Никол

— Как можеш да говориш така! — избухна Уес. Той реши, че е уплашена за най-добрата си земя, която реката безмилостно ще отнесе.

— Никол — обади се Джени — защо не говорим за нещо друго?

Никол се наведе и взе от дървата една клечка.

— Какво ще стане, ако направим ров през моята земя ей на това място? — Тя драсна една линия от единия завой на реката до другия.

— Какво би станало при това положение?

— Теренът е стръмен и мокър. Предполагам ще започне да се рони и да пада в реката.

— Но как ще се отрази това на нивото на водата?

Очите му се разшириха, когато започна да схваща мисълта й.

— Никол, не можеш да направиш това! Трябва да се копае дни наред, водата ще ти отнесе пшеницата.

— Но ти не отговори на въпроса ми. Ще спадне ли нивото на реката?

— Е, на реката ще й се отвори път. Но знае ли човек?!

— Питам те за мнението ти, а не точно какво ще стане!

— Да, по дяволите! Предполагам, че реката с удоволствие ще погълне твоята земя, вместо да наводни Клей. Проклетата вода не се интересува кое на кого е!

— Подбирай си поне малко думите пред децата! — каза Никол с укор. — Ще са ни нужни лопати. И куки за коренищата и камъните…

Уес избухна:

— Да си надзърнала случайно през прозореца? Дъждът плиска толкова силно, че човек може да убие. А ти ми говориш за работа!

— Не зная друг начин за прокопаване на този ров. Не можем да го изкопаем вкъщи, за да сме на по-сухо и по-приятно.

— Не мога да допусна това! — каза Уес енергично. — Клей ще се справи и без твоята жертва. Травис и аз ще му заемем пари, догодина отново ще се съвземе.

Никол го погледна ледено.

— Така ли? Значи догодина ще се съвземе? Погледни, моля те, какво направихме? Да, всички ние се отказахме от него. Изоставихме го. Той е човек, който има нужда от семейство. Бил е щастлив с близките си: родителите си, с Бет, Джеймс и… близнаците. Един след друг те всички са го оставили. За известно време му давах своята любов, но после му я отнех, та и близнаците заедно с нея… — Никол вдигна ръка и посочи към Ейръндел хол. — Някога това е бил един щастлив дом, пълен с хора, които е обичал, и които са го обичали. Какво има той сега? Дори племенниците му живеят при чужди хора, а не при него. Трябва да му покажем, че мислим за него!

— Но нали Травис и аз…

— Пари! Ти си като съпруг, който дава на жена си пари вместо нежност. Клей няма нужда от пари. Той се нуждае от доказателство, че някой мисли за него. Трябва да има чувството, че не е сам на този свят.

Уес стоеше пред нея и я гледаше. Всички стояха и я гледаха, и Джени, и близнаците. Жерар бе притворил клепачи и те не трепваха.

— Всичкото това за чувствата на Клей са предположения, нали? — попита Уесли кротко. — Или ти просто пренасяш собствените си чувства върху него? Може би ти си тази, която се чувства самотна и има нужда от увереност, че някой мисли за нея?

Никол се опита да се усмихне.

— Не зная, Уес. Сега нямам време да мисля по този въпрос. С всяка секунда, която хабим за приказки, водата се вдига и се приближава до тютюните на Клей.

— О, боже!

Изведнъж Уес се хвърли върху Никол, прегърна я и я притисна към гърдите си.

— Ако намеря някога жена, която да ме обича и наполовина на обичта ти към Клей, ей така ще си я държа и никога няма да я пусна!

Никол се освободи от него и изтри ъгълчето на окото си.

— Нека да си запазя някои тайни, моля те! Но трябва да ти кажа, че несъмнено и ти би се държал така глупаво, както се държи Клей и аз… Хайде сега — гласът й стана остър — дайте да организираме работата! Да си донесъл случайно няколко лопати, или?

Джени развърза престилката си, окачи я на закачалката до вратата и взе мушамата на Уес.

— Ти накъде? — попита я Уесли.

— Ами докато седите и приказвате, ще свърша нещо! Ще взема някоя и друга дреха от Айзък. Не вярвам, че мога да сторя нещо с мокри поли из калта. А след това ще доведа Клей.

— Клей?! — извикаха Никол и Уес в един глас.

— Ами да, Клей! Вие двамата можа да го считате за болен човек, но аз по-добре зная. Клей може да мята лопата не по-зле от всеки друг, а има и все още няколко души, които ще поработят здравата за него. Хубаво беше и Травис да е тук сега!

Никол и Уес стояха и я гледаха изумени.

— Корени ли ще пускате? Никол, ела с мен до мелницата! А ти Уес набий колчета къде трябва да се копае.

Уесли хвана Никол за лакътя и я поведе към вратата:

— Хайде, чака ни много работа!

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Джени едва не получи удар, като видя Ейръндел хол. На покрива на верандата зееше дупка и цялата веранда бе наводнена. Вратата на къщата беше полуотворена — персийската пътека беше прогизнала по краищата. Джени влезе и се опита да затвори външната врата, но от влагата дървото се бе раздуло и тя остана да зее. Нави мократа пътека по-далеч от влагата и погледна с ужас издутите дъски на пода около нея. Тук плачеше за ново дюшеме!

Със стиснати устни се огледана около. Влагата бе обхванала всичко, миришеше на мухъл. Господи! Джени затвори очи и помоли мислено майката на Клей за прошка. Завтече се към библиотеката.