Мъртви преди мрак

Тери трябва да се е обадил веднага на Сам, защото след половин час той пристигна вкъщи, все още облечен с дрехите, които носеше на срещата. Когато го забелязах, сведох поглед, припомняйки си как разкопчавах блузата си, прекосявайки всекидневната, нещо, което напълно бях забравила. Но не изглеждах зле. Светна ми, че Бил трябва да ми е помогнал да се взема в ръце. По-късно можеше и да се почувствам неловко от това, но в момента му бях единствено благодарна.

Когато Джейсън се появи и му казах, че баба е мъртва, и то убита, той само ме погледна. Имах чувството, че напълно изключи. Все едно някой бе изтрил способността му да възприема нови факти. После осъзна какво бях казала и се свлече на колене точно където стоеше, а аз клекнах до него. Прегърна ме, положи глава на рамото ми и останахме известно време така. Ние бяхме единствените останали.

Бил и Сам бяха в двора, седнали в два от градинските столове, за да не се пречкат на полицията. Малко след това помолиха двама ни с Джейсън да излезем поне на верандата, където предпочетохме отново да седнем. Беше топла вечер. Стоях с лице към къщата, която светеше като коледна елха. Хора влизаха и излизаха, все едно са на купон. Цялото това суетене около тялото на баба…

— Какво се случи? — най-после попита Джейсън.

— Прибрах се след събирането, — изрекох много бавно — след като Сам потегли обратно с колата си. Усетих, че нещо не е наред. Огледах всички стаи — това беше официалната версия за това как намерих баба — и когато стигнах до кухнята, я видях.

Много бавно, брат ми извърна глава и очите му срещнаха моите.

— Кажи ми.

Мълчаливо поклатих глава. Но той имаше право да знае.

— Беше бита, но мисля, че се е отбранявала. Който и да е извършил това, първо я е намушкал на няколко места и след това, изглежда, я е удушил — дори не можех да го погледна в очите. — Аз съм виновна — едва успях да прошепна.

— Това пък откъде го измисли? — попита потиснато и вяло.

— Смятам, че някой е дошъл да убие мен, също като Модет и Доун, но е попаднал на нея — забелязах как идеята бавно се процежда в съзнанието му. — Аз смятах да си стоя у дома, докато тя е на събирането, но в последния момент Сам ме помоли да отида с него. Колата ми беше отпред, защото отидохме с неговата. Бабината е отзад и е изглеждало така, сякаш съм сама. Бил отишъл да се преоблече, след като й помогнал с багажа. Който и да е бил… дошъл е, когато е била сама.

— Откъде да знаем, че не е бил самият Бил? — попита Джейсън, сякаш той не седеше до него.

— Откъде да знам кой точно е бил? — реагирах гневно на несъобразителността му. — Може да е бил абсолютно всеки. Всеки, когото познаваме. Не смятам, че е Бил. Както не смятам, че Бил е убил Модет и Доун. Според мен този, който е убил Модет и Доун, е убил и баба.

— Знаеше ли, — почти извика Джейсън — че е оставила цялата къща само на теб?

Имах чувството, че плисна кофа със студена вода в лицето ми. Забелязах, че Сам също потръпна. Очите на Бил помръкнаха и изстинаха още повече.

— Не! Винаги съм мислела, че ще получим равни дялове, както бе с къщата на родителите ни.

— Оставила ти е и всичката земя.

— Защо говориш така?

Тъкмо бях решила, че нямам повече сълзи, и щях да се разплача отново.

— Тя не беше справедлива! — крещеше брат ми. — Не е честно! А сега вече не може и да оправи нещата.

Започнах да треперя. Бил ме вдигна от стола и взе да се разхожда с мен нагоре-надолу из двора. Сам седна пред Джейсън и настойчиво му заговори с нисък и напрегнат тон.

Бил ме бе прегърнал, но аз не можех да спра да се треса.

— Наистина ли мисли всичко това? — попитах, без да очаквам Бил да ми отговори.

— Не — отвърна той, погледнах го изненадана. — Не е могъл да помогне на баба ти и не може да приеме мисълта, че някой се е спотайвал и те е причаквал и вместо теб е убил нея. Нужно му е да се ядосва на нещо. И защото няма как да си го изкара на теб, че не са те убили, се ядосва за други неща. Не му обръщай внимание.

— Невероятно! — възкликнах искрено.

— О, ходих на вечерен курс по психология — отвърна вампирът Бил Комптън.

Нямаше как да не помисля: „Ловците познават дивеча си“.

— Защо баба би оставила всичко само на мен и нищо за Джейсън?

— Може би някой ден ще разбереш — отвърна той и това ми бе достатъчно.

Тогава Анди Белфльор излезе от къщата и застана на стъпалата, заглеждайки се в звездите, сякаш там щеше да намери някакви улики.

— Комптън! — извика рязко.

Усетих как Бил ме погледна леко изненадан, което за него си беше доста силна реакция.

— Сега вече я оплескахме — рекох ядосана.

— Ти ме защитаваше — каза той. — Опасяваше се, че полицията ще ме заподозре за убийствата на онези жени. Ето защо искаше да се увериш, че са имали контакти и с други вампири. А сега смяташ, че Белфльор ще се опита да хвърли обвинението за смъртта на баба ти върху мен.

— Да.

Той пое дълбоко дъх. Бяхме близо до дърветата около градината, в тъмнината. Анди отново го извика.

— Суки, — обърна се нежно Бил — убеден съм точно колкото теб, че планираната жертва си била ти.

Донякъде беше шокиращо да го чуя от друг.