Мъртви преди мрак

Рене се появи отново. Загорялото му от слънцето лице изглеждаше загрижено, а светлокафявите му очи блестяха някак особено.

— Ще се обадиш ли и на Сам? — попитах.

Без да обели и дума, той се завъртя и тръгна обратно. Като изключим склонността му да клюкарства, Рене беше изключително добър. Винаги би се притекъл на помощ на човек в нужда. Спомних си как дойде да помогне на Джейсън с окачването на градинската люлка на бабината веранда. Спонтанно изникнал спомен за ден, съвсем различен от днешния. Бях се загледала в прозореца на спалнята на къщата близнак. Изведнъж той се отвори и се показа се чорлава глава.

— Какво правиш, Суки Стакхаус? — попита провлачено плътен мъжки глас.

След около минута взиране в лицето, като се опитвах да не се заглеждам много във великолепните голи гърди по-надолу, най-после го разпознах.

— Джей Би?

— Самият той.

С Джей Би Дю Рон бяхме в едно училище. Всъщност няколко пъти дори излизахме заедно. Той беше прекрасен, но толкова обикновен, че дори му бе все едно дали чета мислите му или не. Но независимо от обстоятелствата в момента, не можех да не отчета красотата му. Когато човек се е въздържал колкото мен, не му трябва кой знае колко, за да се разбушуват хормоните му. Въздъхнах дълбоко при вида на добре оформените му ръце и гърди.

— Какво правиш тук? — попита отново той.

— Нещо лошо се е случило с Доун — отвърнах, чудейки се дали да му кажа. — Когато не се появи на работа, шефът ме изпрати да дойда да я потърся.

— Тя вътре ли е?

Джей Би прескочи директно през прозореца. Беше с къси панталони.

— Моля те, не поглеждай — помолих, държейки ръката си вдигната, и съвсем неочаквано се разплаках. Това напоследък ми се случваше доста често. — Гледката е потресаваща, Джей Би.

— О, горката! — каза той.

Имаше добро сърце — прегърна ме с една ръка и ме погали по рамото. Ако някъде имаше жена, която се нуждае от успокоение, ей богу, това беше задача за Джей Би Дю Рон.

— Доун обичаше да са груби — каза той утешително, сякаш това обясняваше всичко.

За някои хора може би, но не и за някой неотракан като мен.

— Какво искаш да кажеш с „груби“? — попитах, като се надявах, че в джоба на късите ми панталони има кърпичка.

Вдигнах поглед и забелязах, че Джей Би леко се изчерви.

— Слънце, на нея й харесваше… Ами… Суки, не ти трябва да знаеш.

Имах репутация на порядъчно момиче, което донякъде намирах за иронично. А в момента само ме затрудняваше.

— Можеш да ми кажеш. Работехме заедно — настоях на своето, а той кимна сериозно, сякаш думите ми са основателна причина.

— Ами, тя обичаше мъжете… един вид… да я хапят и удрят… — сигурно бях направила физиономия, защото допълни: — Знам, аз също не разбирам как на някои хора може да им допадат подобни неща.

Джей Би не беше от онези, които ще пропуснат да се възползват от ситуацията, прегърна ме и продължи да ме гали, но ръцете му се съсредоточиха основно в средата на гърба ми — проверяваше дали нося сутиен, а после се спуснаха надолу и си спомних, че харесва високи стегнати дупета.

Имах безброй въпроси, но не зададох нито един. Пристигна полицията. — Кения Джоунс и Кевин Прайър. В града се говореше, че когато шефът на управлението ги назначил да работят заедно, се е пошегувал, защото Кения бе поне метър и осемдесет, с шоколадова кожа и способна да се пребори с ураган, а Кевин едва ли надвишаваше метър и седемдесет, бе с бледа кожа, осеяна с лунички, а тялото му бе слабо и жилаво като на маратонец. Учудващо, но двамата се разбираха много добре, макар да имаха няколко паметни кавги.

Сега и двамата изглеждаха като ченгета.

— Какво става тук, госпожице Стакхаус? — попита Кения. — Рене твърди, че нещо се е случило с Доун Грийн.

Докато говореше, проучи внимателно Джей Би, а Кевин, незнайно защо, оглеждаше земята наоколо — сигурна съм, че като полицай има сериозна причина.

— Шефът ме изпрати да разбера защо Доун не дойде на работа вчера и днес — отговорих. — Почуках на вратата, но тя не излезе, а колата й е тук. Притесних се за нея, затова обходих къщата, надничайки през прозорците, и я видях вътре, ей там — посочих зад тях.

Двамата служители на реда се обърнаха да погледнат. Спогледаха се и си кимнаха един на друг, все едно са провели цял разговор. Кения се запъти към прозореца, а Кевин се отправи към задната врата.

Докато наблюдаваше работата на полицаите, Джей Би забрави за галенето. Всъщност дори бе останал с леко отворена уста. Очевидно повече от всичко му се искаше да отиде и да надникне през прозореца, но не можеше да избута Кения, която заемаше почти цялото свободно пространство.

Не исках повече да чувам мислите си. Отпуснах се, отключих съзнанието си и се заслушах в мислите на останалите. Долових една нишка сред шумотевицата и я последвах.