Мъртви за света

Много бавно и много предпазливо, все едно в стаята имаше пуснат от клетка лъв, двамата с Джейсън пристъпихме към дивана и се настанихме до огъня. Това веднага охлади нажежената обстановка с няколко градуса. След кратко колебание Ерик седна на пода и се облегна на краката ми. Пам се настани на ръба на креслото до камината, но Чоу предпочете да остане прав (на един скок разстояние от Джейсън, по груби мои сметки). Обстановката вече не беше толкова напрегната — макар и в никакъв случай спокойна, но все пак имаше някакво подобрение.

— Брат ти трябваше да остане и да чуе това — каза Пам. — Без значение дали на теб ти харесва, или не. Той трябва да разбере защо не бива да се опитва да спечели тези пари.

Двамата с Джейсън кимнахме едновременно. Нима имах друг избор? Не можех да ги изгоня от дома си… Момент, всъщност можех! Можех просто да им кажа, че отменям поканата си, и те мигом щяха да излетят през вратата на заден ход. Усмихнах се неволно. Оттеглянето на покана действа безотказно. Прилагала съм го веднъж — исках да се освободя от присъствието на Ерик и Бил и изпитах огромно удовлетворение, когато те просто се изнизаха безмълвно през вратата. Все едно се изпариха във въздуха. Колко хубаво би било да отменя поканите на всички вампири, които познавах. Но щом се замислих за последствията, усмивката ми веднага угасна.

Ако го направех, щеше да ми се наложи да прекарам нощния остатък от живота си под домашен арест, защото те щяха да ме дебнат след залез-слънце и утре, и вдругиден, и така нататък, докато ме докопат, защото шефът им се намираше под покрива ми. Хвърлих един бърз кръвнишки поглед към Чоу — крадешком, разбира се. Имах чувството, че всичко това се случваше по негова вина.

— Преди няколко нощи чухме — във „Вамптазия“, — поясни Пам заради Джейсън, — че в Шривпорт са пристигнали група вещици. Каза ни го човек, който е почитател на Чоу. Жена. Тя няма представа защо тази информация е толкова важна за нас.

Аз лично не намирах нищо заплашително в това. Джейсън също сви рамене.

— Е, и? — каза той. — Божичко, вие вампири ли сте, или лукови глави? Какво толкова могат да ви направят шепа девойки в черно?

— Истинските вещици могат сериозно да навредят на вампирите — отвърна Пам със завидно самообладание. — Тези „девойки в черно“, както ги наричаш ти, са просто позьорки. Истинските вещици могат да бъдат както жени, така и мъже на всякаква възраст. Те са много силни и много опасни. Владеят мощна магическа сила, а както знаете, нашето съществуване се основава именно на магията. Тази група очевидно притежава някаква… свръх… — Тя се замисли, опитвайки се да открие точната дума.

— Енергия? — услужливо подсказа Джейсън.

— Може и енергия да е — съгласи се тя. — Все още не сме открили какво точно ги прави толкова силни.

— С каква цел са дошли в Шривпорт? — попитах аз.

— Добър въпрос — обади се Чоу. — Много по-добър от този на брат ти.

Изгледах го намръщено; нямах нужда от одобрението му.

— Те искаха — искат — да завземат бизнеса на Ерик — каза Пам. — И вещиците, като всички останали, се нуждаят от пари. И са решили, че могат или да си присвоят бизнес, или да накарат Ерик да плати, за да го оставят на мира.

— Протекция срещу заплащане — това понятие е добри познато на всеки телевизионен зрител. — Но как биха могли да ви принудят да направите каквото и да било? Та вие сте толкова могъщи.

— Представа нямате колко много проблеми могат да сполетят един бизнес, ако вещиците си наумят да се докопат до дял от него. Когато проведохме първата си среща с тях, главатарите им — двама са, брат и сестра, — изплюха камъчето. Халоу, сестрата, ясно ни даде да разберем, че може да прокълне труда ни: да развали вкуса на алкохола ни; да накара клиентите да се препъват и да падат по дансинга, а после да ни съдят; да причини водопроводни проблеми… и това е само малка част от възможностите им — Пам разпери ръце от яд и възмущение. — Това би превърнало всяка нощ в кошмар и не след дълго печалбите ни ще се сринат до такава степен, че с „Вамптазия“ ще е свършено.

Двамата с Джейсън се спогледахме предпазливо. Естествено, основният бизнес интерес на вампирите се въртеше около баровете, защото функционираха нощем, когато те не спяха. Единици от тях се пробват да отварят и други денонощни обекти, като пунктове за химическо чистене, ресторанти и киносалони… но най-доходоносни си остават баровете. Ако „Вамптазия“ затвореше, Ерик го грозеше финансов крах.

Тоест, те искат да им платите, за да се откажат от намеренията си — каза Джейсън. Беше гледал трилогията „Кръстникът“ поне петдесет пъти. Канех се да го питам толкова ли му се иска да намери вечен покой на дъното на някоя река, но изражението на Чоу ме накара да се въздържа. И двамата с брат ми се намирахме на косъм от една много мъчителна смърт и аз осъзнах, че моментът не беше подходящ за шеги. Особено за шеги от такова естество.

— А как се стигна дотам, че Ерик се озова на пътя посред нощ, полугол и бос? — попитах аз, за да насоча най-после разговора към същината на проблема.