Никол

На зазоряване Уес дойде при Клей и му направи знак да го последва. Мъжете мръзнеха, изтощени от работа, едва изправяха подгизналите си гърбове. Дъждът ги шибаше с камшиците си, но те не си позволяваха да отдъхнат дори за миг.

Клей отиде с Уес до другия край на рова, там трябваше да отворят пътя на реката. Бяха съвсем близо до нея. След час може би ще знаят дали не са работили напразно. Дано реката не приеме жертвата на Никол — помисли си внезапно Клей. — Дано си остане в старото русло, изобщо да не навлезе в новия канал…

Уес погледна Клей въпросително. Явно искаше да обмислят устието на канала. Дъждът плискаше и заглушаваше всичко, тук думи не биха помогнали. Клей посочи към наноса, където реката сама затваряше пътя си. Двамата се заеха да копаят там.

Небето на изток светлееше. Сега вече мъжете можеха да видят какво е свършено през нощта. Оставаха не повече от два метра, за да завършат дълбокия прорез.

Уес и Клейтън размениха погледи над главата на Никол. Тя се бе навела над лопатата и продължаваше да работи. След броени минути щеше да се разбере дали сметките й ще излязат верни.

Отговорът дойде внезапно. Жадна за повече пространство, реката не изчака да й разчистят тези два метра. Водата рукна едновременно от две страни в канала, разкашканата пръст просто се разтваряше под напора на водата и се превръщаше в рядка каша. Хората едва се изкатериха на здрава почва. Клей подхвана Никол през кръста и я премести като шахматна фигурка на по-сигурно място.

Мъжете стояха с лопата в ръце и гледаха като омагьосани водата, която жадно поглъщаше късове земя и житни стръкове. Буците се откъртваха бързо, на тъмни, широки ивици и водата ги отнасяше на тежки талази.

— Хей! Гледайте! — изкрещя Уес, за да надвика бученето на водите.

Всички погледаха отвъд реката, където сочеше той. Бяха толкова впечатлени от могъщия порой и свличащите се като меко тесто буци пръст, че дори не бяха погледнали към тютюневите ниви отсреща. Реката се бе втурнала насам и безмилостно грабеше, разчистваше пътя си. Нивото на водата при тютюна бе намаляло. Дори се бяха показали последните редове, смазани и набити в калта.

— Ура! — извика Никол първа.

Изведнъж сякаш забравиха изтощението. Бяха работили цяла нощ, без прекъсване, но имаше защо — успяха! Ликуването надвиваше умората. Мъжете крещяха и скачаха като деца, вдигнали високо лопатите си. Айзък и Люк се завъртяха в някакъв смешен танц на победата.

Клей гледаше Никол, широко усмихнат.

— Ти успя! — извика той. — Моята хубава, невероятна жена!

Той я прегърна и зацелува жадно. За миг Никол забрави и време, и място, забрави всичко, което ги разделяше. Отвръщаше на целувките му с цялата си страст.

— Хей! — Уесли почука Клей по рамото. В очите му трепна предупреждение. Хората ги наблюдаваха, зяпнали от любопитство.

Никол вдигна очи към Клей. Усети как горещите й сълзи се смесват с неумолимите струи на студения дъжд.

Той неохотно я остави на земята и бързо се дръпна от нея, като от огън, който заплашваше да го изпепели. Но от очите й не можеше да се откъсне, а те неумолимо задаваха палещите си въпроси.

— А сега да похапнем! — извика Уес. — Предполагам, че жените здраво са се погрижили. Такъв глад ме гони, че мога сам да изям всичко.

Никол потръпна и неохотно се откъсна от Клей. Чувстваше се из пълнена със сили, жизнена и преодоляваща.

— Щом като Маги е тук, ще има предостатъчно за всички. Бяха наредели импровизирана трапеза от стойките за чувалите

Имаше толкова храна, че и сто души биха могли да се наядат до насита. Самуни топъл хляб — ароматни и зачервени, само тяхната сладка миризма бе достатъчна, за да се отпуснат и развеселят. И масло. И рагу от речни костенурки. Раци, стриди… Бекон и пуешко месо, печени патици. Маги бе надминала себе си, като че ли празнуваха голям празник. Имаше осем вида пастети, не по-малко плата със зеленчуци, различни сладкиши, вино, бира, та дори мляко и чай.

Никол избяга от Клейтън. Взе чинията си и седна в сянката на воденичните камъни. Бе я нарекъл своя жена, а и така се чувстваше там, в онзи момент. Като негова жена…Толкова далеч бе времето, когато имаше право да се нарича така! А и тогава винаги се бе страхувала, че е временно, че всъщност няма право на това. Само през кратките дни у Бейкъсови тя се бе чувствала истински негова…

— Умори ли се?

Тя вдигна лице. Клей бе свалил мократа си риза, около врата бе метнал кърпа. Изглеждаше самотен и уязвим. Никол жадуваше да протегне ръце, да го прегърне и да го утеши.

— Нали нямаш нищо против да седна до тебе?

Тя поклати мълчаливо глава. Тук бяха почти скрити от погледите на останалите.

— Защо не ядеш? — попита той тихо и кимна към пълната й чинии — Не се движиш достатъчно и нямаш апетит? — Той й намигна.

Никол направи опит да се усмихне, но неговата близост я объркваше. Клей взе парченце шунка от чинията й и го изяде.

— Маги и Джени са надминали себе си.

— Първо, разполагаха с твоите запаси. Беше мило от твоя страна.

Очите му потъмняха.