Читаем Мъртви за света полностью

— Аз я затворих, за да не се изтощи акумулаторът. Естествено, постарах се да не пипам нищо. Но съм сигурен, че брат ви ще се появи всеки момент и няма да е във възторг, че му ровим в нещата без основателна причина.

— Имам ключ за къщата му и искам да ви помоля да влезете вътре с мен.

— Подозирате, че нещо се е случило с брат ви вътре в къщата, така ли? — Елси Бек изговаряше думите толкова старателно, че се запитах дали в джоба му нямаше скрит магнетофон.

— Не е изключено. Джейсън няма навика да отсъства от работа. Всъщност той никога не отсъства от работа. И аз винаги знам къде е. Това е неписано правило помежду ни.

— А ако реши да забегне нанякъде с някоя красавица, ще ви каже ли? Повечето братя не биха го направили, мис Стакхаус.

— Ще ми каже. Ако не на мен, то поне на Баракудата.

Елси Бек се пробва да се усмихне недоверчиво, но не му се удаде.

Къщата беше заключена. Извадих моята връзка с ключове, избрах онзи, който ми трябваше, и влязохме вътре. Странно, но когато прекрачих прага, не ме завладя усещането за роден дом — онова усещане, което помнех от детството си. Бях живяла в къщата на баба много по-дълго, отколкото в тази малка къщичка. Джейсън се премести тук веднага след като навърши двайсет и макар че понякога се отбивах да го видя, общият ми престой в тази къща едва ли надхвърляше двайсет и четири часа за последните осем години.

Огледах се и забелязах, че в обстановката нямаше голяма промяна и изглеждаше почти като в спомените ми. Малка къща във фермерски стил, с малки стаи, но доста по-съвременна от бабината — от моята — и с по-добра топлоизолация. Баща ми бе свършил по-голяма част от работата собственоръчно, и то доста качествено.

В малката всекидневна все още стояха мебелите от кленово дърво, които мама бе избирала от разпродажба, и тапицерията им — бежова, на зелени и сини цветя, каквито никога няма да срещнеш сред природата, — изглеждаше все тъй ярка. За жалост. Отне ми няколко години да проумея, че майка ми — макар и умна жена в някои отношения — е била абсолютно лишена от всякакъв вкус. Брат ми все още не го знаеше, очевидно. Беше сменил завесите, килима — и то за да скрие най-протритите места върху стария мокет; имаше нови електроуреди, банята изглеждаше като след основен ремонт. Но ако родителите ми влезеха днес в старата си къща, те биха се почувствали съвсем като у дома си.

Само че родителите ми бяха мъртви от двайсет години и тази внезапна мисъл ми подейства като шок.

Стоях до входната врата и трескаво се молех да не се натъкна на кървави петна. Елси Бек тръгна да обикаля наоколо, а след секунда колебание го последвах и аз. Нямаше много за гледане; както споменах, къщата е малка. Три спални (две от които — доста тесни), гостна, кухня, една баня, сравнително просторна обща семейна стая и мъничка трапезария: средностатистическа къща за всеки средностатистически град в Америка.

Къщата изглеждаше доста подредена. Джейсън никога не е живял като прасе, въпреки че понякога се държеше точно по този начин. Дори огромното легло, заемащо почти цялата спалня, изглеждаше по-скоро оправено, макар че изпод покривката се подаваха черните му чаршафи. Създаваха илюзията, че са копринени, но аз бях сигурна, че са от изкуствена материя. Твърде хлъзгави за моя вкус; аз предпочитах хасето.

— Няма видими следи от борба — отбеляза полицаят.

— Така и така съм тук, искам да взема нещо — казах аз и се запътих към стария оръжеен шкаф на татко. Беше заключен, но аз имах ключ и за него, дори помнех дългото обяснение на Джейсън защо ми е нужен достъп до него по всяко време — в случай че той е на лов и спешно му потрябва допълнителна пушка или нещо друго. Сякаш ще зарежа всичко и ще хукна да му нося друга пушка!

Е, бих могла и да хукна, ако не съм на работа.

Всички пушки на Джейсън и на баща ми се намираха в оръжейния шкаф заедно с достатъчно количество резервни муниции.

— Липсва ли нещо? — Полицаят неспокойно пристъпваше от крак на крак до вратата на трапезарията.

— Не. Просто искам да взема една от тях вкъщи.

— Да не би да очакваш някакви неприятности? — Бек за първи път прояви нещо като заинтересованост.

— Джейсън изчезна безследно, знам ли какво може да се случи? — казах аз, бе да изпадам в излишни подробности. Бек така или иначе не ме смяташе за много умна, въпреки че се страхуваше от мен. Джейсън ми беше казал, че ще ми донесе пушка, и аз реших, че не би било зле да имам една под ръка. Извадих я — „Бенели“ — и открих кои са патроните за нея. Брат ми се гордееше с пушките си и старателно ме беше научил да стрелям и да зареждам оръжие. Имаше две различни кутии патрони.

— Кои са по-добри? — попитах аз полицая.

— Охо, „Бенели“! — възхити се той. — 12-ти калибър, а? Аз бих взел патрони за пернат дивеч. Тези за целева стрелба имат по-малка стопираща сила.

Послушах го и пъхнах кутията в джоба си.

Тръгнах с пушката към колата си; Бек ме следваше по петите.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука