Мъртви на прага

Всички оцелели след Войната с вещиците — аз, Пам, Ерик, Кланси, трите вещици уикани и върколаците — имахме предварително подготвена история: вместо да казваме на полицията, че Деби си е тръгнала от изоставения склад, в който се помещаваше щабквартирата на вещиците, всички упорито твърдяхме, че сме били на гости в дома на Пам, а Деби се е прибрала сама с колата си от този адрес. Дори съседите биха могли да потвърдят, че сме напуснали вкупом къщата й малко по-рано, но уиканите направиха магия и заличиха спомените им от онази вечер.

— Полковник Флъд беше там — казах. — Всъщност отивам точно на неговото погребение.

В погледа на Лили трепна любопитство, сякаш се канеше да възкликне: „А, не, ти сигурно се шегуваш!“.

— Полковник Флъд загина в автомобилна катастрофа преди два дни — поясних аз.

Двамата Лийдс се спогледаха.

— Много хора ли имаше на това парти? — попита Джак Лийдс. Можех да се обзаложа, че разполагаше с пълен списък на всички присъстващи в гостната на Пам за така нареченото парти, което на практика представляваше военно съвещание.

— О, да. Доста. Но аз не познавах всички. Предимно хора от Шривпорт. — С тримата уикани се видях за пръв път онази вечер. С върколаците се познавах съвсем бегло, а с вампирите — много добре.

— Но с Деби Пелт се познавахте отпреди това, нали така?

— Да.

— Докато излизахте с Алсид Ерво?

Аха, старателно подготвено домашно.

— Да — казах. — Докато излизах с Алсид. — Лицето ми изглеждаше гладко и безизразно, досущ като на Лили. Имах добър опит в пазенето на тайни.

— Гостували сте му веднъж в апартамента му в Джаксън, нали така?

Искаше ми се да уточня, че сме нощували в отделни спални, но това изобщо не им влизаше в работата.

— Да — отвърнах аз с остра нотка в гласа.

— И една вечер двамата с него сте се натъкнали на госпожица Пелт в нощен клуб в Джаксън, наречен „Жозефина“?

— Да, тя празнуваше годежа си с някакъв мъж на име Клозен.

— Случи ли се нещо помежду ви онази нощ?

— Да. — Зачудих се с кого ли бяха разговаряли детективите, за да получат всичката тази информация. — Тя дойде до нашата маса и направи няколко остри забележки.

— Преди няколко седмици сте посетили Алсид в кабинета му, а същия следобед двамата сте присъствали на местопрестъпление. Така ли е?

Твърде добре подготвено домашно.

— Да — потвърдих аз.

— А на полицаите сте казали, че двамата с Алсид Ерво сте сгодени?

Рано или късно всички лъжи се връщат при теб и те захапват за задника.

— Мисля, че Алсид го каза — отвърнах аз, опитвайки се да изглеждам замислена.

— А вярно ли беше това твърдение?

Джак Лийдс си мислеше, че аз съм най-странната жена, която някога е срещал, и изобщо не можеше да проумее как несериозен човек, които се сгодява и разваля годежи толкова безразсъдно, успява да се справи с тежката и отговорна работа на сервитьорката, с която се запозна предишния ден.

Лили си мислеше, че къщата ми е много чиста. (Да не повярваш, а?) Освен това смяташе, че аз съм напълно способна да убия Деби Пелт, защото бе стигнала до извода, че хората са способни да извършат и най-ужасното престъпление. А двете с нея имахме много повече обши неща, отколкото тя можеше да си представи. Тъжният ми извод се базираше на онова, което успях да чуя директно от мозъка й.

— Да — казах. — По онова време беше вярно. Годежът ни продължи около десет минути. Наричайте ме Бритни. — Мразех да лъжа. Почти винаги разбирах кога някой друг лъже и когато го правех и аз, имах чувството, че на челото ми се изписва „лъжкиня“ с големи букви.

Устата на Джак Лийдс трепна в подобие на усмивка, но Лили Бард Лийдс изобщо не схвана препратката ми към певицата, чийто брак бе продължил около петдесет и пет часа.

— Госпожица Пелт имаше ли нещо против да се виждате с Алсид?

— О, да. — Става богу, че имах дългогодишен опит в прикриването на емоции. — Но Алсид не искаше да се жени за нея.

— Тя дразнеше ли се от вас?

— Да — признах аз, тъй като те очевидно знаеха истината. — Меко казано. Наричала ме е с обидни имена. Навярно са ви казали, че Деби нямаше навика да сдържа емоциите си.

— Кога за последен път я видяхте?

— Последно я видях… (с половин липсваща глава, просната на пода в кухнята ми). Нека помисля… когато напусна партито онази нощ. Тръгна си сама и просто потъна в мрака. — Не от дома на Пам, разбира се, а от изоставения склад, пълен с трупове и оплискан в кръв. — Просто реших, че се прибира обратно в Джаксън — допълних аз и свих рамене.

— И не е минавала през Бон Томпс? Отбивката от магистралата й е точно по път.

— Не виждам защо би й хрумнало да го прави. На моята врата не е чукала. — Защото бе влязла с взлом.

— Не сте ли се виждали след онова парти?

— От онази нощ не съм я виждала. — Виж, това беше абсолютна истина!

— А с господин Ерво?

— Да.

— В момента сгодени ли сте?

— Не, доколкото ми е известно — усмихнах се аз.