Некромантът

— Не знам какво да мисля — каза той, объркан и нещастен. — Просто не знам. Когато говоря с Фламел… оставам с впечатлението, че ти си злодеят… но пък, когато говоря с теб, звучиш толкова разумно. Мисля, че май ти вярвам. Но не съвсем — добави той бързо.

— Разбирам — каза меко Дий. — Наистина. — Той замълча за кратко, а после се приведе напред, опрял лакти на коленете си. — Има нещо, което мога да направя за теб — дар, който ще ти позволи сам да различиш истината.

Джош вдигна глава и се намръщи, спомняйки си внезапно нещо.

— Когато пристигнах тук… ти спомена, че си можел да ме научиш на една от най-могъщите магии — такава, на която дори Никола не можел да ме научи. — Той млъкна, опасявайки се да продължи. — Или съм го сънувал?

— Не, не си го сънувал. — Дий се изправи и изтупа ръце. — Има едно изкуство, което легендарният алхимик никога не е усвоил.

Джош също стана.

— Защо? — попита той.

— Защото твоят приятел Никола не е нито толкова могъщ, нито толкова умен, колкото му се иска да изглежда. — Очите на Дий искряха. — Джош, аз мога да ти дам силата да съживяваш мъртвите, да говориш с тях, да ги командваш.

Джош премигна.

— Мъртвите… — започна той, без да е съвсем сигурен какво мисли за това. Не му звучеше като особено голям дар.

— Помисли си само. — Дий сграбчи Джош за ръцете и струйки от жълтата му аура се увиха около китките на момчето като мънички змии. — Ще можеш да разпиташ всички мъртъвци, от всяко време, за семейство Фламел. Да им задаваш каквито въпроси пожелаеш — и те ще са длъжни да ти казват само истината. Докато ги поддържаш живи, ти си техен господар и те трябва да ти се подчиняват. Намери хора, които познават семейство Фламел — или дори които познават мен, — и ги разпитай. Ще можеш сам да определиш каква е истината. А после ще решиш за кого искаш да се биеш.

От всички тези възможности Джош направо онемя. Накрая запита невярващо:

— Всеки ли?

— Всеки. — Дий кимна. — Имаш нужда само от съвсем мъничко парченце кост.

— Или късче от дреха, или бижу — обади се тихо Вирджиния Деър. — Или меч, който са носили — добави тя, като посочи лежащото в краката му оръжие.

— Ти така ли съживи съществата в Охай? — попита Джош Магьосника.

— Да.

— Помня, че беше съживил животни. Ще мога ли да върна динозаврите?

— Да. Ще можеш да върнеш към живот всичко мъртво. Това е невероятна сила — каза Дий. — Искаш ли да я овладееш?

— Да — отговори жадно Джош. — Какво трябва да направя?

— Е, като начало можеш да ми помогнеш да разчистя мебелите. Както изглежда, госпожица Деър не мести мебели.

Джош помогна на Дий да изтика един тежък диван до стената.

— Как се нарича тази магия и защо разчистваме пода?

— Ще те направя некромант, Джош. — Дий се усмихна. — При обикновени обстоятелства щяха да са ми нужни десетилетия, за да те обуча, но има някой, който може да ти даде тази дарба мигновено. Трябва само да я призовеш. — Той посочи към разчистения под. — Тя в момента пътува през едно далечно Сенкоцарство, но можем да я повикаме обратно тук.

— Древна ли е?

— Нещо по-добро от Древна: Архонтка. Ще призовем Коатликуе, Майката на всички богове.

Глава 59

— Коатликуе! Що за безумие е това? — извика Прометей.

Дръпна ръка от пулсиращия червен череп и я притисна към гърдите си. Кожата по нея беше бледа и набръчкана, вените и костите изпъкваха.

Лицето на Никола бе пепеляво.

— Какви ги върши Дий? Коатликуе не може да обучи Джош на некромантия.

— Коатликуе мрази Древните — прошепна Прометей. — В старите времена тя събра армия от Архонти и техни творения и се развилня из Сенкоцарствата, унищожавайки всичко по пътя си. И тъй като не може да бъде убита, я заточиха в най-далечното и негостоприемно Сенкоцарство, създавано някога — то е кажи-речи само плосък каменен диск. Стои там от десетки хилядолетия.

— Дий не е глупак — каза Никола. — Знае, че не може да върне Коатликуе на този свят. Няма да е в състояние да я контролира.

— Не мисля, че намерението му е да пусне Коатликуе на земята — рече тихо Пернел, като гледаше към Прометей. — Ти каза, че Дий е бил обявен за утлага. Мисля, че той на свой ред е обявил война на Тъмните древни — прошепна тя. — Ще насъска Коатликуе срещу тях: ако са заети да се борят с нея, няма да имат време за него.

— Но тази Архонтка не прилича на другите — каза Прометей. Почука по кристалния череп. — Виждал съм архивните записки за битките й срещу Великите древни. — Той направи опит да се засмее, но от устата му излезе само грачене — Ако Дий я призове и успее да я прехвърли в този свят, тя ще умира от глад. Ще го изяде.

— Разбира се! — прошепна трескаво Фламел. — Ето защо той няма да призове Архонтката сам. Ще накара Джош да го направи!

Прометей се обърна към Алхимика. Устата му бе стисната в сурова линия.

— Не, Дий не би…

Никола Фламел кимна, а в очите на Пернел се появиха огромни леденобели сълзи.

— Напротив, би го направил. Ще принесе момчето в жертва на Майката на всички богове.

Глава 60

Нитен нагласи блутуут слушалката в лявото си ухо и натисна един бутон.