Никол

Излезе в градината. В единия й край имаше малка беседка, скрита между две огромни магнолии. Бианка се отпусна тежко на възглавниците, усети че са мокри, но реши, че няма смисъл да става — скъпата й рокля бе развалена. По лицето й потекоха сълзи, докато ръката с нервно пощипване оправяше перцата около врата.

— Преча ли? — Гласът бе тих, със силен чужд акцент.

Бианка вдигна глава.

— Жерар!

— Плакали сте — каза той, изпълнен със състрадание. Понечи да седне до нея, но забеляза, че възглавниците са мокри. Махна една от тях, сложи я на перилата на беседката, извади кърпичка от джоба си и обърса дървената скамейка. — Разкажете ми! Моля ви! Кой ви наскърби? Струва ми се, че имате нужда от един истински приятел.

Бианка скри лице в ръцете си.

— Приятел! Аз нямам приятели! — Тя подсмръкна. — Всички в тази страна ме мразят. А днес той ми каза, че аз…

Жерар се наведе и погали косата й.

— Нима не разбирате, че той нарочно ви оскърбява? Той се интересува само от Никол. Разбира се, че ще направи всичко, само и само да я има. Той би ви пропъдил от къщата, за да може да си върне Никол.

Бианка го погледна с големите си, зачервени от плач очи.

— Няма да си я върне. Той е женен за мене.

Жерар й се усмихна така, сякаш имаше срещу себе си малко дете.

— Какво простодушно създание сте! Толкова сте сладка, толкова крехка, толкова наивна! Той каза ли ви къде прекара миналата нощ?

Тя махна с ръка.

— Каза ми нещо за наводнението и че Никол спасила земята му…

— Естествено, че ще я спаси. Нали си точи зъбите за тази земя! Преструва се, че прави голяма жертва, а фактически само насочва реката така, че да трупа наноси на отсрещния бряг, където са вашите земи. Един ден тя иска да докопа тази земя, стига намеренията й да се осъществят.

— Но какво може да направи? Има свидетели, че моят брак с Клей е напълно законен. Такъв брак вече не може да се разтрогне.

Жерар потупа леко ръката й.

— О, вие сте истинска дама! Вие дори не можете да си представите колко коварни са тези двама души! Вие ми разказахте за номерата, които сте им изиграли, но трябва да ви кажа, че вашите номера са безобидна шега, с тях вие никому не сте навредили. Нали дори отвличането сте организирали така, че никой да не пострада? Но техните планове съвсем не са невинни. Нито почтени.

— Какво — хлъцна Бианка — какво имате предвид? Нима развод? Жерар помълча и заговори сериозно и угрижено.

— Де да беше само развод. Боя се, че те замислят нещо много по-страшно. Те замислят… убийство.

Бианка остана със зяпнала уста. В първия момент изобщо не съобрази кой трябва да бъде убит. Често си беше представяла колко хубаво ще е Никол да се подхлъзне от някоя скала, например. Ако Никол умре, животът на Бианка ще стане много по-лесен. Но тя не виждаше причина Клей да реши да убива Никол… Съвсем бавно тя проумя думите на Жерар.

— Мене? — прошепна тя. — Те искат да ме убият?!

Жерар стисна горещо ръката й в шепата си и примижа предано:

— Боя се, че съм не по-малко наивен от вас. Трябваше ми много време, докато разбера какво всъщност се върши. Все не можех да проумея как така Никол жертва доброволно част от земята си и я хвърля, така да се каже, в реката. Но разбрах, че тя е ръководена от скрити подбуди. Чак днес прозрях истината. Никол го прави, за да притури още земя към плантацията, която се готви да си върне.

— Да, но… убийство?! — прошепна Бианка, обхваната от паника. — Не е възможно тя да иска такова нещо!

— Нека да се разберем! Опитвал ли се е Армстронг да ви удари някога? Бил ли е груб е вас?

— Тази сутрин — кимна Бианка оживено. — Блъсна ме в стената. Просто не можех дъх да си поема.

— Ето, виждате ли? Този човек е злодей. Започва да губи контрол върху себе си и скоро силата му ще се превърне в насилие. Помнете ми думата! Няма да мине много време и току-виж сте се спънали в тънка, невидима за окото жица, опъната на най-горното стъпало. Тръгвате да слизате, спъвате се и падате.

— Господи! — изпъшка Бианка с ръка на гърлото си.

— В това време, естествено, мистър Армстронг ще бъде някъде далеч от къщата. Като се върне само леко ще изтегли жицата и ще се престори на неутешим вдовец, докато вие, моя мила, ще лежите бездиханна в ковчега.

Бианка се втрещи от ужас.

— Аз няма… Няма да го допусна. Аз няма да му позволя!

— Да, вие трябва да бъдете много предпазлива. Заради вас, но и заради мене…

— Заради вас?

Жерар вдигна ръката й и я задържа в двете си длани.

— Ще ме сметнете за недодялан, може би, не бих искат да мислите, че съм нетактичен… Не, не мога да ви го кажа!

— Моля ви! Нали казахте, че сме приятели? Можете спокойно да ми доверите мислите си.

Той погледна към земята, но реши, че там е много мокро, за да падне на колене. Ще си съсипе копринените чорапи.

— Обичам те! — каза той страстно. — Но как бих могъл да очаквам от тебе да ми повярваш? Видели сме се само веднъж. Ала от онзи момент аз не мога да мисля вече за нищо друго. Ти ме преследваш дори в сънищата ми. Всяка моя мисъл е за тебе. Моля те, умолявам те, не ми се смей…