Мъртви за света

— Разбира се, че съм сам, мамка му! Ти ли я насъска срещу мен? Пусни ме!

— Това е брат ми, Пам — казах. — Пусни го, моля те.

Пам пусна Джейсън; той се завъртя с лице към нея и гневно я изгледа.

— Чуй ме хубаво, жено! Не може да се промъкваш така иззад гърбовете на хората! Късмет извади, че не ти треснах един по главата!

Пам се усмихна пренебрежително и дори Джейсън се почувства неловко. После благосклонно й се усмихна в отговор.

— Е, щеше да ми е доста трудно, предполагам — призна той и се наведе да вдигне торбата с покупките, която беше изпуснал по време на инцидента. — Добре че взех кръвта в пластмасови бутилки. Иначе тази прелестна дама щеше да остане гладна.

Той чаровно се усмихна на Пам. Джейсън обича жените, но Пам — макар той да не го усещаше — беше голям залък за него.

— Благодаря. А сега трябва да тръгваш — отрязах го аз и поех найлоновите торби от ръцете му. Двамата с Пам продължаваха да се гледат в очите. Пам го омагьосваше.

— Пам — рязко казах аз. — Това е брат ми.

— Знам — спокойно отвърна тя. — Джейсън, струва ми се, че искаше да ни кажеш нещо.

Бях забравила, че Джейсън наистина ми се стори тревожен, когато почука на вратата.

— Да — каза той, неспособен да откъсне очи от вампирката. Но когато все пак намери сили да се обърне към мен, погледът му попадна върху Чоу и очите му се разшириха. Значи все пак имаше някакъв разум в главата си, щом изпитваше страх поне от Чоу.

— Суки? Добре ли си? — попита той и бавно пристъпи в къщата. Видях как адреналинът от сблъсъка му с Пам отново започна да ври в кръвта му.

— Да. Всичко е наред. Това са приятели на Ерик, които просто наминаха да го видят.

— Така ли? В такъв случай ги съветвам да отидат и да свалят всички онези листовки за издирването му.

Това успя да привлече вниманието на аудиторията. Джейсън се наслади на момента и чак тогава продължи да говори.

— Разлепени са навсякъде: „Уолмарт“, „Грабит Куик“, „Болтън Барн“… из целия град — каза той. — На тях пише „Виждали ли сте този човек?“ и отдолу е обяснено, че е бил отвлечен и че приятелите му се тревожат за него. Обявена е награда от петдесет хиляди долара, ако някой предостави достоверна информация за местонахождението му.

В първия момент изобщо не проумях какво точно иска да каже Джейсън. В главата ми се въртеше едно-единствено „Ъ?“.

— Ясно. Надяват се някой да го види и да го заловят — обърна се Пам към Чоу. — Хитър ход.

— Трябва да се погрижим за… — Чоу кимна към Джейсън.

— Не си го и помисляй — казах аз и застанах между брат ми и Чоу. Ех, защо нямах под ръка някой чук или кол — или каквото и да било друго подходящо оръжие, с което да попреча на този вампир да докопа брат ми.

Сега цялото внимание на Пам и Чоу се прехвърли върху мен, но аз не се поласках, за разлика от Джейсън. Намирах го за твърде злокобно. Брат ми отвори уста — усещах как гневът му набъбва и всеки момент ще изригне — но аз го стиснах за китката толкова силно, че той изхърка от болка.

— Нито дума! — наредих му аз, а той като по чудо ми се подчини. Явно усещаше, че събитията се движеха лавинообразно в доста опасна посока.

— Ще се наложи да убиете и мен — казах.

— Сериозна заплаха — сви рамене Чоу.

Пам не каза нищо. Ако трябваше да избира между интересите на вампирите и приятелските си отношения с мен… хм, дружбата ни просто нямаше да я бъде.

— За какво става въпрос? — попита Ерик. Гласът му звучеше значително по-твърдо. — Обясни ми… Пам.

В продължение на цяла минута никой не помръдна, докато взривоопасната ситуация се стабилизира. После Пам се обърна към Ерик. Стори ми се — а може наистина да ми си е сторило, — че на лицето й за миг се изписа облекчение от факта, че не й се наложи да ме убие.

— Суки и брат й вече са те видели — обясни тя. — Те са човеци. Имат нужда от пари. Ще те предадат на вещиците, за да вземат наградата.

— Какви вещици? — попитахме аз и Джейсън едновременно.

— Благодаря ти, Ерик — изсъска брат ми. — В страхотна каша ни забърка! А ти би ли пуснала китката ми, Сук? По-силна си, отколкото изглеждаш.

Наистина съм по-силна от нормалното, защото съм пила вампирска кръв. И по-точно от кръвта на Ерик. Ефектът траеше около три седмици, а понякога и повече. От личен опит го знаех.

За съжаление, в живота ми е имало трудни моменти, в които действително съм се нуждаела от тази свръхсила. И същият този вампир, който сега срамежливо се загръщаше в халата на бившия ми приятел, е споделял с мен кръвта си, за да излекува тежките ме рани.

— Джейсън — тихо казах аз, сякаш вампирите нямаше да ме чуят, — дръж се прилично, моля те.

Нищо повече не можех да му кажа, но искрено се надявах брат ми да ме разбера и поне веднъж през живота си да прояви разум. Обичаше да си търси белята и много често я намираше.