Никол

— Толкова ли сме чужди един на друг та сме забравили и да разговаряме помежду си?! Не заслужавам това, което ти направи днес за мен. Не, не! — Тя искаше да го прекъсне. — Остави ме да продължа. Джени ме обвини, че не правя нищо друго, освен да се оплаквам. Възможно е да има право. През цялото това време аз се вайках, че нямам вина за всичко, което ме сполетя. През тази нощ обаче разбрах всъщност, че животът ни е такъв, какъвто ние си го направим. Ти каза веднъж, че не мога да взема решение. И беше права. Искаше ми се да имам всичко, чаках да ми бъде подарено, трябваше само хубавичко да се помоля. Бях твърде слаб, за да мога да се откажа доброволно от нещо…

Тя сложи ръка на рамото му.

— Ти не си слаб.

— Мисля, че не ме познаваш. Също както и аз не съм се познавал. Извърших толкова грешки, но… — Той не можа да довърши изречението. Гласът му се скъса. — Но ти ми даде отново надежда. Точно това бях загубил, надеждата. — Клей сложи ръка върху нейната. — Обещавам ти, че никога повече няма да те разочаровам… През целия си живот.

Той погледна ръката й и погали всяко пръстче.

— Не съм мислил, че е възможно, но аз наистина сега те обичам повече, отколкото преди.

Буца заседна в гърлото й, не можеше да продума. Клей я погледа в очите.

— Не може да се изрази с думи това, което изпитвам към тебе. Нито пък имам думи да ти благодаря за всичко, което направи за мене. — Рязко спря, като че се задави. — Сбогом! — прошепна той и стана преди да е успяла да каже нещо.

С бързи крачки излезе от мелницата както си беше без риза, без да погледне хората, които му подвикваха нещо…

Дъждът се сипеше ситен и студен. В светлината на утрото той видя как всичко се е променило — там, където преди нивите на Никол се спускаха плавно към реката, се бе получила отвесна стена. Реката течеше по-спокойно — огромно животно, което бе погълнало тлъстата си плячка и сега преживяше.

До малкия пристан нямаше път. Клей трябваше да гребе сега през една много по-широка река, за да стигне до своя мостик.

Тръгна бавно към къщата Ейръндел хол. Струваше му се, че се събужда от мъчителен сън. Сън, продължил цяла година… Чак сега видя на какво е заприличала къщата. С намръщено лице прескочи локвата до вратата.

Бианка стоеше в подножието на стълбата. Беше облечена в широка бухнала утринна роба от бледосиня коприна. Под нея се виждаше розова сатенена рокля. Яката, маншетите и подгъва на робата бяха украсени е широк бордюр от многоцветни пера.

— О, ето те! Не си се прибирал цяла нощ!

— Да не би да ти липсвах?

Начинът по който Бианка го изгледа, беше красноречив отговор на саркастичния му въпрос.

— Къде е прислугата? Изчезнали са. Закуската…

— Аз пък си мислех, че си се разтревожила за мене. Цялата тревога била заради кухнята на Маги.

— И все пак очаквам да ми отговориш! Защо днес няма закуска?

— В момента закуската се сервира оттатък реката, в мелницата на Никол.

— Никол?! Тази мръсница! Ето къде си бил. Трябваше да се сетя, че не можеш да живееш без твоите примитивни нагони… И какво съчини тази мръсница сега, за да те примами? Може би ти е разказала нещичко за мене?

Клей извърна лице отвратен и мина край нея по стълбата.

— Твоето име не се спомена, слава богу!

— О, значи поне това е научила — отвърна Бианка хапливо. — Достатъчно хитра е, за да разбере, че ми е абсолютно ясно какво представлява, виждам я като на длан! Само вие, останалите, сте толкова слепи, че не разбрахте каква алчна и фалшива интригантка е тя!

Клей изфуча и взе наведнъж четири стъпала надолу. Хвана я за яката от пера и я блъсна грубо в стената.

— Негодница! Ти нямаш право да произнасяш името й! Какво добро си сторила ти през живота си, да си помогнала някому? Иска ти се и тя да е като тебе. Но тази нощ Никол пожертва имота си, за да спаси моя! Да, точно така! Цялата нощ прекарах при нея. Заедно с нея, и, слава на бога, с още мнозина добри хора, които знаят що е приятелство и великодушие, прокопахме канал, за да спасим тютюна!

Беше побеснял. Отново я блъсна в стената.

— Достатъчно дълго смука кръвта ми! Отсега нататък аз ще определям какво да става в тази плантация, а не ти!

Бианка не можеше да си поеме въздух. Здравата му хватка бе изтласкала въздуха от дробовете й. Огледа се паникьосано.

— Няма да идеш при нея! — изпухтя тя — Аз съм твоя съпруга! Тази плантация е моя!

— Съпруга! — изсмя се той. — Вярно е. Точно това заслужавах, сам си го направих! — Той я пусна и отстъпи крачка назад. — Погледни се, за бога, на какво приличаш! Та ти самата вече не можеш да се търпиш!

Той се обърна и тръгна обратно към стаята си. Влезе, блъсна с все сила вратата, хвърли се на леглото и моментално заспа.

Бианка стоеше неподвижно като мраморна статуя. Какво й каза този човек? Какво иска да каже с това, че тя самата не може да се търпи? Каза го на нея, потомката на старо, почитано английско семейство… Та тя се гордее със себе си!

Запъти се към кухнята. Нямаше понятие от готвене, най-много да обърка брашното със солта, или солта със захарта… Но беше гладна. Трябваше да потърси нещо за ядене. Кухнята бе сякаш оплячкосана.