тогава аз ще бъда женен за една Куртален, внучката на истински херцог! Аз ще продължа рода на славните Куртален!

— Обаче вие… — започна Никол, твърдо решила да го увлече в приказки.

— Достатъчно! — викна Жерар. — Толкова глупав ли ме смятате? Въобразявате си, че не разбирам какво правите? Искате да ме залъгвате с разговори, така ли? — Той отново посочи с пистолета кьм Бианка. — Не я искам, ако ще да е и самата английска кралица! Такава отвратителна глупачка!…

Бианка се хвърли върху него, ръцете й издраскаха лицето му. Той залитна и натисна спусъка. Бианка бавно се свлече по него, притиснала с ръце корема си. През пръстите й бликаше кръв.

През всичкото време Никол бе следила с очи само пистолета, който Жерар бе захвърлил така небрежно зад гърба си. Ала сега Жерар и Бианка бяха застанали така, че й отрязваха пътя до пистолета. Тя се озърна — една дъска от стената на бараката се бе откъртила. С почти нечовешка сила Никол я измъкна от останалите гвоздеи.

Димът от изстрела още не се бе разнесъл напълно, когато Никол с все сила удари Жерар с дъската. Той политна и Бианка рухна на пода.

— Ти ме удари — прошепна злобно той, притиснал с пръсти кървящата рана на сляпото си око. Говореше на френски. — Ще ми платиш за това! Ще има да ми плащаш всяка секунда от живота си!

Той тръгна към Никол и тя се скри зад дъсчената стена на бараката.

От тялото на Бианка бликаше кръв. Като през мъгла тя видя как Жерар отива към Никол. До пръстите й лежеше пистолетът. С последно усилие го взе, вдигна го с треперещи ръце и се прицели, дръпна спусъка със затворени очи. Умря, преди да може да види, че куршумът й бе улучил целта си.

Никол видя само как Жерар спря по средата на крачките си, нещо му стана! Чак след това чу изстрела. В очите му се появи изненада и недоумение. Той бавно, много бавно падна на земята. И в смъртта очите му останаха все така учудени.

Никол погледна и двамата, проснати на земята един до друг. При падането си Жерар бе прострял ръката си върху ръката на Бианка.

Тя хукна към къщата. Тича през целия път до там. Трябваше да потърси Клей!

По пода на библиотеката имаше кръв. Тя застана неподвижна, взряна в кушетката. Приседна за малко и скри лице в ръцете си. Трябваше й малко време, за да размисли, да се поуспокои и да реши къде да го търси. Може пък някой друг да го е открил и да го е пренесъл. Но ако беше така, цялата къща сега да е на крак!

Къде може да е?

Тя изведнъж скочи. Сети се къде би отишъл, ако е жив! На тяхната поляна!

Сълзите се лееха по лицето й. Тя тича по целия път до там, повече от една миля. Дробовете й горяха, сърцето й лудо биеше, но знаеше, че не може да си позволи да се забави нито секунда.

Щом се провря през тайната зелена пролука, го видя. Лежеше до водата, разперил ръка, като че правеше слънчева баня.

— Клей! — изхлипа тя и коленичи до него.

Той отвори очи и се усмихна нагоре към нея.

— Излъгах се в Бианка. Оказа се, че има достатъчно кураж да се опита да ме убие.

— Дай да видя! — каза Никол и смъкна предпазливо кървавата риза от рамото му. Раната беше чиста, зави й се свят от облекчението, което изпита. — Трябваше да останеш вкъщи! — Тя започна да къса ивици от фустата си, за да го превърже.

Клей я наблюдаваше малко унесено. Явно, беше загубил доста кръв.

— Ти откъде разбра?

— После ще говорим за това! — каза тя бързо. — Веднага трябва да те види лекар! — Тя понечи да стане, но той задържа ръката й.

— Кажи ми!

— Бианка и Жерар са мъртви.

Клей я изгледа продължително. И каза нещо съвсем не на място:

— Влез в пещерата и ми донеси катеричката!

— О, Клей, трябва ти лекар!

— Върви!