Мъртви в Далас

— О, не! — ужасена извиках аз. — О, не! — Смачканата ми от перуката коса, която впоследствие се бях опитала да среша с пръсти, изглеждаше потресаващо. Разроших я безпомощно и преглътнах сълзите си, но устните ми издайнически затрепериха. Да беше само косата… По цялото си тяло имах синини и охлузвания; лицето ми беше подуто и лилаво на цвят; над скулата ми зееше рана; половината копчета от блузата ми липсваха; полата ми приличаше на парцал, а дясната ми ръка беше обляна в съсирена кръв.

Разплаках се. Изглеждах толкова отчайващо, че тази гледка сломи и жалките остатъци от вътрешната ми сила.

Слава богу, Ерик не се засмя, макар че сигурно е имал подобно желание.

— Суки, ще вземеш вана, ще се преоблечеш и ще се почувстваш много по-добре — каза той, сякаш говореше на малко дете. Честно казано, точно в този момент изобщо не се чувствах възрастна.

— Върколаците казаха, че си много симпатичен. Така де, едната от тях — казах аз и продължих да хлипам. Асансьорът спря на етажа ни.

— Върколаци? Суки, не си скучала тази вечер, а? — Той ме прегърна като бохча с дрехи и ме притисна към себе си. Реверът на сакото му подгизна от сълзи и сополи, а бялата му риза се прости с безупречната си чистота.

— Ох… извинявай! — Отдръпнах се назад да огледам пораженията и започнах да го бърша с шалчето.

— Недей да плачеш повече — припряно каза той. — Просто не започвай да плачеш отново, а аз ще дам сакото на химическо или направо ще си купя нов костюм… само не плачи.

Колко забавно! Ерик, страховитият господар на вампирите, се боеше от плачещи жени. Не успях да се сдържа и се изкисках през сълзи.

— Нещо смешно ли казах? — попита той.

Поклатих глава. Плъзнах картата през процепа на вратата и влязохме вътре.

— Искаш ли да ти помогна да влезеш във ваната, Суки? — предложи той.

— Не мисля, че е добра идея. — Копнеех да хвърля парцалите от гърба си право в коша за боклук и да се потопя във ваната, но със сигурност нямаше да го направя в присъствието на Ерик.

— Бас държа, че без дрехи изглеждаш като бонбонче — каза Ерик, просто за да ми повдигне настроението.

— Знаеш го много добре. Освен това съм вкусна като еклер — отвърнах аз и внимателно се отпуснах на стола. — Макар че в момента се чувствам като парче кървавица. — Ерик донесе табуретка и повдигна крака ми върху нея, а аз наместих торбичката с лед върху коляното си и затворих очи. Ерик звънна на рецепцията и помоли да ни донесат пинсети, купа, някакъв антисептичен мехлем и стол на колелца. Нещата пристигнаха след десет минути. Персоналът им си заслужаваше бакшиша.

До една от стените имаше малка масичка. Ерик я премести до стола ми и положи ръката ми върху нея. После светна лампата, почисти кръвта с влажна кърпа и започна да вади забитите в плътта ми ситни парчета стъкло от прозореца на автомобила.

— Ако беше някое обикновено момиче, щях да те омагьосам и нямаше да усетиш нищо — каза той. — Сега ще се наложи да потърпиш. — Болеше ме зверски. По лицето ми се търкулнаха сълзи, а аз полагах огромни усилия да не скимтя.

Най-после! Входната врата изскърца и аз отворих очи. Бил погледна лицето ми и се намръщи. После насочи вниманието си към работата на Ерик и кимна одобрително.

— Как се случи това? — попита той и нежно докосна лицето ми. Придърпа другия стол близо до мен и седна. Ерик продължи заниманието си.

Започнах да разказвам. Бях толкова изморена, че от време на време губех гласа си. Когато стигнах до епизода с Гейб, изобщо не се сетих да смекча описанието на някои от сцените и видях как Бил положи огромни усилия да запази самообладание. Той внимателно повдигна блузата ми и огледа скъсания ми сутиен и раните по гърдите ми, въпреки присъствието на Ерик, който — естествено — не пропусна да се възползва от гледката.

— Какво стана с този Гейб? — тихо попита Бил.

— Ами… умря — отвърнах. — Годфри го уби.

— Видяла си Годфри? — наостри уши Ерик. До този момент не беше обелил и дума. Щом приключи с ръката ми и я намаза обилно с антибиотик, той просто остана на мястото си, без да участва в разговора.

— Ти се оказа прав, Бил. Той наистина е отвлякъл Фарел, но така и не разбрах как точно се е случило. А Годфри попречи на Гейб да ме изнасили. Е, аз също успях да му вкарам няколко здрави тупаника.

— Стига си се хвалила — подсмихна се Бил. — С две думи, човекът е мъртъв — обобщи той, но не изглеждаше особено доволен от това.

— Годфри свърши чудесна работа. Разкара Гейб от пътя ми и ми помогна да избягам. Имаше известни колебания относно срещата си със слънцето. Какво стана с него?

— Потъна в нощта след нашия щурм в Центъра — обясни Бил. — Не успяхме да го заловим.

— Какво се случи в Братството?

— Ще ти кажа, Суки, но нека първо изпратим Ерик. Ще ти разкажа подробно, докато те къпя.

— Добре — съгласих се. — Лека нощ, Ерик. Благодаря за манипулацията.

— Мисля, че в общи линии това е всичко — каза Бил на Ерик. — Ако разбера още нещо, ще дойда по-късно в стаята ти.

— Добре. — Ерик ме погледна с премрежен поглед, очевидно опиянен от вкуса на няколкото капки кръв, които облиза от ръката ми. — Почини си добре, Суки.