Мостът на птиците

— Господарю Ли, бихме могли да разменим тази флейта за десет хиляди тона пера — прошепнах.

— И за остров Тайван в добавка — допълни с треперещ глас абатът.

Господаря Ли погледна флейтата, извърна поглед към лазарета, където лежаха децата, сетне отново към флейтата.

— Картината се прояснява! — изръмжа той. — Воле, изправени сме пред зловещ княз, умеещ да чете мисли и да се присмива на брадвите, пред съкровища, скрити в лабиринти и уж охранявани от чудовища, пред флейти, разказващи приказки, пред неразбираем призрак, сякаш излязъл от една от тях, пред древна детска игра и тайнствено послание от Възглавницата на Дракона. Не ми възразявай, не липсва злата мащеха. И тя ще се появи.

Прибра флейтата в пояса си и размаха пръст пред носа ми.

— Нищо на тази земя — наистина нищо — не е така страшно като детска приказка, превърнала се в действителност, а пък ние с теб сега бродим с превързани очи из мит, измислен от маниак. Запомни ми думите! — изкрещя сърдито Ли Као. — Ако Ключовия заек успее да ни отведе в някоя от другите съкровищници на княза, по всяка вероятност там ще срещнем люспеста крилата водна змия, дълга двеста стъпки, способна да улучи окото на прилеп с отровната си плюнка от двадесет мили н която може да бъде убита единствено от юнак, роден в игла за плетене по време на пълно лунно затъмнение на тридесет и първи февруари.

Поруменях и вперих поглед в краката си.

— Ако не възразявате, изпитвам по-голям страх от истински глави, изтъркулващи се в истински легени, изпълнени с истинска кръв — отвърнах почтително.

— И в твоите думи има истина — въздъхна Ли Као. След това погледна тъжно абата и сви рамене.

— Свръхестественото може да бъде много досадно, докато човек не намери ключа, който го превръща в наука — отбеляза той тихо. — Може би виждам нещата по-сложни, отколкото са в действителност. Хайде. Воле, приготвяй се, че отиваме на смърт.

Княз Чин бе започнал ежегодната си обиколка за събиране на данъци. Ключовия заек и Лотосовия облак бяха с него. Настигнахме ги едва в Чу Йен. За съжаление, покоите на Ключовия заек бяха разположени на върха на непристъпна кула на двореца на провинциалния губернатор. Нямаше диви лози или бръшлян, по които да се покатерим. Отсъстваха и издатини, на които да стъпим. Всички входове се охраняваха от войници. Не останах обаче с чувството, че това смути Господаря Ли.

— Воле, по време на изгнанието си в Серендип получих прекрасен урок по природознание — каза той. — Когато някоя скитореща мравка се натъкне на нещо ценно, грабва веднага образец от него и се втурва обратно в мравуняка с викове: „Ставайте! Бийте барабаните! Вдигнете всички по тревога! Натъкнах се на богатства, надминаващи въображението на най-големия скъперник!“ Сетне целият мравуняк се юрва подир откривателя. Ще се удовлетворят ли обаче мравките единствено с това, което той им посочи? В никакъв случай, ако открият при него някаква следа. Ще тръгнат по тази следа и ще вървят по нея, докато стигнат до източника, та ако ще да им се наложи за целта да прекосят половината свят. Разбираш ли какво искам да ти кажа?

— Не, господине.

— Ще ме разбереш — отвърна Господаря Ли. Отидохме на пазара, където той закупи голям буркан с мед и кутия с колония от мравки. Сетне подкупи едно слугинче и изпрати по него послание до Лотосовия облак. През нощта преодоляхме външната стена на губернаторския дворец, шмугнахме се покрай часовоите и стигнахме до основата на кулата. Там извиках три пъти като кукумявка. Лотосовия облак, която се бе включила в играта с въодушевление, отвори прозореца, взе буркана с мед, предаден й от слугинчето, и го изля на стената. Когато сладката медена струйка се проточи до нас, Ли Као отвори кутията и пусна мравките. Те се потопиха в меда, откриха следата и се заизкачваха по кулата.

Последната мравка бе най-едра. На нея Ли Као бе вързал тънка копринена нишка, по-лека от перце. Мравката достигна до перваза, там Лотосовия облак взе нишката и я дръпна три пъти. На другия й край Ли Као върза тънък конец и също дръпна. Лотосовия облак го изтегли. След конеца последва връв, а след връвта — въже. Лотосовия облак върза въжето за нещо устойчиво, Ли Као се покатери на гърба ми и след няколко минути преодолях една непреодолима стена и преминах през перваза.

— Сладурко! — изпищя радостно Лотосовия облак.

— Ще ти разкажа какво преживяхме! — казах аз, като положих бисерите и нефрита пред краката й.

— По-късно — предупреди ме Ли Као.

Откъм вратата се чуха стъпки. Господаря Ли се покатери на гърба ми, излязохме през прозореца и аз увиснах на въжето, но продължих да наблюдавам какво става в стаята. В нея нахълта някакъв дебелак с пепеляво лице, хвърли цял наръч перли и нефрит върху моите перли и нефрит, коленичи, прегърна краката на Лотосовия облак и скри лице в скута и.

— Фамилното ми име е Ча, а собственото — Чен — изстена дебелакът. — Имам нещастието да служа в тази жалка дупка в качеството на провинциален губернатор на княза. Обожавам те още откакто ми се усмихна тази сутрин в градината.

Лотосовия облак весело се засмя н разроши косата му с пръсти.