Мъртви на прага

Внезапно се почувствах ужасно уморена. Ръцете ме боляха. Утре сигурно щях да имам синини. Трябваше да си облека нещо с дълъг ръкав, за да ги скрия. Въоръжена с фенерчето от жабката в колата на Тара, обиколих къщата и напълних една раница с резервни дрехи и козметика. Грабнах и няколкото романа, с които се бях снабдила от рафта за размяна на книги в библиотеката. Това ме подсети за още нещо. Имах ли филми за връщане във видеотеката? Не. Книги за връщане в библиотеката? Да, но първо трябваше да ги проветря, за да не миришат на пушек. Нещо друго за връщане? Слава богу, че успях да оставя костюма на Тара за химическо чистене.

Нямаше смисъл да затварям прозорците, тъй като всеки би могъл да влезе в къщата през изгорялата кухия. Нека се проветрява. На излизане обаче неволно заключих входната врата. Чак на „Хамиштън Роуд“ осъзнах колко глупаво съм постъпила. И за пръв път от доста време насам се усмихнах.

10.

Меланхоличният ми брат се зарадва да ме види. Фактът, че новото му „семейство“ му няма доверие, го ядеше отвътре през целия ден. Дори новата му приятелка, хотшотската пума Кристъл, предпочиташе да не се срещат, докато облакът от съмнения покрай него не се разсее. Джейсън се появил на прага й тази вечер и тя го изпратила да си стяга багажа. Аз пък буквално побеснях, като ми каза, че е ходил до Хотшот. Казах му в прав текст, че над него тегне смъртна опасност и изобщо няма да се чувствам отговорна, ако нещо му се случи. Той отвърна, че аз и бездруго никога не съм се чувствала отговорна за постъпките му, така че не виждал смисъл тепърва да се променям.

Препирните ни продължиха в този дух още известно време.

Накрая той се нацупи и ми обеща да стои настрана от събратята си, а аз отидох да оставя раницата си в спалнята за гости. Там той държеше компютъра си, бейзболните и футболните си купи от гимназията и един много стар сгъваем диван за нуждите на гости, употребили твърде много алкохол и неспособни да шофират до вкъщи. Изобщо не си направих труда да го разпъвам; застлах някакво старо одеяло върху дамаската от изкуствена материя и се завих с друго.

Казах наум молитвата си и започнах да си припомням събитията от деня. Бяха толкова много, че се изморих от усилието да си спомня всичко. Три минути по-късно вече спях дълбоко. Сънувах ръмжащи животни; обикаляха около мен в някаква мъгла, а аз треперех от страх. Чувах писъците на Джейсън в далечината. Опитвах се да го открия и да му помогна, но не можех.

Понякога не е нужно да търсиш психиатър, за да ти разтълкува съня, нали?

На сутринта се събудих за кратко, когато Джейсън тръгваше за работа, и то, защото затръшна вратата след себе си. Позволих си да дремна още един час, но после решително затворих очи, защото не исках Тери да започва без мен. Трябваше да огледам кухнята, за да видя дали има годни за ползване вещи.

Тъй като ми предстоеше мръсна работа, облякох синия работен гащеризон на Джейсън, с който той лежеше под колата си. Огледах гардероба му и намерих едно старо кожено яке. Приготвих си и кутия с найлонови торби за боклук. Запалих двигателя на колата и за пореден път се запитах как, по дяволите, ще се отблагодаря на Тара за тази огромна услуга. Това ме подсети за костюма й, затова се отбих да го прибера от химическо чистене.

За мое облекчение, заварих Тери в стабилно психическо състояние. Разбиваше с чук обгорелите дъски на задната веранда и се усмихваше. Въпреки студеното време той носеше само запасана в джинсите тениска без ръкави, която покриваше почти всички ужасяващи белези по тялото му. Поздравих го, отбелязах нежеланието му да разговаря и отворих входната врата. Веднага се запътих към кухнята, за да огледам още веднъж щетите.

Пожарникарите казаха, че подът не е пострадал. Запристъпвах със свито сърце по напукания линолеум, но след секунда-две възвърнах самообладанието си. Нахлузих чифт ръкавици и се залових да изпразвам всички шкафове и чекмеджета. Някои вещи бяха напълно разтопени или деформирани от топлината. Други, като пластмасовия ми гевгир, изобщо не приличаха на себе си.

Изхвърлих повредените вещи направо през южния кухненски прозорец, встрани от Тери.

С хранителните продукти в шкафовете постъпих по същия начин. Брашно, ориз, захар — всичко това държах в пластмасови кутии „Таперуер“ и макар да изглеждаха добре затворени, просто не исках да използвам съдържанието им. Същото се отнасяше и за консервите; не ми се искаше да рискувам с храна от метални контейнери, престояли на такава висока температура.

За щастие, ежедневните ми керамични съдове и хубавите ми сервизи от порцелан, принадлежали на прапрабаба ми, бяха оцелели, тъй като се намираха в най-отдалечения от пламъците шкаф. Сребърните прибори — също. Приборите за хранене от неръждаема стомана, които използвах ежедневно, не ставаха за нищо. Някои тенджери и тигани спокойно можеха да ми послужат още известно време.