Нифрон се въздига

— Императрицата би желала да се нахрани — Амилия се обърна към Ибис, който кимна. — Би ли сложил допълнително хляб на дъното на паницата? Тя също така би желала да получи малко плодове.

Едрият мъж кимна:

— Лийф, заеми се. Нипър, я иди до килера и донеси малко горски плодове. Останалите да се връщат към работата. Няма какво да се взирате.

Нипър се втурна, оставяйки вратата отворена. Ред, едно от старите ловни кучета, влезе в кухнята. Модина пусна ръката на Амилия.

— Лийф, разкарай животното! — нареди Ибис.

— Почакай — рече Амилия. Всички гледаха как императрицата коленичи до кучето, което на свой ред отри муцуна в нея.

Ред беше възрастен, муцуната му беше посивяла, зрението му бе слабо. Мистерия беше защо още го държат, след като само спеше по цял ден и току просеше останки край кухнята. Присъствието му бе станало нещо обичайно, ала бе привлякло вниманието на императрицата. Тя го почеса зад ушите и го погали.

— Явно Ред ще остане — изкикоти се Ибис. — Кучето си има важни приятели.

Едит Мон влезе в кухнята, застивайки при вида на Амилия и императрицата. Прехапа устни, сви очи и безмълвно се фръцна, излизайки по пътя, от който бе дошла.

* * *

Регент Салдур крачеше из огласяната от занаятчийските чукове приемна зала. Само година по-рано това бе замъкът на крал Етелред, каменната крепост на най-могъщия монарх в Аврин. След коронацията на императрицата се бе превърнал в имперския дворец на Нифронската империя, дом на Дъщерята на Марибор. Салдур бе настоял за промени: чисто ново фоайе със знака на короната от бял мрамор на пода; множество масивни полилеи, които да осветят мрачната атмосфера; по-широк украсен балкон, от който Нейно Високопреосвещенство да маха на обичните си поданици и, разбира се, пълна преработка на тронната зала.

Етелред и канцлерът се бяха стреснали от разходите. Само изработката на новия трон струваше колкото боен кораб, ала те не разбираха важността на впечатленията по начина, по който Салдур го правеше. Той разполагаше с неуко, почти изпаднало в кома дете, което трябваше да се представя за императрица; единственият начин за предотвратяване на нещастието бе никой да не узнае. Указът, никой от прислужниците да не напуска замъка, щеше да предотврати клюките. Изобилието щеше да подкрепи заблудата.

Колко коприна, злато и мрамор са нужни за заслепението на света?

Повече от ресурсите, с които разполагаше Салдур, ала трябваше да опита.

През последните седмици се бе чувствал като някой, балансиращ чаени чаши на глава, застанал прав на прикрепен към гърба на полудял кон стол. Новата империя се бе зародила само за няколко седмици. Вековете приготовления бяха най-сетне довели до резултат, но както става винаги, имаше недоразумения и неочаквани пречки, които не можеха да бъдат предвидени.

Фиаското в Далгрен бе само началото. Още с обявяването на новата империя, Глъстън се бе разбунтувал. Олбърн се пазареше. Сетне идваше Меленгар. Неизразимо унижение. Всички останали аврински кралства се бяха присъединили по план. Всички, освен неговото. Беше меленгарски епископ, съветник на краля и сетне на сина му — и въпреки всичко кралството бе останало независимо. Единствено находчивата идея на Салдур при Далгрен го бе предпазила от забвение. Връз пепеливите руини бе построил победа, заради тези му заслуги патриархът го избра да бъде представител на църквата и сърегент заедно с Етелред.

Старият крал на Уоррик се грижеше за поддържането на досегашните системи, ала Салдур бе архитектът на новия световен ред. Визията му щеше да предопредели животите на предстоящите поколения за стотици векове напред. Макар разкриващата се възможност да бе невероятна, на Салдур се струваше, че търкаля масивна канара нагоре по хълм. Миг колебание — и камъкът щеше да полети надолу, премазвайки него и всичко постигнато досега.

В кабинета му го чакаше Луис Гай. Надяваше се, че стражът носи добри новини. Нифронският рицар стоеше край прозореца, стегнат и безукорен както винаги. Бе сключил ръце зад гърба и се взираше в някаква далечна точка. Носеше обичайното за ордена му алено-черно. Униформата му беше безупречна, брадата — идеално оформена.

— Предполагам си чул — рече Салдур затваряйки вратата след себе си, без да се занимава с приветствия. Гай не беше от хората, които се занимават с подобни неща — нещо, което Салдур ценеше у него. За последните месеци рядко бе виждал стража, зает с издирването на истинския Наследник и Есрахаддон. Това също му се нравеше, тъй като Гай бе един от двамата, които имаха позволение да се срещат лично с патриарха. Тази му характеристика го правеше изключително опасен съперник. Но Луис Гай не изглеждаше да се интересува да си уреди позиция в Новата империя — още нещо, за което Салдур бе благодарен.

— За националистите? Разбира се — отвърна стражът, извръщайки се от прозореца.

— И?

— И какво?

— Ами бих искал да зная какво… — Салдур спря, забелязал, че в стаята има още един човек.