Мостът на птиците

— Да разменим нещо за едно перо, така ли?

— Колкото и да ти е странно, и аз чух същото — отвърна Господаря Ли. — Чух нещо и за птици, които трябва да полетят. Това пожелание е лишено от особен смисъл, освен ако не намекваше за разказите на разни пътешественици и за птици, които не могат да летят — някакви пингвини, щрауси и разни други митични същества.

— Стори ми се, че тя държеше нещо в ръцете си — забелязах аз.

Изкачих се на върха на купчината, подхлъзвайки се върху сапфири, и сетне се спуснах обратно с малко нефритово ковчеже в ръце. Ли Као го пое и го обърна към лунната светлина. Когато го отвори, извиках от радост. До носа ми достигна силното благоухание на женшена. Във възклицанието на Ли Као обаче не се съдържаше каквото и да е задоволство. Обърна ковчежето и изсипа в дланта си две малки коренчета с твърде познати форми. — Крака, отрязани до коленете — въздъхна той. — По думите на Окълвания Хо, това би трябвало да са краката на силата. Трябва да се молим да се окажат достатъчно силни, за да отведат децата далеч от смъртта. Боя се, че князът е нарязал Великия корен и отделните му късове сега се намират в съкровищници, разпръснати из цял Китай.

Разтърси още веднъж ковчежето и в дланта му се изсипа още един предмет — миниатюрна тенекиена флейта, не много по-голяма от нокътя на пръста му.

— Какво поиска да разменим за перо — корена или флейтата? — попитах.

— Откъде мога да знам? Воле, княз Чин наистина ли съумя да прочете мислите ти?

— Да, Господарю — отвърнах аз.

— Това никак не ми харесва — рече замислено Господаря Ли. Погледна отново мястото, където до преди малко бе стоял призракът. — Може би след двеста или триста години ще разберем какво всъщност се е случило — рече той най-сетне. — А сега да се махаме оттук.

Това бе по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Връщането в лабиринта щеше да бъде самоубийствено, а единственият друг изход бе малкият отвор в пещерата. Надникнахме през него. Под нас имаше стотина стъпки отвесна скала, които нямаше как да бъдат преодолени без помощта на въжета и скоби. По-надолу бучеше сърдито море. Бурните му вълни се блъскаха в остри като зъби крайбрежни скали. Имаше едно-единствено тихо заливче непосредствено под нас. Не изглеждаше обаче по-дълбоко от шест инча. В него се оглеждаше луната. Погледнах отражението й и извърнах отново поглед към Господаря Ли.

— Досегашният ми живот бе доста бурен и една продължителна почивка не би ми дошла зле — въздъхна. — Когато отида в Ада, за да отговарям за делата си, ще помоля Царете на Яма в следващото си прераждане да се появя на света като трипръст ленивец. А ти в какво би желал да се преродиш?

Замислих се само за миг.

— В облак — отвърнах срамежливо.

На кръста си Ли Као носеше пояс на контрабандист, напълнен с фалшиви мидени черупки. Отвори една от тях и постави в нея Краката на силата. След кратък размисъл прибра там н малката флейта. Аз пък напълних джобовете си до горе с перли и нефрит със смътната надежда, че някой ден бих могъл да зарадвам с тях Лотосовия облак. Ли Као се покатери на гърба ми и обви врата ми с ръце. Стори ми се, че щях да се чувствам гол, ако не беше старият мъдрец, който да ме прикрива като наметало. Излязох на ръба на отвора и се прицелих.

— Сбогом, ленивецо.

— Сбогом, облако.

Поех си дъх и скочих. Вятърът засвири около ушите ни, докато се устремихме към заливчето. А и към една изпъкнала назъбена скала, която преди това не бяхме забелязали.

— По-наляво! — извика Господаря Ли, теглейки верижката около врата ми като юзда.

Трескаво размахах ръце, подобно на огромна тромава птица, докато отразената луна стремглаво нарастваше пред очите ми. Бе станала толкова голяма, че за миг ми се стори, че оттам ще се подадат Чан Го и Белият Заек и ще размахат заканително юмруци. Разминахме се със скалата на една педя. Луната ни се усмихна и топлите води на Жълтото море ни поеха с прегръдката на стари приятели.

16. Детски игри

Манастирът отново се бе смълчал и напрежението бе толкова голямо, че въздухът пукаше, сякаш докосван от невидими мълнии. Цветът на течността в алхимическата колба се бе променил от оранжевожълт на черен и лекарството бе почти готово.

Ли Као извади стъкленицата от съда с вряща вода и когато заедно с абата се измъкнаха от облака пара, изглеждаха сякаш преродени, с розови бузи и блестящи очи, а уханието на женшена бе толкова силно, че сърцето ми започна силно да бие. Спомних си, че дори и най-скептично настроените лекари не отричаха, че женшенът може да има удивително въздействие върху сърдечносъдовата система. Очите ми се изпълниха с надежда, когато абатът и Господаря Ли се отправиха към леглата. Отново по три капки върху езика. Отново по три пъти. Родителите затаиха дъх.