Мъртви в Далас

— Започнах да изпълнявам дребни поръчки, които тя ми възлагаше. През последния месец вършех домакинската работа при тях просто за да съм близо до нея. Много се развълнувах, когато ме помоли да отнеса купата с вода в залата. Не заради самата слугинска задача — аз съм адвокат, за бога! А защото бях получил обаждане от Братството; помолиха ме да разбера какви са намеренията на даласките вампири. Когато ми се обадиха, бях много ядосан на Изабел. Имахме разправия относно начина, по който се отнасяше с мен. Затова и приех онова обаждане. Чух Изабел и Стан да споменават името ти. Казах го на хората от Братството. Техен човек от авиокомпания „Анубис“ разбрал кога каца самолетът на Бил. Опитали са се да те отвлекат от летището, за да разберат какво искат вампирите от теб. Когато дойдох да донеса купата и чух Стан и Бил да се обръщат към теб по име, разбрах, че отвличането се е провалило. Затова им направих това предложение; дължах им го — заради загубата на микрофона, който бях сложил в залата.

— Ти предаде Изабел — казах аз. — Предаде и мен, макар че съм човек като теб.

— Да — отвърна той, без да ме гледа в очите.

— А какво се случи с Бетани Роджърс?

— Сервитьорката?

Нарочно шикалкавеше, за да печели време.

— Мъртвата сервитьорка! — уточних аз.

— Те я взеха — отвърна той и започна да клати глава, сякаш не вярваше, че хората от Братството са способни на такава жестокост. — Отвлякоха я, но нямах представа какво смятат да правят с нея. Знаех, че единствено тя е видяла Фарел и Годфри заедно, и им го казах. Тази сутрин чух, че била намерена мъртва, и просто не можах да повярвам.

— Отвлекли са я, след като си им казал, че е била при Стан. След като си им казал, че тя е единственият свидетел.

— Да… предполагам.

— Говорил си с тях снощи, така ли?

— Да, имам мобилен телефон. Излязох в задния двор и се обадих. Поех огромен риск — сама знаеш колко добре развит е слухът на вампирите, но се обадих. — Опитваше се да убеди себе си, че е постъпил смело. Да се обади от щабквартирата на вампирите и да хвърли вината върху горкичката Бетани, която осъмна с куршум в главата в кофа за боклук.

— Била е застреляна, след като си я предал.

— Да, аз… чух по новините.

— Познай чие дело е това, Хюго.

— Аз… нямам никаква представа.

— Разбира се, че имаш, Хюго. Тя е била очевидец. И е послужила за урок на вампирите. Ето какво ще направим с хората, които работят за вас или ви сътрудничат, ако се обърнат срещу Братството. Какво мислиш, че ще направят с теб, Хюго?

— Аз им помагах — отвърна той изненадано.

— Кой друг знае за това?

— Никой.

— И кой ще умре според теб? Адвокатът, който помогна на Стан Дейвис да живее там, където си иска.

Хюго остана втрещен.

— Ако си толкова важен за тях, защо тогава си затворен тук с мен?

— Защото до този момент ти не знаеше какво съм направил — изтъкна той. — Би могла да ме снабдиш с информация, която да използваме срещу тях.

— А сега, след като вече знам какъв си, те ще те пуснат. Така ли? Защо не пробваш? Хайде, нека проверим. И без това предпочитам да съм сама.

И точно тогава във вратата се отвори малко прозорче. Дори не го бях забелязала, докато бях отвън в коридора. В пролуката се появи лице.

Познато лице. Ухилената физиономия на Гейб.

— Как я карате там вие двамата?

— Суки има нужда от лекар — каза Хюго. — Не че се оплаква, но ми се струва, че има счупена кост на лицето. — В тона му се четеше упрек. — Освен това тя знае за сътрудничеството ми с Братството, така че спокойно можеш да ме изведеш оттук.

Не знаех дали Хюго разбира какво точно прави, но аз се опитах да изглеждам като пребита от бой. Изобщо не ми беше трудно.

— Хрумна ми една идея — каза Гейб. — Малко ми е скучно тук долу, а не очаквам Сара или Стив — та дори и старата Поли — да ни удостоят с присъствието си в близко бъдеще. Имаме още един затворник тук, Хюго, който сигурно ще ти се зарадва, Фарел. Срещал си го в щабквартирата на сатанинските изчадия, нали?

— Да — отвърна Хюго. Изглеждаше неприятно изненадан от този обрат в разговора.

— Не можеш да си представиш колко ще ти се зарадва. Освен това е гей. Кръвопиец педал! Той се събужда раничко, защото сме дълбоко под земята. Та ми хрумна да те преместя при него, докато аз се позабавлявам тук с женската предателка. — И Гейб ме дари с усмивка, от която ми се обърнаха червата.

Лицето на Хюго доби вид на картина. Истинска картина. Веднага ми хрумнаха няколко подходящи фрази за отговор, но реших да си спестя съмнителното удоволствие. Трябваше да пазя силите си.

Погледнах красивото лице на Гейб и веднага се сетих за една от любимите поговорки на баба.

— Красотата е в делата — измърморих аз и се заех с болезнената задача да се изправя на крака. Те може и да не бяха счупени, но върху лявото ми коляно вече синееше огромен оток.

Зачудих се дали двамата с Хюго бихме могли да се справим с Гейб, но миг след това Мистър Мускул нахълта в стаята въоръжен с пистолет и с някакъв черен, зловещ на вид предмет, вероятно електрошоков пистолет.

— Фарел! — извиках. Ако беше буден, щеше да ме чуе. Вампир е все пак.