Мъртви за света

— Длъжна си да сложиш пушката в багажника, а патроните — в колата — уведоми ме полицаят. Направих точно така, както ми каза, дори скрих патроните в жабката. После се обърнах към него. Полицай Бек нямаше търпение да се махне от полезрението ми и не гореше от ентусиазъм да се захване с издирването на Джейсън.

— Огледа ли зад къщата? — попитах.

— Не. Аз всъщност пристигнах тук секунди преди теб.

Кимнах с глава към езерото зад къщата и двамата се отправихме натам. Преди около две години брат ми с помощта на Хойт Фортънбъри построи голяма веранда в задния си двор и я обзаведе с хубави градински мебели, купени от есенната сезонна разпродажба в „Уолмарт“. Сложи дори пепелник върху масичката от ковано желязо за онези от приятелите си, които излизаха навън да пушат. Някой беше използвал пепелника. Хойт пушеше, припомних си аз. Нищо друго не ми направи впечатление на верандата.

Елси Бек отиде да огледа задната врата, а аз се спуснах по наклона към пристана, който татко беше построил край езерото. Стори ми се, че видях някакво петно върху дъските, и заковах на място. Призля ми; може и да съм извикала, защото Елси Бек веднага се озова до мен.

— Виж пристана — казах.

Елси веднага улови следата, като сетер.

— Не мърдай от мястото си — подвикна ми той с професионален тон, нетърпящ възражение. Движеше се много предпазливо и оглеждаше земята около краката си преди всяка следваща стъпка. Имах чувството, че е минал поне час, когато Елси най-после стигна до пристана. Той стъпи на избелелите от слънцето дъски и приклекна, за да огледа терена отблизо. Погледът му се насочи към нещо от дясната страна на петното; нещо, което не можех нито да видя, нито да прочета в мислите му. Но после в съзнанието му се оформи безмълвен въпрос: Какви работни обувки носи Джейсън?

— „Катерпилар“ — извиках аз и започнах да се треса от страх. Джейсън беше всичко, което имах.

И тогава осъзнах, че бях отговорила на въпроса му, преди да го е задал на глас. Огромна грешка, която умело избягвах вече години наред. Запуших устата си с длан, но твърде късно — Бек вече ме гледаше като обезумял. Искаше му се да се плюе на петите и да избяга далече от мен. Освен това мислеше, че Джейсън е в езерото, мъртъв. Въображението му рисуваше картина — как брат ми се подхлъзва, удря си главата в пристана и пада във водата, — ала не можеше да вмести в нея загадъчния отпечатък…

— Кога ще можете да претърсите езерото? — извиках отново.

Той се обърна към мен, вкаменен от ужас. От години не ми се беше случвало да ме гледат така, а никак не ми се искаше да плаша точно него, и то точно в този момент.

— На пристана има кръв — посочих аз в опит да замажа положението. Намирането на правдоподобни обяснения ми беше втора природа. — Страхувам се, че Джейсън може да е паднал в езерото.

Бек сякаш се поуспокои малко и отново насочи вниманието си към водата. Татко ми е разказвал, че специално е търсил парцел за строеж, в който да има езеро. Казвал ми е също, че езерото е много дълбоко и го захранва малък поток. Около две трети от земята край него се косеше и се поддържаше като двор, а на отсрещния му край имаше гъста гора. Джейсън обичаше да седи вечер на пристана и да гледа с бинокъл как животните слизат на водопой.

В езерото имаше и риба. Брат ми я развъждаше. Стомахът ми се сви от страх.

Полицай Бек най-после се изправи и се върна при мен на верандата.

— Трябва да намерим водолаз — каза Елси Бек. — Това може да отнеме време. Освен това шерифът трябва да даде съгласието си.

Разбира се, подобна операция щеше да струва пари, а те нямаше да дойдат от общинския бюджет. Поех дълбоко въздух.

— Колко време ще отнеме? Часове или дни?

— Може би ден-два — отвърна той след дълга пауза. — Нужен ни е човек с опит. Водата е твърде студена, а самият Джейсън ми е казвал, че езерото е дълбоко.

— Добре — въздъхнах аз, опитвайки се да прикрия нетърпението и яда си. Тревогата ме ядеше отвътре като червей.

— Между другото, Карла Родригес е била в града снощи — каза Елси.

Информацията бавно проникна в мозъка ми и пусна корени в гънките му.

Карла Родригес — дребничка, мургава и поразително красива — бе единствената жена, която замалко да разбие сърцето на Джейсън. Всъщност свръхестествената му придружителка в новогодишната нощ малко приличаше на Карла. А самата госпожица Родригес се премести да живее в Хюстън преди около три години — за мое огромно облекчение. Беше ми дошло до гуша от тяхната взривоопасна любов, гарнирана с изобилие от шумни скандали, затваряне на телефони и тръшкане на врати.

— Защо? Къде е отседнала?

— В Шривпорт, у братовчедка си — каза Бек. — Онази Дови, нали я знаеш?

Дови Родригес често гостуваше на Карла в Бон Темпс, преди тя да се премести в Хюстън. Дови бе изтънчената градска братовчедка, която от време на време се отбиваше в провинцията, за да вкара селските дръвници в правия път. Разбира се, всички й завиждахме.

Явно сблъсъкът ми с братовчедките Родригес беше неизбежен.

Пътуването ми до Шривпорт — също.

4