Мъртви на прага

— У Джейсън — лаконично отвърнах аз. Спестих му уточнението, че няма да е задълго.

— Колко време ще продължи ремонтът?

— Ето го и човекът, който може да отговори на този въпрос — с облекчение отвърнах аз, защото точно в този момент в двора ми спря пикапът на Рандал Шъртлиф. До него седеше съпругата му, която се явяваше и негов съдружник в работата. Дилия Шъртлиф — по-млада от Рандал, хубава като картинка и корава като скала. Втора съпруга. След развода на Рандал с „номер едно“ — майката на трите му деца, чистила къщата му в продължение на дванайсет години — Дилия вече работела за него и постепенно започнала да върти бизнеса му по-добре от самия него. Тоест, настоящата жена на Рандал заработваше издръжката на бившата. Всички знаеха (не само аз), че Дилия с нетърпение чакаше Мери Хелън да се омъжи отново, а трите момчета на Шъртлиф да завършат училище.

Блокирах мислите на Дилия, твърдо решена да не ги допускам до главата си. Рандал се усмихна до ушите при вида на Алсид, а ентусиазмът му да се заеме с ремонта видимо се покачи, след като разбра, че съм негова приятелка. Семейство Ерво държеше огромен дял в строителния бизнес. Дори се подразних, че Рандал започна да разговаря за ремонта направо с Алсид, вместо с мен. Алсид обаче прие това за нещо нормално.

Погледнах Дилия. И Дилия ме погледна. Двете изобщо не си приличахме, но точно в този момент мислехме еднакво.

— Какво смяташ, Дилия? — попитах я. — Колко време ще отнеме?

— Ще му излезе през носа — каза тя. Имаше по-светла коса от моята, благодарение на фризьора си, и перфектен грим, но дрехите й изглеждаха семпли и удобни: спортен панталон в цвят каки и тениска с надпис „Строителна фирма «Шъртлиф»“. — В момента довършва една къща на „Робин Ег“. Може да започне твоята кухня, преди да е поел една друга къща в Кларис. Така че… да кажем, три-четири месеца и ще имаш годна за ползване кухня.

— Благодаря, Дилия. Трябва ли да подпиша нещо?

— Ще подготвим приблизителна сметка за разходите. Аз ще ти я донеса в бара, за да я огледаш. Ще включим и новите електроуреди, защото ги вземаме с отстъпка от търговеца. Нося една примерна сметка за ремонт, който правихме преди около месец; твоята ще излезе горе-долу толкова, така като гледам…

— Имам сумата — отвърнах спокойно аз, макар че дълбоко в себе си изпищях до небесата. Застраховката нямаше да ми стигне. Щеше да се наложи да използвам и голяма част от парите, които държах в банката.

Трябваше да съм благодарна, припомних си аз, че Ерик ми изплати цялата уговорена сума. Сега нямаше нужда да вземам заем от банката или да продавам земя, или да предприемам друго такива драстични мерки. Просто трябваше да приема, че тези пари минават набързо през банковата ми сметка и нямат намерение да се застояват. Та аз дори не ги бях виждала, просто ги пазих известно време.

— С Алсид близки приятели ли сте? — попита Дилия, след като приключихме служебния разговор.

— Понякога — признах аз след кратък размисъл.

Тя се изсмя. В дрезгавия й кикот имаше нещо магнетично. Мъжете се обърнаха едновременно; Рандал с усмивка, Алсид — с недоумение. Намираха се твърде далеч и не чуваха какво си говорим.

— Ще ти кажа нещо — прошепна Дилия Шъртлиф. — Но нека си остане между нас и градинската ограда. Секретарката на Джаксън Ерво, Кони Бабкок… познаваш ли я?

Кимнах. Веднъж се отбих в офиса на Алсид и я видях. Дори разменихме няколко думи.

— Тази сутрин я арестуваха по обвинение за кражба от фирма „Ерво&Син“.

— Какво е откраднала? — наострих уши аз.

— Точно това не проумявам. Хванали са я да изнася някакви бумаги от кабинета на Джаксън Ерво. Не служебни документи, а лични, така поне разправят. Жената твърди, че са й платили да го направи.

— Кой?

— Някакъв мъж, собственик на магазин за мотоциклети. Това говори ли ти нещо?

И още как, особено след като знаех, че Кони Бабкок не само работеше за Джаксън Ерво, но и спеше с него; и особено след като внезапно осъзнах, че на погребението Джаксън бе взел със себе си Кристин Лараби — чист върколак и влиятелна фигура, — вместо обикновената жена Кони Бабкок.

Дилия продължаваше да нищи тази история, а аз стоях до нея, потънала в размисъл. Джаксън Ерво несъмнено бе умен бизнесмен, но глупав политик. Защо му е било нужно да вика полиция? Арестуването на Кони привличаше общественото внимание и излагаше върколаците на опасност от разкриване. Едно толкова потайно общество не би си избрало водач, който не е в състояние да подходи към проблема с финес и далновидност.

Съдейки по Алсид, който продължаваше да обсъжда ремонта на собствената ми кухня в мое отсъствие, липсата на финес в това семейство се предаваше по наследство.