Нашественици във времето

— А радиацията е насочена — продължи Майкъл. — Пулсира по оста на двойката. Ако подберете точно разположението и ориентацията на дупките при сливането им в тялото на планетата, можете да насочвате пулсациите на гравитационните вълни накъдето пожелаете. Можете да оформите имплозията на Юпитер, като насочвате веществото му в огромни мащаби. Според мен намерението на „Приятелите“ е било дори да премахнат част от масата на планетата преди окончателния колапс. Точните размери, ъгловият момент и зарядът на крайната черна дупка очевидно са важни параметри за успеха на…

Но Берг вече не слушаше. Значи корабът не беше просто — просто — платформа за сингуларни оръдия. Той беше гравитационно-вълново оръжие.

Създаден от хората звездотрошач.

Можеха да отвърнат на удара!

Майкъл погледна нагоре и изпъшка.

Цветът на небето се променяше, хвърляше сиви сенки по лицето му.

Берг вдигна глава. Грамадна луна от плът самодоволно се плъзгаше към зенита, стоманеносивата й повърхност беше нашарена от очи и оръжейни гнезда. Кървави белези, дълги стотина метра, загрозяваха туловището. Берг потърси с поглед портала на „Интерфейс“ и различи още един голям кораб, измъкващ се непохватно като слон от бъдещето. Единият му край се плъзна по тънката небесносиня рамка на портала, слой от плътта завря и изчезна, когато огромната маса на екзотичната материя надигна вълни в живата тъкан.

Сплайни…

Започваше.

Увиснал в опната течност, Джейсофт Парз се държеше за гъвкавото вещество на роговицата и се взираше в миналото.

Корабът на Парз вече се измъкваше от зоната на юпитерианското притегляне, насочен към точката за хиперпространствен скок, който щеше да го отведе при вътрешните планети. Порталът на червеевата дупка се отдалечаваше, приличаше на синкав белег върху издутата буза на Юпитер. Парз виждаше, че съпровождащият ги втори Сплайн вече надвисва над късчето земна зеленина — кораба на бунтовниците.

Джейсофт въздъхна.

— Бунтовническият апарат е елегантен.

Каксът се обади:

— Той е само буца кал, запратена в пространството от прекалено дейни маймуни.

— Не. Погледнете го пак. Маскировъчен земен слой около пашкул от ксийлски строителен материал… Трябва да са откраднали Ксийлско цвете и са построили това в някоя дълбока пещера. — Парз се разсмя. — И то под вашите бдителни погледи.

— Под погледа на моя предшественик — бавно каза Каксът. — Според данните от сензорите на кораба ни това нещо е направено около слой от сингуларности. Хиляда, с обща маса с мащабите на астероид…

Парз подсвирна.

— Това не ми изглежда възможно. Как…

— Очевидно такава маса не може да бъде събрана от пространството. Бунтовниците сигурно са намерили някакъв начин за извличане на материал от веществото на планетата си.

Някога хората били способни да създават творения от екзотична материя. Явно не всичко от тази технология е било забравено или отнето от каксите. Парз си представи кладенци от магма, на която придават форма и я сгъстяват, натикват я в поток сингуларности с огромна сила… Той погледна възхитено кораба от пръст.

— Това е смело, дръзко, изобретателно.

— В гласа ти звучи гордост.

Парз вдигна рамене.

— Защо пък да не съм горд? Хора са направили нещо забележително при невъзможни обстоятелства. Дори са стигнали толкова далеч, колкото успяха тези бунтовници…

— Не губи чувството си за перспектива — сряза го каксът. — Те не са сериозна заплаха за Окупацията. При цялата изобретателност в построяването му намираме се пред един-единствен разнебитен сал, който едва поддържа структурната си цялост. При това направен крадешком, като леговище на преследвано животно. Къде виждаш основания за гордост?

— Може би бунтовниците се смятат именно за преследвани животни.

Каксът помълча.

— Възхищението ти от тези престъпници е интересно — изрече меко той.

— О, няма от какво да се тревожите — отвърна Парз със смътно отвращение от самия себе си. — Говоря като истински бунтар. Винаги съм говорил така. Но когато се стигне до действия, е съвсем различно.

— Зная. Разбирам тази особеност на твоята личност. Както я е разбирал и моят предшественик.

— Толкова ли съм предсказуем?

— От наша гледна точка това е фактор, който увеличава твоята полезност.

Иззад овалния силует на Сплайна се появи друг кораб. През лещата на окото Парз видя, че е един от апаратите, присъщи на периода, в който попаднаха — тумбест и тромав, пищно оцветен, подскачаше пред окото на Сплайна като буболечка. Сензорите показваха, че наоколо има цял рояк от тези космически шлепчета, струпани край портала на „Интерфейс“. Досега нито един не се пречкаше на Сплайна — или по-точно не се опитваше да пречи.

Парз попита:

— Не ви ли безпокоят тези местни кораби?

— Нищо не могат да ни направят — като че равнодушно отвърна каксът. — Разполагаме с достатъчно време за проверки по системите на Сплайна преди хиперпространствения полет към вътрешните планети.

Парз се усмихна.