Непознати пътища

— Няма да е късно — мрачно предрече Селест.

— Докато все още е тук и ни дебне, трябва да направим нещо неочаквано, за да го задържим при нас, далеч от семейството, трябва да направим нещо, което да го изненада и обезпокои.

— Какво например?

Мърморенето на хладилника. Дъждът. Кафето, канелата. Часовникът на фурната — тик-так, тик-так.

— Джоуи? — подкани го тя.

— Много е трудно да се сетя за нещо, което да го обърка. Той е толкова самоуверен, толкова дързък.

— Защото има вяра.

— Пи Джей ли? Вяра в какво?

— В себе си. Това перверзно копеле вярва в себе си, в хитростта си, в чара си, в интелигентността си. Вярва в дарбата си. Не е като религия, но Пи Джей вярва в себе си с неутолима страст и тя му вдъхва невероятна самоувереност. Дава му сила.

Думите на Селест му подействаха като токов удар, ала Джоуи не осъзна веднага защо. Сетне въодушевено рече:

— Права си. Той наистина вярва в нещо. Но не само в себе си. Вярва и в нещо друго. Не е ли очевидно? Той мисли, че е вярващ, и ако посвирим върху тази струна, може би ще го изнервим и ще си спечелим предимство.

— Не те разбирам — ядоса се Селест.

— После ще ти обясня. Нямаме много време. Претърси кухнята, виж дали ще намериш свещи и кибрит. Вземи и една празна бутилка или буркан и го напълни с вода.

— Защо?

— Просто потърси нещата — отвърна Джоуи. — Налага се да взема фенерчето, затова си отвори хладилника, за да свети лампичката му. Не пускай неоновото осветление. Прекалено ярко е. На Пи Джей сигурно вече му е писнало да ни дебне и ако види сянката ти, няма да се церемони и ще стреля.

Той остави Селест в зеленикавия мрак и тя извика подире му:

— Къде отиваш?

— В гостната. После на горния етаж. Ще са ми нужни някои неща.

— Какви неща? — Ще видиш.

Щом влезе в хола, Джоуи присветна с фенерчето само на два пъти, колкото да се ориентира и да не се препъне в мъртъвците. Тънкият лъч проблесна и той зърна очите на Бет Биймър, вперени някъде отвъд тавана, отвъд пределите на къщата. Някъде далеч-далеч над буреносните облаци, далеч отвъд Северната звезда.

За да вземе разпятието от стената, трябваше да се качи на канапето, точно където беше паднала мъртвата старица. Дългият пирон не само че беше здраво забит в стената, но имаше и шайба, а и главичката му бе по-широка от дупчицата на закачалката, та на Джоуи му се наложи да се поизпоти, докато го измъкне. Докато се бореше в мрака с фигурката, изведнъж се уплаши, че трупът на Хана ще падне в краката му, но тя остана неподвижна завинаги и той скоро свали разпятието, без да докосва старицата.

Освети с фенерчето за трети път, после още веднъж и се намери на стълбите. На втория етаж имаше три малки стаи и баня и Джоуи ги огледа набързо.

Ако Пи Джей наблюдаваше къщата, присветването на фенерчето сигурно беше предизвикало любопитството му.

Въпреки напредналата си възраст и нуждата от бастунче Хана явно бе живяла на втория етаж и в спалнята й Джоуи откри каквото му трябваше.

Старицата си бе направила олтарче на Богородица в единия ъгъл на стаята — на трикрака триъгълна масичка бе поставена керамична статуетка на Светата Дева, трийсетина сантиметра висока, с малка електрическа крушка в основата, която нежно осветяваше Мадоната. На масичката имаше и три рубиненочервени стъклени свещничета с изгасени молитвени свещички в тях.

Джоуи присветна с фенерчето още веднъж, за да се увери, че чаршафите на леглото са бели, сетне ги издърпа. Внимателно уви статуетката и другите предмети във вързопче. Отново се върна в хола.

Вятърът нахлуваше през счупения прозорец и развяваше завесите. Джоуи за миг остана неподвижен в подножието на стълбището, напрегнат до припадък, докато не осъзна, че всъщност единственото нещо, което се движеше в стаята, бяха завесите. Въпреки нахлуващия свеж въздух в стаята миришеше като в багажника на колата, в която беше натъпкан трупът на увитата в мушама блондинка.

В кухнята вратата на хладилника беше открехната и на процеждащата се студена светлина Селест все още претърсваше шкафчетата.

— Намерих кана и я напълних с вода — обясни момичето. — Взех и кибрит, но още не съм открила свещи.

— Продължавай да търсиш — каза Джоуи и пусна на земята вързопчето от чаршафите на Хана.

Освен изхода за верандата в кухнята имаше и друга врата. Джоуи я открехна. Нахлулият мразовит въздух донесе слабата миризма на бензин и машинно масло и той се досети, че току-що е открил изхода за гаража!

— Ей-сега се връщам — каза на Селест.

Светлината на фенера разкри единствения прозорец в помещението, който бе покрит с цветен найлон. Джоуи включи лампата.

Стар, но поддържан понтиак с озъбена хромирана усмивка стоеше самотен на стенда.

Край грубата работна маса в гаража имаше отворено шкафче с инструменти. След като избра най-големия от чуковете в шкафа, Джоуи потърси в кутиите с пирони, докато откри размера, който му бе нужен.

Когато се върна в кухнята, Селест вече бе открила шест свещи. Очевидно Бет ги беше купувала, за да украси коледната трапеза. Бяха високи и дебели: три червени, три зелени, и всички бяха с плодов аромат. Джоуи се бе надявал да открият прости бели свещи.