Мъртви за света

Старата ми бърлога се е строила и достроявала години наред, но така и не е успяла да стане нещо повече от скромна фермерска къща. Вторият етаж е добавен в началото на века и се състои от две спални и просторен килер, но аз вече рядко се качвам горе. Не го използвам, защото пестя пари от електричество. Долу има две спални, разположени една срещу друга. По-малката беше моя, а по-просторната — на баба. След смъртта на баба се преместих в нейната спалня. Но скривалището на Бил се намираше в малката стая. Именно там заведох Ерик, светнах лампата и се уверих, че щорите и завесите са спуснати и покриват плътно всички възможни пролуки. После отворих вратата на килера, извадих навън оскъдното му съдържание и запретнах мокета, който покриваше капака към нишата. Отдолу имаше светлоустойчиво пространство, изградено от Бил преди месеци, за да може да спи у дома през деня или пък да го използва за скривалище, ако по някаква причина собственият му дом му се стореше недостатъчно безопасен. Бил обичаше да си има резервно убежище. Със сигурност имаше и други скривалища, за които не знаех. Ако аз бях вампир (опазил ме господ!), и аз щях да си имам.

Пропъдих от главата си всякакви мисли за Бил и показах на госта си (който впрочем не преливаше от възторг) как да затваря капака след себе си.

— Като се събудя, ще напъхам всички боклуци обратно, така че килерът ще си изглежда съвсем нормално — успокоих го аз и се усмихнах.

— Веднага ли трябва да вляза? — попита той.

Пресвети боже! Светът сякаш се въртеше в обратна посока — Ерик искаше позволение от мен.

— Не — отвърнах аз с привидна загриженост, макар че вече не ме интересуваше нищо друго, освен леглото ми. — Не е задължително. Просто влез вътре преди изгрев-слънце. Това вече е задължително. Нали си наясно, че не можеш да заспиш къде да е и да се събудиш на слънчева светлина?

Той се замисли за миг и кимна.

— Да, наясно съм с това. Мога ли да поостана при теб? В твоята стая?

О, господи, жален поглед на безпомощно кученце. От почти двуметров вампир с вид на древен викинг. Направо не вярвах на очите си. Нямах сили да се смея, но все пак се изкисках тихичко.

— Хайде — казах аз с натежал като краката ми език. Угасих осветлението, пресякох коридора, светнах лампата в моята стая — в жълто и бяло, чисто и топла — и отметнах завивките. Ерик, все тъй отчаян и самотен, се настани на табуретката в другия край на леглото, а през това време аз събух обувките и чорапите си, извадих пижама от чекмеджето на скрина и се оттеглих в банята. Десет минути по-късно излязох оттам с почистен грим и измити зъби, облечена в много стара и много мека фланелена пижама на сини цветчета. С раздърпани панделки и доста протрита около дъното, но много удобна за спане. Угасих лампата и чак тогава се сетих, че косата ми все още е прибрана в дежурната конска опашка, затова свалих ластика и разтърсих глава, за да разпусна косите си. Разкош! Вече и скалпът ми можеше да се наслади на почивката и аз блажено въздъхнах.

Само че в личната ми каца с мед имаше една огромна муха и когато аз се пъхнах в голямото си старо легло, тя направи същото. Нима му бях разрешила да дели едно легло с мен? О, да прави с мен каквото ще, рекох си аз и се наместих удобно под завивките. Бях толкова изморена, че вече нищо не ме интересуваше.

— Жено?

— Хмммм…?

— Как ти е името?

— Суки. Суки Стакхаус.

— Благодаря ти, Суки.

— За нищо, Ерик.

Звучеше толкова объркан и безпомощен — онзи Ерик, когото аз познавах, знаеше само да раздава команди и да очаква подчинение, — че аз потърсих ръката му под завивките и я погалих. Дланта му се обърна нагоре, притисна се към моята и пръстите ни се преплетоха.

Никога не съм подозирала, че е възможно да заспя, стискайки ръката на уплашен вампир, но точно това ми се случи в новогодишната нощ.

2

Събудих се бавно. Докато лежах под завивките и от време на време протягах ту крак, ту ръка, постепенно си припомних сюрреалистичните събития от предишната нощ.

Ерик го нямаше до мен в леглото, значи трябваше да е в скривалището. Прекосих коридора и влязох в съседната спалня. Изпълних обещанието си и прибрах обратно нещата в килера, за да му придам нормален вид. Часовникът показваше обяд, слънцето светеше ярко, но по всичко личеше, че навън е студено. За рождения ми ден Джейсън ми беше подарил термометър, който измерваше външната температура, но показанията се изписваха върху дигитален екран вътре вкъщи. Инсталира го собственоръчно и сега благодарение на него знаех две неща със сигурност: беше обяд и навън беше нула градуса по Целзий.