Нифрон се въздига

Дори си припомни страшните истории, разказвани от братята й в мрачната работилница. Знаеше, че тогава нарочно се бяха опитвали да я изплашат. Дори и сега историите караха Амилия да потръпне. Но трябваше да опита всичко, за да издърпа Модина обратно в света на живите. Най-ужасяващите от тези истории бяха за елфи, които приспиваха с музика жертвите си, преди да ги изядат.

Когато изчерпа приказките, премина на църковни притчи; като например епичната история как Марибор пратил божествения Новрон в най-тъмния час на човечеството. Той размахваше чудотворния си меч и надвиваше елфите.

Мислейки си, че на Модина може да се понравят сходствата с нейния собствен живот, Амилия й разказа за романтичната съдба на Персефона, фермерската дъщеря, която Новрон взел за своя кралица. Когато тя отказала да напусне родното си място, той построил там имперската столица и й дал нейното име — Персепликуис.

— Такаа, за какво ще си разказваме тази вечер? — запита Амилия. Двете момичета лежаха едно срещу друго в меката светлина на свещите. — Чувала ли си историята за Кайл и бялото перо? Нашият монсеньор обичаше понякога да ни я разказва, когато искаше да ни говори за покаянието и изкуплението. Чувала ли си я? Харесва ли ти? На мен да.

— Бащата на боговете, Еребус, имал синове — трима на брой. Феррол, Дром и Марибор. Те били божествата на елфите, джуджетата и хората. Имал също и дъщеря. Тя била най-прекрасното създавано някога същество. Под нейна власт били растенията и животните. Една нощ Еребус пил прекалено много и я изнасилил. Ядосани, братята й нападнали баща си и се опитали да го убият, но боговете не могат да умират.

Амилия видя леко течение да разлюлява пламъците. Нощем винаги ставаше по-хладно; затова тя стана и донесе на всяка от тях по още едно одеяло.

— Та докъде бях стигнала?

Модина премигна.

— А, да, сетих се. Изтерзаният Еребус се върнал при Муриел и я помолил за прошка. Тя била покъртена от покаянието му, но все още не можела да го погледне. Тогава той я помолил да му избере наказание. Муриел се нуждаела от време, за да позволи на болката и страха да отминат, затова му рекла:

— Иди да живееш в Елан, ала не като бог, а като обикновен смъртен, за да се научиш на смирение.

— За да поправи грешките си, тя му възложила да върши добрини. Еребус направил, както му било заръчано и променил името си на Кайл. Говори се, че оттогава той крачи из света на хората и върши чудеса. За всяко понравило се на дъщеря му дело, тя откъсвала по едно перо от великолепната си роба, които Кайл събирал в торба, с която никога не се разделял. Когато всички пера бъдели откъснати, Муриел щяла да прости на баща си и да му позволи да се прибере. Легендата разказва, че когато това стане и боговете отново се обединят, светът ще се превърне в рай.

Това наистина бе една от любимите истории на Амилия. Разказвайки я, тя се бе надявала на чудо. Може би бащата на боговете щеше да я чуе и да й се притече на помощ. Амилия зачака. Нищо не се случи. Стените оставаха все същия студен камък, единствената светлина идеше от свещите. Тя въздъхна.

— Е, може би ще трябва сами да сторим чудо — рече на императрицата, докато духаше свещите. Остана само една и потъна в сън.

* * *

Амилия се събуди с новооткрита цел. Науми си да изведе Модина, та дори и само за малко. Килията вонеше на урина и плесен, миризма, която отказваше да се отиде дори и след обстойното почистване и пренасянето на нова слама. Щеше й се да изведе императрицата навън, ала знаеше, че нямаше да й позволят. Амилия се опитваше да се самоубеди, че лейди Констанс бе извлечена заради влошеното здраве на Модина, а не защото си бе позволила да я заведе в кухнята. Ала дори и да не беше така, Амилия трябваше да опита, без значение от последиците.

Преоблече и двете в дневен тоалет. Внимателно хвана императрицата за ръка и почука на вратата. Когато последната бе отворена, Амилия се изправи срещу пазача и храбро заяви:

— Ще отведа императрицата в кухнята да се нахрани. Регент Салдур ме назначи за нейна секретарка, аз отговарям за здравето й. Невъзможно е да остане в тази мръсна килия. Това я убива.

Тя зачака.

Той щеше да откаже, а тя да настоява. Опита се да подреди аргументите си: отвратителни миризми, лечебното въздействие на свежия въздух, фактът, че щеше да бъде убита, ако императрицата не се подобреше. Последното може би не беше сред аргументите, които щяха да го убедят, ала бе една от въртящите се из ума й мисли — и то не сред последните места.

Стражникът премести поглед от Амилия към Модина, сетне отново насочи взор към секретарката. Последната бе шокирана от кимането му. Амилия се поколеба; не бе премисляла възможността той да се съгласи. Поведе императрицата край отстъпилия войник, който сетне тръгна подире им.

Не направи помпозно обявление като лейди Констанс. Просто влезе заедно с императрицата, отново прекъсвайки всяка кухненска дейност. Всички се взираха. Никой не продума.