Мъртви за света

Джейсън се изправи до Ерик и постави ходилото си плътно до неговото. Щом се ориентира в размера, той възхитено подсвирна, а вампирът подскочи от изненада.

— Големи крака — намигна ми той. — И какво, има ли нещо вярно в поговорката?

Усмихнах му се. Опитваше се да разведри обстановката.

— Може и да не ми повярваш, но не знам.

— Наистина е трудно за вярване… Както и да е, аз по-добре да тръгвам — рече Джейсън и кимна на Ерик. Няколко секунди по-късно, съдейки по шума, пикапът му вече се отдалечаваше с бясна скорост по завоите на алеята ми през тъмната гора.

— Извинявай, че се появих в негово присъствие — колебливо каза Ерик. — Усетих нежеланието ти да ни запознаеш — той се приближи до огъня. Отстрани изглеждаше като човек, който се наслаждава на топлината.

— Присъствието ти тук изобщо не ме притеснява — опитах се да му обясня аз. — Просто усещам, че си затънал в проблеми, и не искам да забърквам и брат ми в тях.

— Той единствения ти брат ли е?

— Да. Родителите ми починаха, баба ми — също. Джейсън е единствения ми близък, ако не броим една братовчедка, която се друса от години. Изгубена душа…

— Не бъди толкова тъжна — безпомощно каза той с печално изражение на лицето.

— Добре съм — отвърнах аз, като се постарах да придам на гласа си безразличие и една-две нотки бодрост.

— Пила си от кръвта ми — каза той.

О! Замръзнах на мястото си и дори спрях да дишам.

— Не бих могъл да знам как се чувстваш, ако не си пила от кръвта ми — обясни той. — Ние… с теб… имали ли сме любовни отношения?

Много симпатична формулировка наистина. Ерик обикновено демонстрираше твърда англосаксонска позиция по отношение на секса.

— Не — припряно отвърнах аз. И казвах самата истина, макар и не цялата. Ако не ни бяха прекъснали навреме — слава богу, — истината щеше да е различна. От друга страна, аз не съм омъжена. Имам своите моментни слабости. Той е великолепен мъж. Какво повече да кажа?

Но той продължаваше да ме гледа напрегнато и аз усетих как се изчервявам.

— Това не е халатът на брат ти.

Ох, да ме се не види! Вперих поглед в огъня, сякаш чаках пламъците да ми напишат отговора.

— Чий е този халат?

— На Бил — отвърнах аз. Дотук добре.

— Той твой любовник ли е?

Кимнах.

— Беше — добавих, за да бъда напълно откровена.

— Той мой приятел ли е?

Замислих се.

— Ами, не точно. Той живее в района на който ти си главатар. Окръг 5.

Отново започнах да се реша и осъзнах, че косата ми е напълно суха. Беше се наелектризирала и залепваше по четката. Ефектът изглеждаше много забавно в огледалото над камината и аз се усмихнах. Виждах и отражението на Ерик. Нямам представа защо се разпространяват слухове, че вампирите не могат да бъдат видени в огледало. А от Ерик определено имаше какво да се види. Висок, с разтворен халат… Затворих очи.

— Имаш ли нужда от нещо? — тревожно попита Ерик.

Да. Имам. От повечко самообладание.

— Нищо ми няма — отвърнах аз, стараейки се да не скърцам със зъби. — Приятелите ти ще дойдат скоро. Джинсите ти са в сушилнята, а Джейсън би трябвало да донесе дрехи всеки момент.

— Приятелите ми?

— Добре де, вампирите, които работят за теб. Предполагам, че Пам се брои за приятел. За Чоу не знам.

— Суки, къде работя аз? Коя е Пам?

Разговорът ни ставаше все по-труден. Опитах се да обясня на Ерик какъв пост заема, че е собственик на „Вамптазия“ и че има и други бизнес интереси, но, честно казано, самата аз не разполагах с нужната информация за цялостен брифинг.

— Ти също не си съвсем наясно с какво се занимавам — отбеляза Ерик.

— Ами… ходя във „Вамптазия“ само когато Бил ме заведе, а той ме води там само когато ти искаш да ме принудиш да свърша нещо — ударих се с четката по челото. Ама че глупачка!

— Как бих могъл да те принудя да свършиш нещо? Мога ли да ползвам четката ти? — попита той. Изглеждаше доста мрачен и умислен.

— Разбира се — отвърнах аз и му подадох четката, все едно че не съм чула първия му въпрос.

Той започна да реше косата си, а мускулите на гърдите му затанцуваха като обезумели. Божичко! Май трябва да се върна обратно в банята и да си взема един студен душ! Запътих се с бърза крачка към спалнята, взех ластик и прибрах косата си във възможно най-стегнатата конска опашка. С помощта на друга четка пригладих стърчащите косъмчета и старателно се огледах от различни ъгли, за да се уверя, че опашката ми е точно в центъра на темето.

— Напрегната си — обади се Ерик от вратата и аз изписках от изненада.

— Извинявай, съжалявам! — взе да повтаря той.

Изгледах го продължително, но той изглеждаше искрено разкаян. Старият Ерик би се изсмял. Дявол да го вземе, старият Ерик започваше да ми липсва. С него винаги си наясно къде се намираш.

На входната врата се почука.

— Ти стой тук — казах.

Той ме погледна уплашено и бързо се настани на стола в ъгъла като наказано момченце. Останах доволна от себе си, че се бях сетила да прибера разхвърляните си по пода дрехи, защото така стаята ми не изглеждаше толкова… интимна. Прекосих всекидневната и застанах до входната врата. Искрено се надявах да съм приключила с изненадите.

— Кой е? — попитах и долепих ухо до вратата.

— Тук сме — отвърна Пам.