Мъртви за света

Взех безжичната слушалка със себе си в банята, защото имах нужда от освежителен душ. Нарочно не измих косата си, за всеки случай — току-виж ми се наложило спешно да изляза от вкъщи. Облякох се, направих си кафе и сплетох косата си на плитка. Докато изпълнявах всички тези рутинни задължения, не спирах да размишлявам — нещо, което не ми се удаваше, ако седях мирно на едно място.

Накрая в главата ми се избистриха следните възможни сценарии.

Вариант едно. (Любимият ми.) Някъде между моята и неговата къща брат ми случайно е срещнал жена, в която се е влюбил толкова внезапно и безпаметно, че е плюл на дългогодишните си принципи и е зарязал и работа, и всичко. И в този момент брат ми се въргаляше в нечия постеля, отдаден на изтощителен секс.

Вариант две. Вещиците, или както там се наричаха тези дяволски изчадия, някак си са разбрали, че Джейсън знае къде е Ерик, и са го отвлекли, за да изкопчат информация от него. (отбелязах си наум да науча малко повече за вещиците и техните методи на работа.) Колко дълго би могъл Джейсън да пази тайната за местонахождението на Ерик? При цялото си позьорство брат ми все пак е един много смел мъж — или може би инат, ако трябва да съм по-точна. Няма да се разприказва толкова лесно. А може би вещиците имаха магия за развързване на езици? Ако вещиците са го заловили, той може вече и да е мъртъв. А ако се е разприказвал, то аз се намирах в голяма опасност, а Ерик бе просто обречен. Те можеха да довтасат тук всеки момент, тъй като дневната светлина не представляваше никакъв проблем за тях. А в момента Ерик бе мъртъв за света и абсолютно беззащитен. Това определено бе най-лошият възможен сценарий.

Вариант три. Джейсън е отишъл в Шривпорт Пам и Чоу. Може да са му казали, че ще му дадат част от парите предварително, а може би Джейсън просто е искал да посети бар „Вамптазия“ за малко нощни забавления. В такъв случай нищо чудно да го е прелъстила някоя млада вампирка, защото в това отношение Джейсън беше като Ерик — привличаше жените като магнит. А ако момичето бе пийнало малко повечко кръв от него, значи сега брат ми спеше дълбоко в нечия постеля. Тоест, вариант три представляваше разновидност на вариант едно.

Ако Пам и Чоу знаеха къде е Джейсън, но не са ми звъннали, преди да се херметизират в ковчезите си, щях да им се ядосам ужасно. Засърбяха ме ръцете да грабна брадвичката и да започна да дялкам колове.

Тогава се сетих за онова, което всячески се опитвах да изтрия от паметта си: усещането, когато колът прониза тялото на Лорена; изражението на лицето й, когато осъзна, че е настъпил краят на предългия й живот. Пропъдих тези мисли колкото се може по-далече от съзнанието си. Това е цената, която плащаш, ако решиш да убиеш някого (ако ще и вампир да е). Освен ако не си завършен социопат, разбира се, каквато аз не съм.

Лорена щеше да ме убие, без да й мигне окото. Всъщност може би дори щеше да изпита удоволствие. Но тя беше вампир, а Бил непрекъснато ми повтаряше, че вампирите са коренно различни от хората — макар на външен вид да изглеждат почти като нас, вътрешните им функции и личностните им характеристики са претърпели радикални изменения. Вярвах му и приемах предупрежденията му съвсем сериозно, или поне повечето от тях. Но те толкова много приличаха на истински хора, че изобщо не беше трудно да им припишеш нормални човешки реакции и чувства.

Най-тревожен в цялата тази ситуация оставаше фактът, че Пам и Чоу нямаше да станат преди залез-слънце и бог знае кого — или какво — щях да събудя, ако звъннех във „Вамптазия“. Според мен те двамата не живееха в бара. Бях останала с впечатлението, че Пам и Чоу обитават общ дом… или мавзолей… някъде в Шривпорт.

Денем в клуба ходеха хора, за да го почистват, но те едва ли имаха представа от вампирските дела. А дори и да имаха, хората, които работеха за вампири, бързо се научаваха да държат езика си зад зъбите.

От друга страна, ако отидех направо в клуба, бих могла да си поговоря лично с някого от персонала и да надникна в съзнанието му. Както вече споменах, не мога да чета вампирски мисли и именно това ме привлече в Бил при първата ни среща. Представете си цял живот да сте били подложени на оглушителна музика и в един момент внезапно да се озовете в пълна тишина. Огромно облекчение!

Понякога все пак се чудя защо не мога да чувам вампирските мисли и съм си изградила специална теория по този въпрос. Не съм от най-образованите, но съм прочела това-онова за невроните, чиято задача е да активизират човешкия мозък. Те отговарят за мисловния процес, нали така? И тъй като вампирите го съживява магия, а не нормална жизнена сила, техните мозъци са неподвластни на невроните и не се активизират. Тоест — няма нищо за улавяне. Без да броим случайната искра, която припламваше в главите им веднъж на три месеца, но аз старателно криех от тях тази подробност, защото все още не ми се умираше.

А сега познайте кой е единствения вампир, чиито мисли съм „чувала“, и то два пъти. Правилно предположихте — Ерик.