Мостът на птиците

За мое учудване князът с жест на ръката си спря замаха на палача. Даде знак на войниците и те ме вдигнаха и ме завлякоха почти до самия трон. Не ще и дума, че великият и всемогъщ княз Чин нямаше защо да се интересува от съдбата на Вол Номер Десет. Беше го заинтересувало друго, това, което Лотосовия облак бе закачила на врата ми. Пръстите на позлатената му ръкавица се присегнаха напред и го докоснаха. След това се приведе съвсем плътно към мен, така че маската почти докосна лицето ми. С погнуса и ужас осъзнах, че през нейните процепи той наднича не в очите ми, а направо в моя мозък. Гласът, който се раздаде от процепа за устата, бе металически.

— Значи, получил си това от жената на моя ковчежник — прошепна князът. — Той ще бъде наказан за безотговорните си приказки — продължавах да усещам как умът на княза шари из моя разум и се опитва да измъкне оттам всичко възможно. — Ти не знаеш какво представлява то. Ти не знаеш нищо, което заслужава да се знае. Виждам в главата ти един глупав абат. Виждам и деца, чиято смърт ще помогне да се избави страната от пренаселеност. Виждам и един призрак, танцуващ със саби. Виждам и как твоят другар, дъртакът, танцува и пее. Не мога да съзра обаче нищо смислено. Макар и да търсиш точно този женшенов корен, който ти е необходим, не си решил да го използваш за нещо разумно — ужасяващата тигрова маска трепна. — Войници, продължете екзекуцията! — нареди князът.

Междувременно моите пръсти, които през цялото време не бяха преставали автоматично да си играят с шперца, отключиха белезниците.

— Господарю Ли! — изкрещях, докато размахах ръце и ударих войниците с отключените белезници.

Ли Као междувременно също се беше освободил и с веригата на белезниците си препъна палача, който се стовари върху мен.

— Свети му маслото, Воле! — изрева Господаря Ли. Грабнах брадвата, с един скок се оказах при трона и замахнах с все сила. За мое учудване огромното острие на брадвата отскочи от ефирното перушинено наметало сякаш се бе сблъскало със закалена стомана. Ръцете ми изтръпнаха от удара, изругах и замахнах за втори път, този път князът не успя да извади късмет. Острието потъна в гърдите му точно в областта на сърцето. Извърнах се, готов да умра като рицар от ръцете на войниците. Това, което видях, насмалко не ме лиши от разум.

Войниците се смееха. Сановниците също се смееха. Монахът се смееше. Палачът се бе изправил и също се смееше. Със замъглен поглед се извърнах към трона. Там княз Чин продължаваше да седи с брадва, забита право в сърцето му. И той се смееше.

— И младият глупак, и старият глупак не ги бива за нищо по-сериозно от детски игри. Е добре, ще изиграем една игра — изкиска се князът. Ръката му притисна едно украшение върху облегалката на трона. Войниците, които бяха в близост до нас, бързо се отдръпнаха встрани, — Нали търсите Великия корен на силата? Той наистина може да бъде открит. Открийте го.

Подът под нас изведнъж се разтвори.

Дълго време летяхме в мрак и тъкмо когато помислих, че падането ще е безкрайно, цопнах със силен удар в ледена вода. Изплувах до повърхността и изплюх тази, която бях погълнал. Имаше солен вкус.

— Господарю Ли! — извиках.

— Точно зад теб съм! — изохка той.

Ли Као се залови за пояса ми. Някъде в далечината проблясваше светлинка. Басейнът, в който се бяхме приводнили, имаше диаметър от около петдесет стъпки. Преплувах го и се озовах върху плосък парапет, издълбан в скалата. Светлинката се оказа факел. Ли Као го извади от поставката му и се огледа.

Намирахме се в огромна пещера, издълбана в черна скала. Въздухът бе тежък и влажен и вонеше на нещо неприятно. Пред нас се намираше отворът на подземна галерия с дъгообразен свод. Ли Као повдигна факела и видяхме, че над входа й бе изписано прословутото първо изречение от поученията на князете Чин.

НАКАЗАНИЕТО РАЖДА МОГЪЩЕСТВО. МОГЪЩЕСТВОТО РАЖДА СИЛА. СИЛАТА РАЖДА БОЛКА, БОЛКАТА РАЖДА ДОБРОДЕТЕЛ. СЛЕДОВАТЕЛНО, ДОБРОДЕТЕЛТА СЕ КОРЕНИ В НАКАЗАНИЕТО.

Преминахме през входа и видяхме, че от основния тунел се отделят безброй по-тесни разклонения. Оказа се, че стъпваме върху човешки кости, а вонята е предизвикана от гниеща човешка плът, макар и да не забелязах сравнително свежи трупове. Вперих поглед в разбитите черепи и в бедрените кости, които бяха изпочупени подобно на крехки бамбукови клонки.

— Господарю, съществото, което е сторило това, трябва да е било силно поне колкото двадесет Дракона — прошепнах.

— Далеч по-силно е — рече Господаря Ли. Докосна стената с пръст и след това го поднесе под носа ми. Усетих мириса на водорасли. След това повдигна факела високо над главата си и когато и аз насочих поглед нагоре видях, че труповете, които бяха причина за ужасната воня, бяха заседнали сред пукнатините на каменните стени. Половинка от човешко лице ме погледна. От един откъснат крак капеше кръв.

— Чудовището, което дебне в лабиринта, е просто приливът — каза спокойно Господаря Ли. — Щом приливът може да излиза оттук, ще успеем да излезем и ние. Воле, онази брадва да не беше фалшива като сабите по панаирите?