Мъртви преди мрак

Нито ме погледна, нито отвърна нещо. Но преплете пръсти с моите. Една дълга минута останахме хванати за ръце, огрени от слънцето, а около нас — суматоха от хора. Дланта му бе гореща и суха, а пръстите — здрави. Почувствах се истински свързана с друго човешко същество. Но след това той пусна ръката ми и отиде да говори с детектива, който тъкмо слизаше от колата си, а Джей Би започна да ме разпитва как е изглеждала Доун. Светът се върна към обичайния си ритъм.

Промяната беше мъчителна. Почувствах се отново напълно изтощена, а предната нощ изплува в съзнанието ми много по-ясно, отколкото бих желала. Светът изглеждаше опасно и ужасно място с подозрителни обитатели, а аз като агне блуждаех из долината на смъртта с хлопка на шията. Отидох до колата си, отворих и седнах с лице към вратата. Днес доста бях стояла права, по-добре да седнех, докато можех.

Джей Би ме последва. След като ме срещна отново, не можеше да се откъсне. Спомням си, че когато бях в гимназията, баба много се надяваше на сериозна връзка помежду ни. Но разговорите с Джей Би, дори четенето на мислите му беше толкова безинтересно, колкото ученически буквар за възрастен. Господ си бе направил поредната шега, слагайки такъв скучен ум в такова невероятно тяло.

Коленичи пред мен и хвана ръката ми. Улових се да мисля, че се надявам на появата на някоя богата и умна жена, която да се омъжи за Джей Би и да се грижи за него, наслаждавайки се на това, което той може да предложи. Щеше да удари джакпота!

— Къде работиш в момента? — попитах го просто за да отвлека вниманието си.

— В склада на татко — отвърна той.

Това беше спасителната сламка и той прибягваше към нея всеки път, когато го уволняха отнякъде заради гаф, или защото не се е появил, или защото е обидил грубо някой началник. Бащата му имаше магазин за авточасти.

— Как са вашите?

— Добре са. Суки, какво ще кажеш да се видим?

Не ме изкушавай! — помислих си.

Някой ден хормоните ми щяха да надделеят и щях да направя нещо, за което да се разкайвам. Бях способна на нещо къде-къде по-лошо от това да преспя с Джей Би. Но предпочитах да изчакам с надеждата за нещо по-добро.

— Благодаря ти, миличък, — отвърнах — може би, но точно в момента съм малко разстроена.

— Да не си влюбена във вампира? — Зададе въпроса директно.

— Откъде чу за това?

— Доун каза така.

Лицето му помръкна, когато си спомни, че тя е мъртва. Точно какво бе казала, разбрах, като прочетох мислите му: „Този нов вампир се интересува от Суки Стакхаус. Аз бих била по-подходяща за него. Той се нуждае от жена, която може да понесе грубо отношение. Суки би се разпищяла, ако я докосне“.

Безсмислено бе човек да се ядосва на мъртвец, но точно това направих. Тогава детективът тръгна към нас, Джей Би се изправи и се отдалечи.

Детективът зае неговото място, приклякайки пред мен. Трябва да съм изглеждала доста зле.

— Госпожица Стакхаус? — попита той. Говореше с онзи тих напрегнат тон, който много професионалисти използват в критични ситуации. — Казвам се Анди Белфльор10.

Родът Белфльор се е заселил в Бон Темпс още от създаването на града, така че не се изненадах, че някой носи име Красиво цвете. Всъщност, като погледнах мускулите на детектив Белфльор, изпитах искрено съчувствие към онези, които намираха това за забавно. Този член на рода бе завършил преди Джейсън, а аз бях една година след сестра му Порша.

Той също се опитваше да си ме спомни.

— Как е брат ти? — попита. Гласът му все още бе тих, но не толкова неутрален. Звучеше така, сякаш е имал търкания с Джейсън.

— Рядко го виждам, но е добре — отвърнах.

— А баба ти?

Усмихнах се.

— Садеше цветя в градината тази сутрин.

— Чудесно — рече той, чистосърдечно поклащайки глава, с което демонстрираше почтително удивление. — Току-що разбрах, че работиш в „При Мерлот“.

— Да.

— Също като Доун Грийн.

— Да.

— Кога я видя за последно?

— Преди два дни, на работа.

Вече се чувствах изтощена. Отпуснах глава на облегалката на шофьорската седалка, без да местя крака от земята и ръка от кормилото.

— Говори ли с нея тогава?

Опитах се да си спомня.

— Не мисля.

— Бяхте ли близки с госпожица Грийн?

— Не.

— А защо тогава дойде до тях днес?

Обясних, че вчера поех смяната й, а тази сутрин Сам ми се обади.

— Обясни ли ти господин Мерлот защо не може самият той да дойде до тук?

— Да, пристигнал камион за разтоварване. Трябвало да покаже на момчетата къде да сложат кашоните, а през повечето време сам е участвал в разтоварването, за да свършат по-бързо.

— Мислиш ли, че господин Мерлот е имал някакви отношения с Доун?

— Той й беше шеф.

— Не, извън работа.

— Не.

— Звучиш доста уверена.

— Защото съм.

— Да не би да имаш връзка със Сам?

— Не.

— Тогава как може да си толкова сигурна?

Добър въпрос. Ами защото от време на време долавях мисли, които подсказваха, че ако не мрази Сам, Доун определено не си и пада по него. Но нямаше да е особено умно от моя страна да кажа това на детектив.

— Сам държи на професионализма в бара — отвърнах, звучейки неубедително дори за самата себе си, но това беше истината.

— Знаеш ли нещо за личния живот на Доун?

— Не.