Некромантът

— Да. — Заслуша напрегнато, докато Ифа внимателно го наблюдаваше. На задната седалка Софи се размърда.

— Заседнахме в сутрешното движение — каза тихо Нитен. Погледна през прозореца. — Магистрала 101 е напълно блокирана. Бих казал, че сме поне на час път от целта си. Може би деветдесет минути. Зависи как е движението на моста.

Софи се протегна, а после се наведе към предната седалка. Хвърли поглед към Ифа, която изрече само с устни: „Мисля, че е Фламел“.

— Това не е хубаво… — каза Нитен в мъничкия микрофон. — Никак не е хубаво.

Софи и Ифа се спогледаха. Тонът на безсмъртния бе мрачен.

— Имате ли някакъв контрол над момчето? Каквото и да било влияние над него? — Той заслуша, като кимаше. — Ще й кажа — рече накрая и затвори.

Ифа и Софи седяха мълчаливо и чакаха безсмъртният да събере мислите си. Когато той най-после заговори, беше на езика от детството му.

— Няма лесен начин да ти съобщя това и ще ти направя лоша услуга, ако се опитам да скрия сериозността на положението: английският магьосник възнамерява да принесе Джош в жертва на една Архонтка. Никола, Пернел и Прометей използват черепа, за да гледат през очите на момчето. Могат да чуят всичко, което казва, но няма как да го предупредят… а дори и да можеха, не са сигурни, че ще им повярва. Дий го е обработвал, тровил е ума му. А Магьосника може да бъде много убедителен. Явно е казал на Джош, че една Архонтка на име Коатликуе ще го направи некромант.

— Коатликуе — ахна Софи. Името извика в главата й порой от спомени на Вещицата. И те бяха ужасяващи. — Коатликуе! — Момичето имаше чувството, че са го халосали в гърдите. За миг не можеше да диша; черни петна затанцуваха пред очите й. Тя притисна ръце към устата си, за да не закрещи.

— Коя е тази Архонтка? — попита Нитен. Погледна към Ифа за отговор.

Но жената-воин поклати глава.

— Чувала съм за нея, но знанията ми са смътни. Станало е много преди да се родя. Мисля, че имало война и тя била прокудена…

— Наричат я Майката на всички богове — обади се Софи с треперещ глас. — Тя била архонтски учен и голяма красавица. Но експериментирала върху себе си и тези експерименти я направили ужасяващо грозна и луда. Сега е като ненаситен звяр. — Софи се обърна към Ифа. — От своята ДНК тя създала първите кръвопийци, от които по-късно възникнала твоята раса. Коатликуе е първият вампир.

Глава 61

— Някога казвал ли съм ти — започна Били Хлапето, — че от нищо не ме е страх?

— Не, мисля, че не си — рече уморено Макиавели. Не помнеше да е срещал друг, който да бъбри колкото американския безсмъртен.

— Хубаво. Защото щеше да е лъжа, пък аз не обичам да лъжа. — Били посочи с брадичка към създанието, застанало пред постройката с американския орел и думите „Административна сграда“ над вратата. — Не е срамно да призная, че ме е страх от това… нещо. Какво е то?

— Сфинкс — каза тихо Макиавели. Тяло на лъв, криле на орел, глава на красива млада жена. И опитай се да не го дразниш, Били. Това създание ще те излапа на закуска.

— То е само един грозен лъв…

— Били — започна Макиавели.

— И има келяви криле…

— Били!

— И смърди, като че ли току-що е стъпило в нещо.

— Освен това имам отличен слух — каза сфинксът. Малката му женска глава се завъртя от Били към Макиавели, а после обратно към Били. Раздвоен черен език се стрелна измежду тънките му устни и заигра във въздуха между двамата безсмъртни. Очите на американеца се кръстосаха, докато се опитваше да фокусира поглед върху него.

— А и дъхът ти вони — промърмори Били.

Дългите тесни зеници на създанието се разшириха.

— След като свършиш онова, за което си дошъл, безсмъртни, гледай да не оставаш повече тук — отвърна грубо сфинксът.

— Защо? — попита предизвикателно Били.

— Гладен съм — прошепна сфинксът с трепкащ език.

— Ще започваме ли? — каза бързо Макиавели, преди Били да е успял да отговори. Бръкна под палтото си, извади един лист хартия и го размаха във въздуха. — Инструкциите ми са тук.

Малката глава на създанието се завъртя към Макиавели, после то погледна пак към Били.

— Сигурен ли си, че този тук ти е нужен? — Езикът му обърса мазната коса на американеца. — Ммм, вкусно.

— Да — каза Макиавели. — Нужен ми е.

— А после? Дали не би могъл да ми го оставиш? — подхвърли сфинксът умолително. — Като малка почерпка.

— Ще видим — каза Макиавели. Били отвори уста, но ръката на италианеца го хвана за тила и го стисна силно. Каквото и да се готвеше да каже американският безсмъртен, то се превърна в сподавено квичене. — Хайде — продължи Макиавели. — Заведи ни до килиите. Имам инструкции да започна със земноводните създания. Трябва да премахна магията за сън и да ги пусна в залива. Нерей и дъщерите му ще ги поведат към града. След като стигнат до Сан Франциско и навлязат по улиците му, слугите на Кетцалкоатъл ще отмъкнат едно от туристическите корабчета и ще го докарат тук. Ще натоварим на него останалите създания и ще ги откараме на сушата.

— Това много време ли ще отнеме? — попита сфинксът.

— Защо, бързаш ли за някъде? — попита Били.

Муцуната на създанието се разтвори, показвайки паст, пълна с остри като игли зъби.