Нифрон се въздига

Кабинетът беше доста голям, побрал бюро, библиотека и маса с дъска за шах, край която имаше два удобни фотьойла. В един от тях седеше непознатият.

— О, да — Гай посочи към човека. — Това е Мерик Мариус. Мерик, запознай се с епископ… исках да кажа, регент Салдур.

— Значи това е той — промърмори Салдур, недоволен, че мъжът не се изправи.

Наместо това продължи да си седи спокойно, облегнал се безгрижно назад, седейки в прекалено директен маниер. Носеше дълго до бедрата палто от тъмночервен велур. Ужасен оттенък, помисли си Салдур — цветът на засъхнала кръв. Косата му бе къса, лицето беше бледо, а останалите му одежди бяха семпли и неукрасени.

— Не си особено впечатляващ, нали? — отбеляза Салдур.

Мъжът се усмихна:

— Играете ли шах, Ваша милост?

Регентът вдигна вежди и се втренчи в Гай. В крайна сметка това беше негов човек, той го беше изровил от мръсните улици, възхвалявайки таланта му. Стражът не каза нищо, не изразявайки никакви белези на недоволство от поведението на питомника си.

— Движа империя, млади момко — отвърна Салдур. — Нямам време за игри.

— Странно — отбеляза Мерик. — Никога не съм гледал на шаха като на игра. За мен той е по-скоро нещо като религия. Всеки аспект на живота, сведен до шестнадесет абстракции върху шестдесет и четири черни и бели квадрата, последните от разстояние всъщност изглеждащи сиви. Разбира се, квадратите не са само шестдесет и четири. Общият брой на всички съдържащи се квадрати е двеста и четири. Повечето хора пропускат това. Малцина притежават интелекта да надникнат отвъд очевидното, да съзрат намиращите се в схемата схематики. Това е и част от красотата на шаха — същината му е много по-дълбока от видяното на пръв поглед, по-сложна, по-объркана. Светът, положен между връхчетата на пръстите ти, тъй податлив, тъй определен. Прости правила, почти безкраен брой вариации, но само три възможни развоя.

— Чувал съм църковни проповеди, посветени на играта, обясняващи йерархията на фигурите и пешките, как те представляват различните класи. Свързват начина на движение със задълженията, които всеки човек има към Марибор. Някога правили ли сте това, Ваша милост? — Мерик не дочака отговор. — Удивителна идея, не смятате ли?

Той се наведе над дъската, очите му се плъзгаха по черно-бялото поле.

— Офицерът е интересна фигура — той взе една от фигурите, чийто връх бе оформен по подобие на епископска шапка и я завъртя в ръка. — Не е особено изящно оформена, като да речем, коня. Често бива забравяна, оставена в ъглите, тъй невинна, тъй подкупваща. Ала е способна в миг да прекоси дъската под остър ъгъл, често с унищожителен резултат. Винаги съм се чудел дали офицерите не са пренебрегвани заради недостатъчната оценка на качествата им. Предполагам в този си аспект съм изключение от мнозинството, ала аз не съм от онези, които преценяват характеристиките на дадена фигура според вида й.

— Смяташ се за голям умник, не е ли така? — предизвика го Салдур.

— Не, Ваша милост — отвърна Мерик. — Умен е човекът, който натрупва богатство с продажба на пресъхнали крави, обяснявайки как спестява на фермерите усилието да стават рано, за да ги доят. Аз не съм умен, аз съм гений.

Тук Гай се намеси:

— Регенте, при последната ни среща споменах решение за проблема с националистите. Ето го пред теб. Господин Мариус се е погрижил за всичко. Само очаква одобрението от регентите.

— И определено заплащане — добави Мерик.

— Шегуваш се — Салдур рязко пристъпи към стража. — Националистите вилнеят на север. Завзеха Килнар. Само на мили от Ратибор са. Около Зимния фестивал вече ще са тук. Имам нужда от идеи, алтернативи, решения — не някакъв си непочтителен хвалипръцко!

— Имате някои интересни идеи, Ваша милост — продължи със спокоен глас Мерик, като че Салдур не е продумал. — Импонират ми възгледите ви за централизирана власт. Ползите от стандартизацията за търговията, законите, земеделието, дори ширината на пътищата, са очевидни. Показва яснота на мисълта, която не бих очаквал да открия от възрастен епископ.

— Как би могъл да знаеш каквото и да било за…

Мерик вдигна ръка.

— Веднага бих желал да изтъкна, че начините ми на сдобиване с информация са поверителни и не подлежат на обсъждане. Факт е, че зная. И нещо повече — одобрявам. Съзирам потенциала в тази Нова империя, която издигате. Може да се окаже нужното на света ни решение, което ще го избави от дребнавите конфликти, орисали обикновените хора на безизходна бедност. Ала понастоящем всичко това е само мечта. Ето къде е моята роля. Ще ми се да бяхте попаднали на мен по-рано. Щях да ви спестя срама и проблема с Нейно Високопреосвещенство.

— Тя е резултат от допусната от моя предшественик грешка. Архиепископът плати за нея с живота си. Аз спасих ситуацията.