Нифрон се въздига

— Трябваше да споменете, че познавате Аркадиус — каза им Ариста, докато сядаха на масата, древна мебел, изгубила лик по подобие на всичко друго. Клатеше се достатъчно да я накара да се зарадва, че виното е поднесено в кана и купички, вместо в бутилка и стъклени чаши.

— И да развалим забавлението? — отвърна Ейдриън с красива усмивка. — Значи Аркадиус е бил ваш професор?

— Един от тях. Трябваше да изучавам различни дисциплини, водени от различни преподаватели. Аркадиус бе мой любимец, само той преподаваше магия.

— Значи сте научили магия и от Аркадиус, а не само от Есрахаддон? — попита Ройс, ядейки от пая си.

Тя кимна, пробождайки своята порция с нож, за да излезе парата.

— Това ще да е било интересно. Предполагам стиловете им на преподаване са били доста различни.

— Разлика от небето до земята — тя отпи глътка вино. — Аркадиус следваше определена програма, използваше книги и четеше лекциите изключително професионално, видяхте днес. Стилът му караше уроците да изглеждат достойни, въпреки заобикалящата ги догма. Есрахаддон беше хаотичен; преподаваше безразборно каквото му дойде на ума. Често се затрудняваше да обясни. Аркадиус определено беше по-добрият преподавател, но…

— Но? — попита Ройс.

— Не казвайте на Аркадиус — продължи със заговорнически глас тя, — но Есрахаддон бе по-опитен и знаеше повече. Аркадиус е експерт по история на магията, но Есрахаддон е историята, ако ме разбирате.

Тя лапна хапка пай, оставила в устата й лук и прегоряла кора.

— Подготвяна и от двамата, не ви ли прави това най-опитния маг в Аврин?

Ариста се подсмихна горчиво и изми гадния вкус с още вино. Макар да подозираше, че Ройс е прав, досега бе направила само две заклинания.

— Аркадиус ме научи на множество важни неща. Ала уроците му се свеждаха до употребата на знанието като начин за разширяването на разбирането на студентите за света. Това беше неговият начин да ни накара да мислим, в различни насоки, да гледаме на заобикалящите ни неща по по-разбираем начин. Това не правеше обучаемите му особено щастливи. Всички търсехме тайните на силата, искахме да променим света по наш собствен вкус. Аркадиус не ни даваше отговори, по-скоро ни принуждаваше да задаваме въпроси.

— Веднъж например ни запита какво различава кръвта на благородниците от тази на простолюдието. Бодяхме си пръстите, правихме тестове; оказа се, че разлика няма. Това доведе до бой между сина на един богат търговец и този на дребен барон. Аркадиус бе смъмрен, а търговският син — бит с камшик.

Ейдриън се бе наял. Ройс беше преполовил своя пай, ала беше оставил виното си непокътнато след първата пробна глътка. Ариста се осмели да опита нова хапка. Този път нацели кашкав морков, още лук и подгизнала кора. Преглътна с измъчено изражение.

— Не обичате особено месен пай? — попита Ейдриън.

Тя поклати глава:

— Изяж го, ако искаш — плъзна чинията към него.

— А как вървеше учението с Есрахаддон?

— При него нещата бяха съвсем различни — продължи тя, отпивайки отново от виното. — Когато не можех да получа желаното от Аркадиус, отивах при Есрахаддон. Всичките уроци на Аркадиус включваха сложни приготовления, алхимически рецепти, нужни за освобождаването на природните сили и заклинания, което да ги впрегнат. Също така усилено акцентираше върху наблюденията и експериментите. Разчиташе на ръчни техники, които да извлекат сила от елементите, но Есрахаддон ми обясни как същият ефект можел да бъде постигнат по много по-прост начин чрез движения, хармоничен звук и силата на ума.

— Проблемът беше, че техниките на Есрахаддон се опираха изключително на движения с ръцете, което обяснява защо църквата е отсякла неговите. Опитваше се да ме напътства, но тъй като той самият не можеше да демонстрира, процесът вървеше много бавно. Почти незабележими различия делят успеха от провала, тъй че беше безнадеждно да науча много от него. Едва успях да накарам един от пазачите да кихне. А, и веднъж омагьосах графиня Амрил с циреи.

Ейдриън наля остатъка от виното в своята и нейната чаши, след като Ройс отказа с енергичен жест.

— Аркадиус беше много ядосан, когато узна за стореното от мен проклятие, държа ми конско с часове. Винаги се възпротивяваше на употребата на магията за собствено благо или за благото на малцина. Често казваше: „Не си губи времето да излекуваш едничък чумав; вместо това унищожи болестта и спаси хиляди.“

— Така че е вярно. Най-вероятно съм най-обучаваният магьосник в Аврин, ала това не значи нищо. Много усилия ми коства едва да погъделичкам нечий нос.

— Което можете да сторите само с движения на ръката? — скептично запита Ройс.

— Би ли искал демонстрация?

— Разбира се, опитайте с Ейдриън.

— Хайде да не опитваме с Ейдриън — отказа въпросният. — Не искам да бъда превърнат в жаба, заек или нещо от сорта. Не научихте ли и нещо друго?

— Той се опита да ме научи как да сгрея вода, но така и не успях. Приближавах се, но винаги нещо не достигаше. Той… — тя замлъкна.

— Какво има? — попита Ейдриън.

Тя сви рамене: