Мъртви за света

Понечих да завъртя топката, но спрях; после се сетих, че те така или иначе не могат да влязат без покана, и отворих вратата.

Пам има права светла коса и бяла — като листенце магнолия — кожа. Иначе изглежда като съвсем нормална млада домакиня от предградията, която работи на половин ден в детска градина.

И макар че едва ли някога би ви хрумнало да поверите детето си на Пам, аз лично никога не съм ставала свидетел на каквито и да било жестокости от нейна страна. Но тя е твърдо убедена в превъзходството на вампирите над хората, а освен това е и много пряма, и не цепи басма на никого. Сигурна съм, че ако на Пам й се наложи да извърши нещо ужасно в името на собственото си благополучие, ще го направи, без да й мигне окото. Изглежда идеална за поста заместник-главатар и не страда от болни амбиции. Ако случайно има желание да стане главатар на собствен окръг, значи умело го прикрива.

При Чоу нещата са коренно различни. Не изпитвам желание да задълбочавам познанството си с него. Нямам му доверие и винаги се чувствам като на тръни в негово присъствие. Чоу е азиатец — дребен на ръст, но много властен вампир с въздълга черна коса. Висок е не повече от метър и седемдесет, но всеки сантиметър от видимата част на кожата му (без лицето) е покрит със сложни рисунки — истинско изкуство върху палитра от плът. Пам твърди, че това са Якудза татуировки. Няколко нощи от седмицата Чоу работи като барман във „Вамптазия“, а през останалото време просто се мотае из бара, за да привлича клиенти. Именно такова е предназначението на вампирските барове — те дават на обикновените хора усещането за скрита опасност, за разходка по тънък лед, когато се намират в едно и също помещение с живи мъртъвци. Доходен бизнес според мнението на Бил.

Пам носеше пухкав кремав пуловер и златистокафяв вълнен панталон, а Чоу — обичайния си елек и широк спортен панталон. Той рядко обличаше риза, за да могат клиентите на бара спокойно да се наслаждават на забележителните му татуировки.

Извиках на Ерик и той бавно пристъпи в стаята, видимо напрегнат.

— Ерик — възкликна с облекчение Пам. — Добре ли си? — тревожният й поглед не се откъсваше от него. Не се поклони, но направи нещо като тържествено кимване.

— Господарю — каза Чоу и се поклони.

Стараех се да не вниквам твърде дълбоко в онова, което виждах и чувах, но предположих, че различните приветствия изразяваха разликата в позициите на всеки един от тях във вампирската йерархия.

— Аз ви познавам — колебливо изрече Ерик. Думите му звучаха по-скоро като изявление, отколкото като въпрос.

Другите двама вампири си размениха погледи.

— Ние работим за теб — поясни Пам. — Дължим ти вярност.

Започнах полека да се изнизвам от стаята, защото те може би щяха да си говорят за тайни вампирски неща. А последното нещо на този свят, с което исках да пълня главата си, бяха нови чужди тайни.

— Моля те, остани — каза Ерик. Говореше на мен и звучеше уплашен. Замръзнах на мястото си и бавно се обърнах. Пам и Чоу гледаха право към мен с коренно различни изражения на лицата. Пам сякаш се забавляваше, а Чоу дори не се опитваше да прикрие неодобрението си.

Стараех се да не гледам Ерик в очите, за да не влияя на подсъзнанието му, но нищо не се получи. Той просто не искаше да остава сам с двамата си подчинени. Дявол да го вземе! Въздъхнах обречено и затътрих крака обратно към Ерик, без да изпускам Пам от погледа си нито за миг.

На вратата отново се почука. Реакцията на Пам и Чоу бе мигновена и много драматична. Двамата веднага преминаха в режим на пълна бойна готовност, а в подобно състояние вампирите изглеждат ужасяващо. Резците им се показват, ръцете им се извиват, готови да късат плът, а телата им са нащрек и излъчват заплаха. Струва ти се, че дори въздухът около тях започва да трепти като наелектризиран.

— Кой е? — попитах аз и отново долепих ухо до вратата. Дявол да го вземе, крайно време беше да сложа шпионка!

— Брат ти — безцеремонно отвърна Джейсън. Представа нямаше какъв късмет извади, че не влезе направо.

Звучеше ядосан и аз веднага се запитах дали някой не го придружаваше. Посегнах да отворя, но се поколебах. Накрая, чувствайки се като предателка, аз се обърнах към Пам и безмълвно кимнах към задната врата в дъното на коридора. Опитах се да й предам мисълта си с жест; нарисувах с пръст кръг във въздуха — заобиколи къщата, Пам — и посочих към входната врата.

Пам кимна и се затича по коридора. Стъпките й изобщо не се чуваха. Изумително!

Ерик се отдръпна от вратата. Чоу застана пред него. Много добра тактика. Точно така трябваше да действа един подчинен.

След по-малко от минута чух Джейсън да скимти на разстояние десетина сантиметра от вратата. Отскочих назад като попарена.

— Отваряй! — извика Пам.

Отворих широко вратата и що да видя! — Джейсън отчаяно се мъчеше да се изскубне от здравата хватка на Пам. Вампирката го държеше във въздуха без никакво усилие, но той не спираше да размахва ръце и крака, макар да виждаше, че е напълно безсмислено. Храбрият ми брат, бог да го благослови!

— Ти си сам! — възкликнах с облекчение аз.