Мъртви на прага

Намръщих се. Внезапно ми хрумна, че Патрик Фърнан би могъл да е достатъчно хитър и подъл, за да инсценира цялата тази работа — да предложи пари на отхвърлената Кони, за да открадне лични документи от стария Ерво, с надеждата, че Джаксън ще реагира прибързано и веднага ще извика полиция. Нищо чудно Патрик Фърнан да бе доста по-умен, отколкото изглеждаше, а Джаксън Ерво — доста по-глупав и крайно неподходящ за водач на глутница. Опитах се да пропъдя тревожните си подозрения. Алсид не обели и дума за ареста на Кони. Явно смяташе, че това не ми влиза в работата. Или бе решил (и то съвсем правилно), че имам достатъчно грижи на главата. Отказах се от размишленията и отново се върнах в реалността.

— Дали ще забележат, ако си тръгнем? — попитах Дилия.

— О, да — отвърна тя. — На Рандал може да му отнеме минута, но ще се огледа за мен. Чувства се изгубен, ако не съм наоколо.

Една жена, която си знаеше цената. Въздъхнах. Прииска ми се да се кача в колата и просто да изчезна. Точно в този момент Алсид ме погледна и прекрати разговора, а лицето му доби виновно изражение.

— Съжалявам — извика той. — Навик.

Рандал веднага дотърча при мен.

— Извинявай — въздъхна той. — Обсаждахме цени. Кажи ми как си представяш завършената кухня, Суки?

— Искам да е с предишните размери — отвърнах аз; набързо се простих с представата си за по-просторна кухня, след като чух приблизителната цена за ремонта. — Но искам новата задна веранда да е с ширината на кухнята и да е затворена.

Рандал извади скицник и аз нахвърлих с молив идеята си.

— А мивките и кухненското обзавеждане? Да запазим ли предишното им разположение?

Няколко минути по-късно нарисувах всичко така, както го исках. Рандал обеща да ми се обади, за да изберем заедно кухненските шкафове, мивките и останалите непредвидени дреболии.

— Имам една молба — казах аз. — Възможно ли е днес или утре да оправиш вратата между кухнята и коридора? Бих искала да заключа къщата.

Рандал взе да рови из каросерията на пикапа си и след минута-две извади оттам чисто нова брава с ключалка, в неразпечатана кутия.

— Това няма да е пречка за един истински крадец, но все пак е по-добре от нищо — каза той и веднага се залови да я монтира.

Петнайсет минути по-късно вече можех да заключа южната част на къщата и да я изолирам от разрушената кухня. Почувствах се по-добре, макар да знаех, че ключалката лесно може да се разбие. Трябваше да сложа и резе откъм коридора, а за целта щеше да ми е нужен дърводелец.

Рандал и Дилия си тръгнаха след многократни обещания, че аз ще съм следващата в списъка им. Тери отново се залови за работа.

— Винаги има на кого да разчиташ — каза Алсид. Звучеше леко изнервен.

— За какво искаше да говориш с мен? Тери е далеч и не може да ни чуе. — Поведох го към дървото, под което ме чакаше алуминиевият ми стол. Алсид разгъна един и за себе си и седна до мен. Леката метална конструкция изскърца под тежестта му. Предположих, че иска да ме уведоми за ареста на Кони Бабкок.

— Обидих те, когато се видяхме за последно — въздъхна той.

Наложи се да променя мисловната си нагласа. Не очаквах подобна реплика. Харесвам мъже, които се извиняват, признавам си.

— Да.

— Ти не искаше да ти казвам, че знам за Деби, така ли?

— Просто ме е яд, че изобщо се стигна дотам, че семейството й го приема толкова тежко. Яд ме е, че не знаят истината, че страдат. Но се радвам, че съм жива, и не възнамерявам да влизам в затвора за това, че съм се защитила.

— Не знам дали ще ти олекне, но Деби не беше особено близка със семейството си. По-малката й сестра, Сандра, винаги е била слабост на родителите й, зеницата на окото им. Единствената причина да издирват Деби толкова настоятелно е фактът, че тя очаква това от тях.

— Мислиш, че скоро ще се откажат?

— Те подозират мен — каза Алсид. — Семейство Пелт смятат, че съм убил Деби, защото се сгоди за друг мъж. Знам го от Сандра. Получих отговор на имейла, в който я питах за частните детективи.

Зяпнах от изненада. Погледът ми отскочи до бъдещето и видя потресаваща картина, в която отивах в полицията и правех пълни самопризнания, за да снася Алсид от затвора. Сигурно е ужасно дори да те подозират в убийство, което не си извършил. Не можех да причиня това на Алсид. Дори през ум не ми беше минало, че някой друг, освен мен може да бъде обвинен за убийството на Деби.

— Но аз имам алиби — продължи Алсид. — Четирима върколаци от глутницата са заявили под клетва, че съм бил в къщата на Пам след напускането на Деби, а едно момиче е готово да се закълне, че е прекарало остатъка от нощта с мен.

Четиримата върколаци не лъжеха, че са били с Алсид, само че не у Пам. Въздъхнах с облекчение. Нямаше смисъл да ревнувам от девойката. Ако наистина беше спал с нея, нямаше нужда да й се обажда предварително.

— Така че семейство Пелт ще трябва да си намерят нов виновен. Но аз всъщност исках да творя с теб за друго.

Алсид улови ръката ми. Огромните му груби длани стискаха моята като трека птичка, която всеки момент можеше да отлети.

— Искам да ти предложа да се виждаме — каза той. — Имам предвид… редовно… всеки ден.