Мъртви за света

Алсид поръча малка кана с кафе за двамата и докато чакахме да ни донесат поръчката, аз го попитах за здравето на баща му, а той на свой ред се поинтересува от делата на Джейсън. Не му отговорих. Дори името на брат ми бе в състояние да ме разплаче. Алсид търпеливо изчака сервитьора да тръгне и чак тогава попита:

— Какво има?

Поех дълбоко въздух, чудейки се откъде да започна.

— В Шривпорт има сборище на зли вещици — реших да карам направо. — Пият вампирска кръв, а някои от тях са върколаци.

Дойде ред на Алсид да поеме дълбоко въздух.

Вдигнах ръка в знак, че има и още.

— Дошли са, за да завладеят финансовата империя на вампирите. Направили са някакво проклятие или магия на Ерик и са изтрили паметта му. Тази сутрин са нахлули във „Вамптазия“ и са се опитали да разберат къде е дневното убежище на вампирите. Направили са някаква магия и на две от сервитьорките. Едната е в болница, а другата е мъртва.

Алсид вече вадеше мобилен телефон от джоба си.

— Пам и Чоу скриха Ерик у дома и аз трябва да се прибера преди залез-слънце, за да се погрижа за него. Джейсън изчезна безследно. Не знам нито кой го е отвлякъл, нито къде е, нито дали изобщо е… — жив. Но не намерих сили да го кажа на глас.

Алсид издиша поетия въздух със свистене. Седеше и ме гледаше втренчено, стиснал телефона в ръка. Не можеше да реши на кого първо да звънне. Напълно го разбирах.

— Не ми харесва това, че Ерик е в къщата ти — каза той. — Изложена си на огромна опасност.

Разчувствах се. Първата му мисъл бе за моята безопасност.

— Джейсън се спазари за голяма сума пари с Пам и Чоу, ако го направя — казах аз и ушите ми пламнаха.

— Но Джейсън няма да е там, за да поеме жегата, ако стане напечено.

Съвършено вярно. Само че горкият ми брат със сигурност не е планирал подобен развой на събитията. Разказах на Алсид за кръвта по дъските на пристана.

— Може да е от червена херинга — предположи той. — Но ако експертизата докаже, че е на Джейсън, тогава вече ще имаме основание за тревога — той отпи от кафето си и се замисли. — Трябва да проведа няколко разговора.

— Алсид, ти ли си водачът на шривпортската глутница?

— О, не, далеч не съм толкова важна особа.

Трудно ми беше да го повярвам. И му го казах. Той улови ръката ми.

— Водачите на глутници са доста по-възрастни от мен — каза той. — Освен това, за да заемеш този пост, трябва да си много силен и много свиреп.

— Как се заема този пост? Чрез битка?

— Не, чрез избори. Но кандидатите трябва да са много силни и умни. Полага се нещо като… изпит, така да се каже.

— Писмен? Устен? — Алсид видимо се отпусна, щом забеляза усмивката ми. — Или нещо като тест за издръжливост?

— По-скоро нещо такова — кимна той.

— А смяташ ли, че водачът ви трябва да бъде уведомен за ситуацията?

— Смятам. Нещо друго случило ли се е?

— Но защо им е да правят всичко това? И защо точно Шривпорт? Щом обичат да пият вампирска кръв и да вършат злини, защо не отвориха сергия в някой по-развит град?

— Това е много добър въпрос — каза Алсид и се замисли дълбоко. Зелените му очи хвърляха искри. — Никога не съм чувал за толкова силна вещица. Никога не съм чувал за вещица върколак. Склонен съм да си мисля, че това е първият подобен случай?

— Първият?

— Да, първият случай, в който вещица прави опит да завземе контрола над цял град и да присвои авоарите на общество от свръхестествени същества — уточни той.

— А какво място заемат вещиците в свръхестествената йерархия?

— Ами… как да ти кажа — сви рамене той. — В общи линии те са хора, които си остават хора. Свръхестествените смятат вещиците за аматьори. Държат ги под око — те все пак практикуват магия, а ние сме магически същества, — но все пак…

— Не ги смятат за голяма заплаха?

— Точно така. Но явно ще се наложи да преразгледаме отношението си към тях. Тяхната предводителка пие вампирска кръв. Сама ли ги източва? — Той набра някакъв номер и притисна слушалката до ухото си.

— Не знам.

— И в какво точно се превръща? — Истинските свръхсъщества могат да се трансформират в каквото пожелаят, но те са голяма рядкост. Повечето така наречени „шейпшифтъри“ се превръщат само в едно животно. Въпросното същество може да се самоопределя като „върколак-рис“ или „върколак-прилеп“, но само ако няма опасност да го чуе някой истински върколак. Защото истинските върколаци ревностно пазят името си и се дразнят, когато друго същество с двойствена природа се кръщава „върколак-нещо-си“.

— Ами, тя е… като теб — казах. Върколаците се възприемат за кралете на двойствените същества. Трансформират се само в едно животно и се гордеят с това. Останалите свръхсъщества им отвръщат със същата неприязън и наричат вълците „нощни разбойници“.

— О, не! — изпъшка Алсид с отвращение.

В този момент водачът на глутницата прие обаждането му.

— Ало, обажда се Алсид — пауза. — Съжалявам за безпокойството, но възникна сериозен проблем. Трябва да ви видя колкото се може по-скоро — пауза. — Да, сър. С ваше позволение, ще доведа някого със себе си — секунда-две по-късно Алсид натисна копчето и сложи край на разговора. — Бил със сигурност знае къде живеят Пам и Чоу, нали? — попита той.